РЕШЕНИЕ N 510 С., 23.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на дванадесети декември , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1042 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Е. Ф. Д. е подал молба за отмяна на отмяна на определение № 55 от 4.02.2009 г. по ч. гр.д. № 2412 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение , с което е оставено в сила определение № ІV-207 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 301 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, Четвърти състав и е потвърден съдебният акт за връщането на исковата молба на основание чл.100 , ал.2 ГПК/отм./ . С определение № 1249 от 24.04.2008 г. по гр.д. № 1383 от 2007 г. на Бургаския районен съд е върната исковата молба на Е. Ф. Д. , подадена по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ , с която е поискано признаване правото на възстановяване на земеделските земи в размер на 330 дка, останали в наследство от К. И. П., които са били внесени в ТКЗС и които се намират в местностите “О.”, “С. герен” и др. в землището на [населено място]. Исковата молба е оставена без движение и на основание чл.98, ал.1, б. “в” и “г” ГПК/отм./ съдът е дал указания да се конкретизира обстоятелствената част и петитума , като се индивидуализират заявените земи по площ , граници и местности. Това не е било сторено , а в последният ден от седмодневният срок , пълномощникът на ищците е поискал допускане на нови доказателства. Исковата молба е била върната и производството по делото е прекратено. Бургаския окръжен съд е потвърдил определението, излагайки разбирането , че индивидуализацията на заявените за възстановяване земеделски земи е необходима от една страна за да се формират обективните предели на силата на пресъдено нещо и от друга с оглед доказването на заявеното правоотношение. Тази индивидуализация е била нужна и за да провери наличието на отрицателната процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на иска, а именно земите да не са били заявени вече за възстановяване. ВКС споделя посочените изводи. Е. Ф. Д. е подал молба за отмяна на определението в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК посочвайки, че се е снабдил с нови доказателства , които потвърждават ,че неговият наследодател е притежавал повече земеделски земи от тези , които са били заявени и върнати с решение на ПК. Представя доказателства за наличието на тези земи към датата на включването наземята в ТКЗС. Ответниците Общинска служба” Земеделие и гори”, [населено място], община “Б.” и И. Д. И. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 , т.1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила определение , което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК , която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК защото представените доказателства дори да се намираха в кориците на делото не биха променили извода на районният съд за нередовност на исковата молба. Прекратяването на съдебното производство е извършено поради това , че ищеца не е индивидуализирал заявените земеделски земи , което е представлявало нарушение на чл.98, ал.1, б. “г” ГПК . Представените в настоящето производство доказателства не биха променили този извод , поради което следва да се приеме, че те не са от съществено значение. Дори да бяха представени пред първата инстанция те не биха променили становището на районният съд, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона , т.е. не е налице конкретизиран петитум , което препятства определяне на допустимостта на иска от една страна и не дава възможност при постановяване на решение да се формират обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно не се установява хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ожт ГПК , т.е. представяне на такова ново доказателство, което да е относимо към спорното материално право и което би се отразило на резултата от атакуваният съдебен акт . Предявената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Е. Ф. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на определение № 55 от 4.02.2009 г. по ч. гр.д. № 2412 от 2009 г. на ВКС, Първо отделение , с което е оставено в сила определение № ІV-207 от 20.06.2008 г. по гр.д. № 301 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, Четвърти състав като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: