Р Е Ш Е Н И Е № 64 С., 24.02. 2010 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети и седми януари през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3838 по описа за 2008 г. взе предвид следното: С определение № 63/30.01.2009 г. Върховният касационен съд четвърто гражданско отделение е допуснал до касационно обжалване решение № 14/08.02.2008 г. постановено по въззивно гр.д. № 750/2007 г. от Великотърновския окръжен съд по касационна жалба, подадена от И. Н. К. чрез адв. П. П. от В. адвокатска колегия. В хода на касационното производство, на осн. чл. 227 ГПК от 2007 г. съдът е конституирал Л. И. К. на мястото на И. И. К.. Новоконстиутираната страна поддържа касационната жалба. Касационните оплаквания са за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска за делба с присъждане на съдебно-деловодните разноски за всички инстанции. Насрещната страна Н. Д. К. чрез адв. Владимир Н. възразява, че жалбата е неоснователна. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове и установи следното: Производството по делото е за делба в първа фаза. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Великотърновски районен съд, е допуснал между Н. К. и И. К. делба на подробно описани недвижими имоти, като им е определил равни квоти. Приел е, че Н. Д. К., починал през 1950 г. и Е. С. К., поч. през 1990 г., са били собственици на процесните земи. Те са реституирани на техните наследници с решение № 2-С от 10.11.1994 г. на ОСЗГ В. Т.. Това са двамата синове Д. К. и И. К.. Съдът установил също така, че Д. К. /баща на ищеца по иска за делба/ направил отказ от наследството, останало от двамата родители. Той е вписан под № 379/18.08.1997 г. в особената книга на Великотърновския районен съд. Въз основа на това и решението на ОСЗГ-Велико Т. другият син И. Н. К. се снабдил с констативен нотариален акт, че е изключителен собственик на всички възстановени имоти. Въз основа на обяснения по чл. 114 ГПК на И. К., записвания в книгата за имуществата на ЗК „Сила-95” [населено място] и книжка на кооператора на името на И. К., съдът е приел, че и двамата братя са внесли наследствените си дялове от възстановените земи в кооперацията, на която само И. К. станал член през 1995 г. По този начин Д. К., преди изричния отказ, мълчаливо е приел наследството на Н. и Е. К.. От това съдът е направил извод, че отказа от наследство през 1997 г., заявен пред съдия в РС – Велико Търново, е нищожен. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за начина, по който се приема наследство. Съгласно изричното правило на чл. 49 ЗН това може да стане изрично с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството и мълчаливо чрез конклудентни действия, които могат да бъдат най-различни. В решение № 596/10991 г. на І ГО ВС е прието, че двусмислени действия, от които могат да се направят и други изводи, не сочат на приемане на наследството. В обжалвания съдебен акт съдът е стигнал до обратен извод, който настоящият състав намира за неправилен. Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството. Въззивният съд в обжалваното решение е направил своите изводи въз основа на предположения за действия, сочещи на намерение за приемане от Д. К. на новооткритото наследство. Тези предположения, освен това са и необосновани, а и изведени при преценка на доказателствата в нарушение на чл. 127, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. Съдът се е обосновал с обясненията по чл. 114 ГПК /отм./ на ответника по иска, сега касатор - И. К.. Те, обаче, съдържат взаимоизключващи се твърдения, като може да се приеме, че използваните от страната правни термини не съответстват на действително извършените действия от двамата братя по участието в земеделската кооперация, в която имотите са внесени. Няма ясно признание, че И. К. е действал от името и по поръчение на брат си Д. К., като от негово име и за негова сметка е внесъл дела му от земеделските имоти. Няма и признание, че Д. К. е имал желание и е станал член на кооперацията, както и, че е участвал в нейната дейност или, че е получавал рента. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че Д. К. не е имал подобно желание, че е считал реституираните по ЗСПЗЗ на наследниците Н. Д. К. и Е. С. К. имоти за собственост на брат си – полагащи му се поради това, че е поел грижата за майката Е.. Изрично Д. К. е заявявал пред свидетеля М., член на управителния съвет на кооперацията, че отказва да стане кооперативен член и не се интересува от земите. Няма и никакви данни да е подавал молба, нито да е приеман за член на кооперацията. Записванията в имуществената книга на кооперацията не са редовно оформени, а и не сочат категорично на този извод, тъй като не е ясно въз основа на какво са правени. Видно от приложената документация, кооперацията е записала имотите като собственост на Е. и Н. К. и след това са отбелязани имената на техните наследници – двамата им синове с равни дялове. Това не значи, че и двамата са внесли имуществото си в кооперативната организация, нито, че и двамата си били нейни членове. Книжка на кооператора има единствено И. К. и в нея е записано, че на два пъти е внесъл два равни дяла, общо съответстващи на възстановената собственост по ЗСПЗЗ. Само той е получавал и рента от дейността на кооперацията. Няма никакви доказателства Д. К. да е получавал някакви облаги и доходи от кооперацията било лично, било чрез брат си или трето лице. До смъртта си не е имал подобни претенции, нито се е считал за съсобственик на възстановените по ЗСПЗЗ земи. Ето защо, необоснован, изведен в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, се явява извода на въззивния съд, че Д. К. е приел мълчаливо новооткритото /по см. чл. 90а ЗН/ наследство от родителите си, реституирано по реда на ЗСПЗЗ. Въззивното решение следва да бъде касирано и делото решено по същество от настоящия състав, като иска за делба бъде отхвърлен. След възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, Д. К. не е предприел каквито и да е действия, които да сочат на намерение да встъпи в правата на наследник на Е. и Н. К. и изричният му отказ по чл. 52 ЗН е валиден. Към настоящия момент, изключителен собственик на процесните земи е ответника по иска Л. К., правоприемник на И. К.. Искът за делба, предявен от Н. Д. К. следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 2007 г. ответникът по касация Н. Д. К. следва да заплати на касатора сторените във всички съдебни инстанции съдебно деловодни разноски – общо 310 лв. На осн. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с Постановление на М. съвет № 38/27.02.2008 г., ищецът по иска за делба следва да заплати и дължимата държавна такса. Съдът я определя в размер на 90 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 14/08.02.2008 г. постановено по въззивно гр.д. № 750/2007 г. от Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иск, предявен от Н. Д. К. против И. Н. К., заменен по чл. 227 ГПК от 2007 г. от Л. И. К. за делба на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], В. област: 1. нива от 8,699 дка, местност „Барата”, имот № 064014 по плана за земеразделяне при граници: имоти № № 064015, 000030, 064019, 064010, 064022, 064021; 2. нива от 10,305 дка, местност „Лъга”, съставляваща имот № 070012 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № № 070011, 000016, 000006, 000004, 000011 и 3. нива от 8,799 дка, местност „Криволаците”, съставляваща имот пл. № 0780154 по плана за земеразделяне, при граници № № 150137, 078015, 078003, 078013. ОСЪЖДА Н. Д. К. от С., жк „М.-І”, [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 74 да заплати на Л. И. К. от [населено място], [община], [улица], правоприемник по чл. 227 ГПК от 2007 г. на И. Н. К. сумата в размер на 310 лв., сторени съдебно-деловодни разноски във всички инстанции. ОСЪЖДА Н. Д. К. от С., жк „М.-І”, [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 74 да заплати по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 90 лв., на осн. чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с Постановление на М. съвет № 38/27.02.2008 г. РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: