Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 178   С  о  ф  и  я, 07 април 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  15  м а р т  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 40/2010 година.   Подадена е касационна жалба от името на подсъдимия В. Х. А. от Тетевен, понастоящем в затвора София. С жалбата се атакува решение № 500 от 14.12.2009 г. по ВНОХД № 765/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Гражданските ищци и частни обвинители Б. Д. и С. М. , чрез повереника си адв. Ч. Пенков от САК молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство лично от подсъдимия и от процесуалния му представител адв. К. Н. от САК.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 15.07.2009 г., постановена по НОХД № 1357/2009 г. на Софийския градски съд отговорността на подсъдимия В. Х. А. от Тетевен, в момента в затвора София, е ангажирана за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.12 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б”от НК за това, че на 14.09.2008 г. в София, при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил З. М. Д. от София по особено мъчителен за пострадалата начин и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 20 години лишаване от свобода, което същият да изтърпи при първоначален строг режим, от което наказание е приспаднато предварителното му задържане, на основание чл.59 ал.1 от НК. С присъдата са уважени приетите за съвместно разглеждане граждански искове от дъщерите на пострадалата З. Д. – Б. Д. и С. М. за сумата от 40 000 лв за всяка една от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането им до окончателното й изплащане, като исковете в останалата им част до пълния им предявен размер от по 50 000 лв са отхвърлени като неоснователни. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. К. Н. от САК с оплаквания за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за постановяване на нова оправдателна по предявеното обвинение, алтернативно за преквалификация на деянието му в такова по чл.124 от НК със съответната корекция в размера на дължимото се наказание. Присъдата е атакувана и в гражданско-осъдителната й част с искане за отмяната й и в тази част и отхвърляне изцяло на предявените искове, алтернативно – за намаляване на размерите на присъдените обезщетения. С въззивното решение присъдата е потвърдена изцяло. В касационната жалба на защитника на подсъдимия А се поддържат същите оплаквания, каквито са били неведени и пред въззивната инстанция, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали по делото, правилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание и съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, както и недоказаност на предявените искове за репариране на претендираните от ищците неимуществени вреди, като се прави искане за отменяване на въззивното решение и преквалификация на деянието в престъпление по чл.124 ал.3 от НК, със съответна корекция на размера на наказанието, а алтернативно се поддържа и искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание и в рамките на възприетата от съда правна квалификация. Изразява се и недоволство от размера на присъденото на пострадалите обезщетение с оплакване за неговата прекомерна завишеност и искане за намаляването му до справедлив размер. В съдебно заседание тези оплаквания се доразвиват от защитника в писмено допълнение.   Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Излагайки оплакването за допуснати и неотстранени от въззивния съд процесуални нарушения по събирането и оценката на доказателствата, жалбоподателят и защитника му се основават на изначалната му позиция за намалена отговорност за извършеното, прехвърляйки вина и върху други от наемателите в жилището на убитата З. Д. , останала недоказана, според тях, поради редицата пропуски при разследването. Тази теза е била поднесена на съдилищата по фактите и те са я изследвали в светлината на събраните по делото доказателства, включително и като са анализирали подробно и показанията на св. М св. Ласков, доколкото те са имали някакви възприятия за конфликт с пострадалата. Въззивният съд също е проявил необходимата активност за изясняване на релевантните на обвинението факти по делото и е дал възможност на страните да ангажират и изследват доказателствата за тяхната житейска и процесуална годност да доведат до установяване на обективната истина, като е извършил преразпит на св. Л, добивайки лична представа от него с оглед твърденията на жалбоподателя за негово участие в нанасянето на травмите по хазайката им. Показанията му в голямата им част съвпадат с тези на св. Б. Д. , която напълно добросъвестно е изяснила какви са били взаимоотношенията на майка й с наемателите, включително и с подс. А. , какви индиции за случващото се тази вечер в апартамента й и от кого е получавала, отграничила ги е времево и това съвпада със справките за телефонните обаждания към майка й, св. Л подсъдимия. Обясненията на последния са многословни, но в редица отношения в противоречие с показанията на свидетелите, включително са налице множество такива с тези на приятелката му св. М. Всичко това не е останало вън от вниманието на апелативния съд и той е изложил съображенията си защо не дава вяра на част от твърденията на св. М, както и от кои приети за еднопосочни и категорични доказателства не приема чужда, извън деятелността на подсъдимия, намеса при нанасяне на побоя над възрастната жена. По същия начин се е отнесъл и към показанията на св. Л, проверени както чрез преразпита му, така и чрез съпоставката им с другите гласни доказателствени източници, включително и с обясненията на жалбоподателя. Така са отхвърлени твърденията на последния св. Л да се е разправял с наемодателката си за дължим от него наем, за отправяни закани към нея, за упражнен от него натиск с крак върху гърдите й, че при идването на св. Б. Д. в апартамента подсъдимият бил легнал да спи. За разлика от другите наематели, открити да спят по стаите, единствено подс. А. е бил в кухнята при пострадалата и св. Д, със следи от кръв по дрехите и ръцете, в очевидно пияно състояние, което обаче не му е попречило да съобрази поставянето му на белезници от полицейския патрул и да отключи наново в известна степен агресията му. Въз основа на извлечените обективни данни съдът прави изводите си за нанесения от страна на подсъдимия първоначален удар върху пострадалата и повода за това, времето на престоя му при нея в кухнята на апартамента, през което време св. М, св. Д св. Ласков се черпели “в хола”, оплакванията й по телефона на дъщеря й св. Б. Д. и потърсената от последната намеса на св. Л, до последния й разговор и чутия от последната по телефона писък на майка й. Именно от майка си тя е получила сведения, че е ударена първоначално именно от жалбоподателя, че той се намира при нея в кухнята и викът й на ужас отново е бил съпроводен с укор за неоправданата му агресия. Няма събрани никакви доказателства в насилието над възрастната жена да са участвали други от наемателите, някои от които дори не са разбрали какво се е случвало тази вечер в апартамента. В това отношение упрекът към разследващия орган е неоснователен, тъй като от показанията на полицейските служители и св. Д се установява, че единствено по ръцете, часовника и дрехите на подсъдимия са били забелязани следи от кръв, при изследването на които е установена кръв от групата на починалата. Първоинстанционният съд е уважил искането на прокурора и чрез нова експертиза по метода на ДНК-профилирането е добил категорични данни тази кръв с почти 100 процентова сигурност да произхожда именно от последната. Неоснователно е възражението, че в нарушение на правилата на НПК САС е приел за годно доказателствено средство протокола за доброволно предаване на дрехите на подсъдимия, свързано с показанията на св. Г кога и при какви обстоятелства те са били предадени от последния, впоследствие изследвани, а така също и с признанието му тениската да е негова, по която категорично е установена кръвта на З. Д. , въпреки голословното му отричане късите панталони да са били част от облеклото му тази вечер. Изяснен е механизмът на отлагане на следите от кръв по тези дрехи, имащо отношение и към механизма на причиняване на множеството телесни увреждания на последната. Експертите са изяснили тежестта на тези наранявания и времето, за което те биха могли да бъдат нанесени, както и причинната им връзка с последвалата смърт на З. Д. Те са обсъдени от съда и с оглед установяване субективните признаци на престъплението, предмет на обвинението на А. В крайна сметка, съвкупният анализ на доказателствените материали, които съвсем не са “оскъдни”, са дали основание на съда да направи категоричния и несъмнен извод, че единствено подс. А. е нанесъл тежкия побой над З. Д. и няма допуснати нарушения на принципните разпоредби на чл.13,чл.14, чл.107 ал.3 и 5 и чл.303 от НПК. Поради това не се оправдава оплакването на защитата на жалбоподателя, че е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и не може да бъде уважено искането му за отмяна на въззивното решение и оправдаването му по предявеното обвинение, а така също и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При така установената фактическа обстановка законосъобразно въззивният съд е приел, че деянието на подсъдимия осъществява състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 пр.2-ро и т.12 вр.чл.115 вр.чл.29 ал.1 б.”а” и “б” от НК. Няма основание да се възприеме тезата на жалбоподателя, че той е действал само с умисъл за причиняване на тежка телесна повреда на хазяйката му и е налице непредпазлива вина към последвалата й смърт. Причинените й множествени телесни увреждания са твърде сериозни с оглед на възрастта и общото й здравословно състояние (видима и известно на А. по обясненията му) и макар някои самостоятелно да са тежки телесни повреди по смисъла на чл.128 ал.2 от НК, тежката съчетана гръдна и коремна травма (при сходен механизъм на причиняване) неминуемо е водела и е причина за настъпилата в рамките на минути смърт на възрастната жена, през което време е изпитвала силни болки и страдания. Те изключват възможността за извод за непредпазлива форма на вина у дееца за причинената смърт, дори и за “безразлично” отношение към настъпването й. В тази насока съдът е изследвал и подбудите му за извършване на деянието, при данните за ескалацията в неоправданата му агресия към нея, където своето място имат както алкохолното му опиване, така и разкритите чрез СППЕ характерови особености. В тази насока неоснователни са възраженията, че с подсъдимия З. Д. имала “най-добри отношения”, но се подминава, че искала да се спазва вътрешния ред в сградата и да има добри отношения със съседите си, разчитала е на добросъвестност в паричните взаимоотношения с наемателите си, сред които А. съвсем не е бил от толкова коректните. И ако предишното му поведение да не е предполагало последвалото насилие над нея, то чутите от св. Б. Д. оплаквания и писък от майка й и неадекватните на ситуацията негови отговори по телефона са я мотивирали да отиде при нея в апартамента, а при състоянието, до което е била доведена и агресивното му отреагиране на въпросите й за случилото се – да заеме пасивна позиция спрямо него до идването на органите на реда. Затова съдът убедително и законосъобразно не се е съгласил да приеме доводите на защитата за причиняване смъртта на З. Д. по непредпазливост, вследствие умишленото причиняване на тежка телесна повреда и е отхвърлил както искането за преквалификация на деянието в такова по чл.124 ал.3 пр.1-во от НК, така и наличието на каквото и да е съмнение, че единствен автор на деянието е подс. Асенов. С оглед на това, оплакването за неправилното приложение на материалния закон се явява неоснователно и не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Неоснователно е и оплакването за несправедливост на наложеното му наказание. Съдилищата са обсъдили всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и са го определили по най-леката алтернатива за това престъпление. Наред с редицата смекчаващи обстоятелства, са налице и не малко отегчаващи. Безспорно е установено, че злоупотребата с алкохол е отключило лошото в характера му и той почти безпричинно е предизвикал скандала и е нанесъл побой над възрастната жена, която се е отнасяла добронамерено, почти майчински към него. Извършеното се отличава с висока обществена опасност и вредоносният резултат е изключителен тежък. Злоупотребата с алкохол, довела до отключване на агресията му правилно е приета като отегчаващо отговорността му обстоятелство, като противното би означавало да се толерира пиянството и последиците за обществото от него. Съобразена е и младата възраст на А. , но и “активността му” за извършване на престъпления още като млад пълнолетен, останали извън правната квалификация на деянието, не малко от които са също били с прояви на насилие. СГС е приел превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства, определяйки обаче наказанието му по най-леката алтернатива за престъплението по чл.116 ал.1 от НК в размер на 20 години лишаване от свобода, което пък апелативният съд не е намерил основание да намали. Обосновано съдилищата са приели, че за постигане целите на чл.36 от НК е необходимо жалбоподателят да изтърпи едно по-сериозно наказание, за да преосмисли бъдещото си поведение в обществото, през което време и да бъде изолиран от него, за да не може да върши такива тежки престъпления. Няма основание за намаляване на размера на наказанието му и ВКС намира жалбата му и в тази насока за неоснователна. Като последица от извършеното, правилно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия А. Макар и възрастна, З. Д. е била достатъчно жизнена да се оправя сама в апартамента, с толкова наематели. Била е в много добри отношения с дъщерите си, които са се грижили за нея (дори и само от данните за конкретната вечер за св. Б. Д. ), а те са изживели изключително тежко жестоката смърт на майка си. Неоснователно е възражението, че св. Б. Д. повече се грижила за нея (свързано с финансови възможности и морални ценности и ангажименти), като справедливостта при определяне на дължимото се обезщетение изисква да се отчетат както близките родствени връзки с пострадалата, така и характера на взаимоотношенията с дъщерите й (като няма данни за различие спрямо двете ищци), поради което е неоправдано да се прави някаква съществена разлика при оценяване на причинените им морални страдания. Присъденото от градския съд обезщетение за неимуществените им вреди в размер на по 40 000 лв за всяка една от тях удовлетворява критерия за справедливост в чл.52 от ЗЗД и правилно апелативният съд е отказал да го коригира. Възражението на жалбоподателя за “недостатъчност” на ангажираните от ищците показания на св. Т не се обосновава от защитата му с доводи какво от изискванията на чл.45 и чл.52 от ЗЗД се счита за недоказано и налага намаляване на така определените на дъщерите на починалата З. Д. обезщетения. ВКС също намира, че тези обезщетения са справедливи по размер и няма основание за изменяване на въззивното решение в тази му част. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 500 от 14.12.2009 г. по ВНОХД № 765/2009 г., постановено от Софийския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: