4 Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр. София, 19.04.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Диана Хитова Александър Цонев изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 477/18 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 73 ЗЧСИ и е образувано пред ВКС по жалба на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С. Я. с рег.№ 719 срещу решение на Дисциплинарната комисия /ДК/ към К. на ЧСИ, с което са и наложени шест дисциплинарни наказания „глоба“ за шест нарушения на ГПК. С обжалваното решение ДК е приела, че при воденето на изп.д. 632/2012г. частният съдебен изпълнител е извършил следните нарушения: неизпълнение на задължения за връчване на заповед за незабавно изпълнение /чл.418,ал.5ГПК/, неуведомяване на държавата за започнато принудително изпълнение /чл.458ГПК/, непроучване на правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на продажба /чл.483ГПК/ и невръчване на съобщение на съпруг- недлъжник /чл.503ГПК/; неправилно присъединяване на взискател без акт за присъединяване /чл.456ГПК/ и нарушение на забрана за изпълнение върху несеквестируем имот /чл.444, т.7ГПК/. За всяко от нарушенията е наложено отделно наказание „глоба“ в размери от 500лв. до 2000лв.. Подадената от ЧСИ жалба срещу това решение на ДК е в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Правилно ДК е приела, че по процесното изпълнително дело, частният съдебен изпълнител е нарушил чл. 418, ал.5 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 456 ГПК и чл. 444, т.7 ГПК. Фактът на нарушение не се оспорва, а се признава от ЧСИ, като неговите възражения са, че нарушенията по чл. 418,ал.5 ГПК, чл. 458 ГПК и чл. 483 ГПК са погасени поради изтекла 3- годишна давност от нарушението, а нарушенията на чл. 456 ГПК, чл.483 ГПК и чл. 444, т.7 ГПК са несъставомерни, тъй като актът за присъединяване съществувал и бил приложен по друго изпълнително дело, а нарушението по чл. 483 ГПК и чл.444,т.7 ГПК било поправено и не били настъпили вредни последици. Тези възражения са неоснователни по следните съображения: Безспорно е, че 3- годишният давностен срок е изтекъл за нарушенията, извършени преди 21.10.2013г./ДК е сезирана на 21.10.2016г./, но в рамките на давностния срок /след 21.10.2013г./ нарушенията по чл. 418, ал.5 ГПК, чл.458 ГПК и чл. 483 ГПК са факт, защото в този период задълженията на ЧСИ не са били отпаднали и безспорно той не ги е извършил. Заповедта за незабавно изпълнение не е била връчена на длъжниците по изпълнението /дори ЧСИ е отказал да стори това по молба на длъжниците на 20.03.2015г./, държавата не е била уведомена за публичната продан на недвижимия имот в [населено място], [улица], а Постановлението за възлагане е влязло в сила на 14.12.2013г., поради което и държавата не е могла да участва в разпределение. Въобще не е било извършено и проучване на правото на собственост върху недвижимия имот в [населено място], м.Пчелина, ет.3, ап.4, както по време на описа му /24.09.2014г./, така и след това по време на двете публични продажби /обявени за нестанали, поради липса на купувачи/. Неоснователно е възражението на ЧСИ Я., че присъединяването на взискателите А. А. и В. А. е извършено с акт за присъединяване. По молбата на тези лица за присъединяване с приложен изпълнителен лист към нея, ЧСИ е образувал друго изпълнително дело /с друг номер/ и е присъединил взискателите към процесното изпълнително дело без молбата за присъединяване и без удостоверение за вида и размера на вземането, както и за това, че изпълнителният лист е приложен към друго изпълнително дело. Налице е нарушение на чл. 456 ГПК, тъй като по процесното изпълнително дело липсва акт за присъединяване, а длъжниците и останалите взискатели са били поставени в неблагоприятно положение, поради липса на данни за извършеното присъединяване на конкурентен взискател и вида и размера на вземането му. Неоснователно е възражението на ЧСИ, че липсва нарушение на чл.483 и чл.444, т.7 ГПК, тъй като в момента в който длъжниците представили нотариален акт за собственост, ЧСИ вдигнал възбраната върху идеалната част, собственост на третото лице- недлъжник, след което отказал по- нататъшни действия, поради убеждението си, че имотът е несеквестируем и не били настъпили вредни последици. Вдигането на възбраната не заличава извършеното нарушение, тъй като имотът е бил описан, без да се проучи собствеността и на два пъти е била насрочена публична продан на имота, която не е станала само поради обстоятелството, че не са се явили купувачи, а настъпването на вредни последици не е елемент от състава на дисциплинарното нарушение на чл. 67 ЗЧСИ. Молбата на длъжниците до ЧСИ, че имотът е несеквестируем е оставена без уважение на 03.02.2015г., с мотив, че към момента на възбраната длъжниците имали други имоти / неправилно, поради противоречие с трайната практика на ВКС/, а след това ЧСИ е признал пред ДК, включително и в жалбата си, че имотът е бил несеквестируем. Извън всякакви срокове за обжалване и за събиране на доказателства, едва в съдебно заседание пред ВКС и за първи път ЧСИ е заявил, че имотът е бил секвестируем. Тъй като решението на ДК не е било обжалвано в тази част в дадения от закона преклузивен срок, то това възражение е преклудирано. По изложените досега съображения, решението на ДК се явява правилно в частта, в която е прието, че по процесното изпълнително дело, частният съдебен изпълнител е нарушил чл. 418, ал.5 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 456 ГПК и чл. 444, т.7 ГПК. Неправилно обаче е прието от ДК, че е извършено нарушение на чл. 503 ГПК, тъй като В. С. безспорно е длъжник по изпълнението, а не съпруг- недлъжник и няма как в производството да участва в две качества, за да и бъде връчено съобщение и по чл. 503 ГПК. Неправилно ДК е наложила и шест отделни наказания, защото по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 53 от Устава на КЧСИ, поради невъзможността да се прецени тежестта на нарушението при повторяемост, системност или множество нарушения на закона или устава, за които не е наложено наказание. При тежко нарушение на закона, поради множество нарушения следва да се наложи едно по- тежко наказание, а в хипотезата, когато за всяко нарушение се налага отделно наказание, не могат да се вземат предвид обстоятелствата повторяемост, системност и множество нарушения. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени. Поради изложеното по- горе, решението на ДК следва да се отмени като за нарушенията на чл. 418, ал.5 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 456 ГПК и чл. 444, т.7 ГПК следва да се определи едно наказание. При определяне на наказанието следва да се вземат предвид редица обстоятелства, които съгласно чл. 53 от Устава на К. на ЧСИ са тежестта на нарушението, условията при които е извършено, други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се спазва принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението. В случая превес имат отегчаващите обстоятелства, тъй като въпреки липсата на други предишни наказания, ЧСИ е накърнил правото на участие на длъжниците и държавата по изпълнителното дело, поставил е в по- благоприятно положение конкуриращ се взискател, нарушил е правото на собственост на трето лице- недлъжник по изпълнителното дело и също така е била нарушена забраната за продажба на несеквестируем имот. Налице са множество на извършените нарушения и формата на вината при извършването на нарушенията е умисъл, тъй като ЧСИ е съзнавал, че извършва нарушение и е допускал или целял противоправния резултат. Въпреки превеса на отегчаващите обстоятелства, наказанието следва да се определи на „глоба“ в размер на 2000лв., поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя /основен принцип в процеса/, откъдето съдът не може да наложи наказание над най- високия определен от ДК размер на наказанието, който е 2000лв.. Воден от горното, ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.10.2017г. на Дисциплинарната комисия на К. на ЧСИ, постановено по дисц.д. 46/2016г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: Налага на частен съдебен изпълнител С. Я. рег.№ 719 по регистъра на КЧСИ и район на действие Окръжен съд- Варна дисциплинарно наказание на основание чл. 68, ал.1, т.2 ЗЧСИ „глоба в размер на 2000лв.“ за извършено нарушение на чл. 418, ал.5 ГПК, чл. 458 ГПК, чл. 483 ГПК, чл. 456 ГПК и чл. 444, т.7 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: