1 Р Е Ш Е Н И Е № 50161 гр.София, 21.12.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 493 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47 ЗМТА. Образувано е по искова молба на Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] за отмяна на арбитражно решение от 14.12.2021г. по ВАД №134/2019г. на Арбитражния съд при БТПП в частта, с която е прието за установено, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол неустойка в размер на 26 917 904,27 лв. по чл.4.14.1 (vii) за неизпълнение на задължението по чл.4.8 (i) за поддържане средногодишно на общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 00 DWT за десетгодишен период от 14.08.2008г. до 31.12.2018г. съгласно договора за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ЕАД, сключен на 08.08.2008г. между „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД като купувач и Агенция за публичните предприятия и контрол като продавач. Ищецът поддържа, че са налице основания за отмяна на арбитражното решение в посочената част на осн. чл.47, ал.1, т. 2, т.3, пр.2 /отменена/ и т.5, пр.2 ЗМТА. Излага съображения, че е налице недействителност на арбитражното споразумение, поради противоречие на арбитражната клауза с чл.18 от ДФЕС, чл.267 от ЗДФЕ и чл. 344 от ДФЕС. Навежда доводи, че арбитражният съд се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора – разгледал е оттеглени от ищеца в арбитражното производство първоначално заявени от него основания по чл. 81 и чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа становище, че арбитражното решение в атакуваната с иска за отмяна част е постановено при нарушение на принципа на равенство на страните в производството, на дирене на обективната истина и на законност и справедлив процес с оглед произнасяне в мотивите по факти и обстоятелствата, които не са били предмет на спора и на доказване, поради което страните са поставени в положение на процесуална „изненада“, не са били разгледани съществени възражения на АППК и произнасянето е само по правната теза на другата страна. Иска отмяна на арбитражното решение и присъждане на разноски. Ответникът „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД, [населено място] в писмения отговор на иска за отмяна на арбитражно решение обосновава становище, че основанието за отмяна – противоречие с обществения ред на Република България, понастоящем не е част от обективно действащата правна система на държавата и искането за отмяна на арбитражното решение на това основание е недопустимо. По отношение на контрола, който осъществява ВКС по реда на чл. 47 и сл. от ЗМТА и който няма предвид правоотношения свързани с признаване и изпълнение на арбитражни решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението на решението, счита, че Конвенцията от Ню Йорк от 10 юни 1958 г. за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения няма приложение. По отношение на останалите наведени в исковата молба основания за отмяна счита, че те не са изпълнени. По приложението на чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА намира за неотносимо позоваването на практиката на СЕС, отнасяща се до инвестиционните арбитражи, какъвто не е процесният. Конкретният приватизационен договор не се регулира от нормите на общностното право. Касае се за вътрешен арбитраж, между страни със седалище в Република България и приложимо е само българското право по отношение на арбитражното производство. Не е осъществено и основанието по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл.2 от ЗМТА, защото пред арбитражния съд е предявен отрицателен установителен иск, в който случай основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. Затова не може да има „оттегляне на основание“ от страна на ищеца. В случая са били наведени материални възражения, които водят до намаляване или отпадане на гражданската отговорност на длъжника и които не са били оттеглени от него в процеса. Иска отхвърляне на предявения иск за отмяна на арбитражното решение. В откритото съдебно заседание ищецът е поискал отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1/ Допуска ли чл.344 от ДФЕС да се приложи разпоредбата на чл.7.1 от договор за приватизационна продажба на 70% от капитала на “Параходство Български морски флот“ ЕАД, сключен на 08.08.2008г. между „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД и Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /сега АППК/ при наличие на последвалата отмяна на разпоредбата на т.3 на ал.1 на чл.47 ЗМТА /отм./, извършена след сключването му?; 2/Допуска ли чл.267 от ДФЕС прилагането на подобна уредба? и 3/Допуска ли чл.18 от ДФЕС прилагането на подобна уредба като описаната в първи въпрос? Ответникът е оспорил основателността на молбата по чл.629 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение. С арбитражно решение от 14.12.2021г. по ВАД №134/2019 г. на АС при БТПП е прието за установено, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол неустойка в размер на 26 917 904,27 лв. по чл.4.14.1 (vii) за неизпълнение на задължението по чл.4.8 (i) за поддържане средногодишно на общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 00 DWT за десетгодишен период от 14.08.2008г. до 31.12.2018г. съгласно договора за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ЕАД, сключен на 08.08.2008г. между „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД като купувач и Агенция за публичните предприятия и контрол като продавач, като е отхвърлен искът за разликата до 52 252 446,02 лв. Арбитражният съд е счел, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно осн. чл.92, ал.1 ЗЗД. Изложил е съображения, че в исковата молба са наведени твърдения, че между страните е бил сключен договор от 08.08.2008 г. за приватизационна продажба на акции на 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ЕАД срещу съответната покупна цена, като в клаузата на чл.4.14.1 (viii) е предвидено, че при нарушаване на задължението на купувача за срок от 10 години да поддържа средногодишен общ тонаж на корабите на приватизираното дружество не по-малък от 1 300 000 DWA, купувачът дължи неустойка в размер, определен по зададена формула. Намерил е за неоснователни наведените в исковата молба доводи за нищожност на клаузата за неустойка. По твърдението на ищеца, че не е налице неизпълнение на клаузата по чл.4.8(i), за нарушаването на която е предвидена и процесната неустойка, е преценил, че в тази връзка е въведен спор относно предметния обхват на задължението и по-специално на понятието „притежавани кораби“. След тълкуване на същата клауза на осн. чл.20 ЗЗД е заключил, че понятието включва не само собствени кораби на приватизираното дружество и на дъщерните му дружества, а и кораби, наети на беърбоут чартър и корабите в стореж. Поради което и след определяне в цифрово изражение на неизпълнението, съобразно доказаността на тонажа на трите вида кораби, респ. след прилагане на договорената от страните формула за изчисляване на размера на неустойката /в която неизпълнението фигурира като компонент/ е приел, че ищецът в арбитражното производство дължи на ответника в същото производство неустойка в размер на 28 149 490,83 лв. Вземането за неустойка в размер на 52 252 446,02 лв. е било поддържано от АПСК /сега АППК/ с оглед изпълнение/неизпълнение предвид тонажа само на собствените кораби. Арбитражният съд е разгледал и наведеното в исковата молба твърдение за извършени от ответника действия през 2012 г.– вписване на законна ипотека, довело до обременяване с тежести на имот на приватизираното дружество и създало затруднения за ищеца да ползва същия имот за получаване на кредитни средства, необходими за инвестиционни разходи в интерес на дружеството. Дал е правна квалификация на твърдението по чл.83, ал.1 ЗЗД. Намерил е, че с акта на учредяване на ипотеката е извършено правонарушение, тъй като обезпечаването на задължение чрез ипотека върху имот на трето незадължено по приватизационния договор лице не е било допустимо нито по ЗЗД, нито по ЗПСК; нарушено е било изискването за добросъвестност по чл.83, ал.1 ЗЗД, доколкото е била създадена пречка за изпълнение задължението на другата страна по договора; е възникнала ситуация, при която игнорирането на този акт би било проява на несправедливост, тъй като нарушението би останало „безнаказано“. Поради което е обосновал извод за съпричиняване от страна на държавния надзорен орган на неизпълнението на договорните задължения на другата страна. На основание чл.162 ГПК е заключил, че размерът на съпричиняването е 10 % от дължимата неустойка, равняващ се на 2 814 949,08 лв., с колкото е намалил и вземането за неустойка. Като краен резултат е приел, че дължимата неустойка е в размер на 25 334 541,75 лв., а разликата над тази сума до 52 252 446, 02лв. не се дължи от купувача по приватизационния договор и за нея /26 927 904,27лв./ е уважил предявения отрицателен установителен иск. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Ищецът обвързва молбата си с изложените доводи във връзка с основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА– поради недействителност на арбитражната клауза. На осн.чл. 267 ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на ДФЕС; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Съответно чл.628 ГПК предвижда, че българският съд прави запитване до СЕО, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. Следователно предпоставка за отправяне на преюдициално запитване е съществуването на общностна норма, която има приложение към фактите в главното производство. В случая се касае за производство по отмяна на арбитражно решение. То е проява на държавния контрол върху арбитража, поради което регулацията е повелителна. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 от ЗМТА и са насочени към проверка на процесуалноправната законосъобразност на арбитражното решение, като е изключена преценката на материалната му законосъобразност. В това съдебно производство не се решава спор по същество, поради което и няма как да бъде приложена материалноправна норма, дори и правото на ЕС да я предвижда по отношение на спора, решен от арбитражния съд. Спрямо процесуалноправните норми приложение намира принципът на процесуална автономия, според който всяка държава членка е свободна да урежда сама процесуалното си право, стига то да не прави приложението на общностното право по-трудно в сравнение с приложението на националното право (принцип на равнопоставеност) и да не прави защитата на правата, произтичащи от общностното право, практически неосъществима или прекалено трудна (принцип на ефективността) – така дела С-78/98, С-126/97, С-168/05. Следователно дори преюдициалният въпрос да е свързан с процесуални правила, проверката е винаги в светлината на конкретно предоставени от общностното право на лицата права, чиято защита се осъществява по процесуален ред. Обвързването на поставените три преюдициални въпроса от ищец с наведеното основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА поради недействителност на арбитражното споразумение налага изследването на условието по чл.628 ГПК за наличието на връзка между фактите по спора и норма на правото на ЕС да се извърши при обсъждане на самото основание за отмяна. По основанията за отмяна на арбитражното решение: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на липса на арбитражно споразумение, поради недействителност на същото, на осн. чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА е неоснователен. За да е налице това основание, следва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В разглеждания случай с отговора на исковата молба в арбитражното производство АППК е навела възражения за неарбитруемост на спора, тъй като: за да реши спора, арбитражният съд следва да тълкува понятието „притежавани“ кораби, т.е. да изследва вещно право или владение върху недвижим имот, който предмет не подлежи на арбитраж на осн. чл.19 , ал.1 ГПК; тълкуването на клаузата за процесното задължение, за чието неизпълнение е предвидена неустойка, би довело до изменение в съдържанието на договора в нарушение на забраната по чл.32, ал.5 ЗПСК; искове по чл.81 и чл.83, ал.1 ЗЗД са недопустими, като те могат да бъдат само защитно средство на предявен от кредитор осъдителен иск. В становище от 14.01.2020г. пред АС на БТПП, по повод депозирано становище на ищеца, ответникът в арбитражното производство е направил възражение, че арбитражната клауза по чл.7.1 от приватизационния договор е несъвместима с членове чл.18 ДФЕС, чл.267 ДФЕС и чл.344 ДФЕС. Изложил е доводи, че споровете породени по този договор биха могли да са свързани с прилагане право на ЕС, което е част от правото на Република България и в чийто обхват попадат приватизационните сделки, а АС при БТПП не е част от правораздавателната система на РБ и следователно не е юрисдикция по чл.267 ДФЕС и няма компетентност да отправя преюдициални запитвания до СЕС за тълкуване на приложимата общностна норма. Постановеното от АС решение е окончателно, като държавата може да упражни съдебен контрол само в границите по чл.47 ЗМТА, от който поради законодателно изменение е отпадало основанието нарушение на обществения ред, по линия на което е имало възможност националната съдебна юрисдикция да отправи преюдициално запитване до СЕС относно тълкуване на основни разпоредби от правото на Съюза. Следователно съдебните актове на АС не са подчинени на механизми, които да осигурят „пълната ефективност на нормите на Съюза“. Позовал се на решение по дело С-284/16 на СЕС, съгласно което чл.267 и чл.344 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба на сключено от държавите членки международно споразумение като чл.8 от Двустранен инвестиционен договор, съгласно който всеки инвеститор от една от тези държави членки може в случай на спор във връзка с инвестиции в друга държава членка да заведе дело срещу последната пред арбитражен съд, чиято компетентност тази държава членка се е задължила да приеме. С процесната арбитражна клауза според АППК не само не се гарантира спазване на пълна ефективност на правото на Съюза, а се гарантира неговото пълно неприлагане. АС е взел отношение по повдигнатия въпрос за неарбитруемост на спора и е отхвърлил възражението. В подадената по делото искова молба по чл.47 ЗМТА ищецът АППК отново се e позовал на идентични на обективираните в становище от 14.01.2020 г. доводи, за да обоснове основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Същите се основават главно на твърдение, че клаузата на чл.7.1. от процесния приватизационен договор за отнасяне на всички спорове между страните по него за разрешаване до арбитражен съд се явява в нарушение на цитираните норми от ДФЕС, тъй като води до недопустимо съобразно тях положение на изключване решаването на спорове, по които е приложимо правото на ЕС от компетентостта на националния съд и съответно от системата от способи за съдебна защита на Съюза, гарантиращи пълна ефективност на правото на ЕС. Защитаваната от ищеца теза предполага преди всичко приложимост на правото на ЕС към фактите по главния спор, с който е сезиран арбитражният съд съгласно процесния договор, защото само в този случай би могло да се стигне до тълкуване и прилагане на правото на Съюза. Самият ищец хипотетично, без да сочи конкретна приложима норма твърди, че материята на приватизационните договори е предмет на регулация от правото на Съюза. Такава норма не може да бъде установена и от решаващия съд. Освен това фактическата обстановка по настоящия казус е изцяло вътрешнонационална – не разкрива наличие на общностен елемент: спорно е вземане, породено от сключен и с действие в държава членка, между равнопоставени субекти на правото на същата държава, договор за приватизационна проджба на акции от капитала на търговско дружество, регистрирано в тази държава, като споровете по същия договор по волята на страните се отнасят за разрешаване от арбитраж със седалище в посочената държава. Следователно дори и да е налице общностна норма, тя не би била приложима към конкретното дело. Посоченото от ищеца решение по дело С-248/16 на СЕС има различно приложно поле в сравнение с настоящия казус. Решението разглежда международни спогодби, с които сключилите ги държави членки изключват предварително определени спорове между инвеститор и държава членка от компетентността на техните съдилища, т.е. от решаването им по начин, гарантиращ пълна ефективност на правото на Съюза, въпреки че споровете биха могли да се отнасят до тълкуването или прилагането на това право. Обсъжданата в настоящето производство арбитражна клауза е постигната в резултат на автономната воля на договарящите се страни в рамките на гражданскоправен договор, а не на международно споразумение без участие на засегната страна от спор, за който се предвижда арбитраж. С оглед на направените по-горе изводи поради неизпълнение на предпоставките на чл.628 ГПК не следва да бъде уважавана молбата за отправяне на преюдициално запитване. Неоснователен е искът за отмяна на арбитражното решение, поради произнасяне на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора, на осн. чл.47, ал.1, т.5, пр.2 ЗМТА. АППК навежда доводи, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД е оттеглило в арбитражното производство първоначално заявеното основание по чл.83, ал.1 ЗЗД, поради което обуславящите го факти са останали извън фактическото основание на предявения пред арбитражния съд иск. Предявявайки отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане в полза на ответника по иска въз основа на процесния договор, „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД е въвело твърдения в исковата молба, че дори и да е налице неизпълнение от негова страна на конкретно поето задължение да поддържа определен средногодишен корабен тонаж, това неизпълнение се дължи и по причина поведението на ответната агенция. Конкретно е посочило и предприети от кредитора действия – вписване през 2012 г. на законна ипотека, довело до обременяване с тежести на имот на приватизираното дружество, с което са създадени затруднения за ищеца да ползва същия имот като обезпечение за получаване на кредитни средства, необходими за инвестиционни разходи в интерес на дружеството. С отговора на исковата молба АППК е възразила, че ищецът е въвел в арбитражния спор искове по чл.81 и чл.83, ал.1 ЗЗД, които били недопустими, като при условията на евентуалност е направила оспорвания относно основателноста им: вписаната законна ипотека е „тежала“ върху имота на приватизираното дружество за срок по-малък от три години, а срокът за изпълнение на задължението за поддържане на тонаж е 10 год.; след отмяната на §8 ПЗР на ЗПСК е заличила вписаната ипотека; не се доказва, че вписването на ипотеката е възпрепятствало приватизиращото дуржество да поръчва и купува кораби. В становище от 20.12.2019г. ищецът в арбитражното производство е оспорил възраженията по писмения отговор на ответника и в частност изрично посочва, че отделни искове с правна квалификация по чл.81 и чл.83, ал.1 ЗЗД не е въвеждал, поради което и не е налице нередовност на същите. В определение от 20.01.2020 г. по ВАД № 134/20219г. на АС при БТПП преди първото по арбитражното дело открито заседание изрично решаващият състав е докладвал, че във връзка с неизпълнението на процесното задължение на купувача, действително в исковата молба дружеството е навело съображения свързани с прилагане на чл.81 и чл.83, ал.1 ЗЗД, което обаче не означава, че се касае до „други“ /самостоятелни/ искове. Практическото значение на този спорен въпрос е отнесъл към дължимата арбитражна такса, която е различна при един иск или няколко обективно съединени иска. Не е споделил становището на агенцията, че позоваването на чл.81 и чл.83, ал.1 ЗЗД е защитно средство само на длъжника по предявен срещу него от кредитора осъдителен иск. Процесуалната специфика на отрицателния установителен иск – ищецът претендира, че не съществува право в полза на ответника, което последният оспорва, че притежава, предпоставя възможността ищецът в исковата молба или след запознаване с отговора на исковата молба, предвид наведените в него възражения от ответника относно правопораждащите правото факти, да изложи защитни твърдения срещу възраженията на ответника, включително и това за намаляване или освобождаване на длъжника от отговорност, на осн. чл.83 ЗЗД. С оглед приетото по-горе още в исковата молба ищецът „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД се е позовал на факти, очертаващи хипотезиса на правната норма на чл.83, ал.1 ЗЗД. Изразеното от него становище по отговора на исковата молба на АППК не е в смисъл на оттегляне и неподдържане на направените вече твърдения, а на изразяване на несъгласие с доводите на отвеника, че се касае до предявяване на самостоятелен иск с правно осн. чл.83, ал.1 ЗЗД, който бил недопустим. В този смисъл изявлението на ищеца е било преценено и от арбитражтния съд и в определението от 20.01.2020 г. е бил обективиран извод, че е допустимо сезираният със спора съд да се произнесе по същество на това защитно твърдение. В частта на поддържаните в искова молба по чл.47 ЗМТА доводи, че арбитражното решение в атакуваната част е постановено при нарушение на принципа на равенство на страните в производството, на дирене на обективната истина и на законност и справедлив процес с оглед произнасяне в мотивите по факти и обстоятелствата, които не са били предмет на спора и на доказване, поради което страните са поставени в положение на процесуална „изненада“, не са били разгледани съществени възражения на АППК и произнасянето е само по правната теза на другата страна, настоящият състав на ВКС намира, че същите не могат да бъдат отнесени към лимитивно предвидените в чл.47, ал.1 ЗМТА основания за отмяна на арбитражното решение. Съгласно определение № 5/26.07.2022 г. по конституционно дело № 12/2022 г. на КС на РБ е отклонено искането на тричленен състав на ВКС за установяване на противоконституционност на разпоредбата на §8, ал.5, б. „а“ в частта “т.3 се отменя“ и на §8, ал.6 в частта „думите чл.47, т.1, 2 и 3“ се заменят с „ чл.47, ал.1, т.1 и 2 „ от ПЗР на ЗИД на ГПК / обн., ДВ, бр.8/2017 г./. В определението на КС е прието, че разпоредбата на чл.47, т.3 ЗМТА в частта „арбитражното решение противоречи на обществения ред на РБ“ не е част от действащото право към момента на предявяване на иска пред ВКС и с оглед задължителното тълкуване на чл.151, ал.2 от Конституцията на РБ, дадено с решение № 2/2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС, дори евентуалното уважаване на искането за обявяване на противоконституционност на оспорената разпоредба на §8 ПЗР на ЗИДГПК няма да възстанови правното основание, необходимо на сезиращия съд, за да се поризнесе по искането за отмяна на арбитражното решение. Само НС разполага с правомощие по закон да допълни основанията за отмяна на арбитражното решение. Основанията за отмяна, предвидени по Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (обн., ДВ, бр. 2 от 1965 г.) нямат приложение по отношение на неурегулирани от конвенцията отношения – във връзка с процедура по отмяна на национални арбитражни решения от националния съд. Съобразно изложеното не се установява основание по чл.47, ал.1 ЗМТА за отмяна на атакуваното арбитражно решение в неговата уважителна част. Ответникът по исковата молба не е поискал присъждане на разноски за производството. Водим от горното, съставът на ВКС, Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. ОТХВЪРЛЯ предявения от Агенция за публичните предприятия и контрол, [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 14.12.2021г. по ВАД №134/2019г. на Арбитражния съд при БТПП в частта, с която е прието за установено, че „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол неустойка в размер на 26 917 904,27 лв. по чл.4.14.1 (vii) за неизпълнение на задължението по чл.4.8 (i) за поддържане средногодишно на общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 00 DWT за десетгодишен период от 14.08.2008г. до 31.12.2018г. съгласно договора за приватизационна продажба на 70% от капитала на „Параходство Български морски флот“ЕАД, сключен на 08.08.2008г. между „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД като купувач и Агенция за публичните предприятия и контрол като продавач, като неоснователен. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: