Р Е Ш Е Н И Е
№
90
гр.София, 16.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 590/2009 год.
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Д. Д. Я., С. Д. Я. и Д. К. Я., всички от гр. В. против решение № 118/4.02.2009 г. по гр.дело № 2163/2007 г. на Варненски окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Ж. Т. А. и Д. Т. Я. от гр. В. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение.
Касационният съд констатира, че с определение № 839/1.09.2009 г. по гр.дело № 590/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Д. , С. и Д. Я. , поради наличие на предпоставките за това, регламентирани в чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В производството по чл.288 ГПК е установено, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на касационния съд, относно приложението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ, като е констатирал и друго противоречие, относно статута на земеделската земя, дадена като обезщетение за имот, отчужден по ЗТСУ.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допуснатите от въззивния съд нарушения, представляващи отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК и прие за установено следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 1864/12.06.2007 г. по гр.дело № 1478/2005 г. на Варненски районен съд, с което е уважен ревандикационния иск срещу ответниците Я, въззивният съд е споделил изцяло правните изводи за неговата основателност и доказаност, тъй като ищците – били реституирани собственици на процесния имот, с решение № 179/11.02.1994 г. на ПК В. Решаващият съд е приел, че дори застрояването на процесния имот, извършено от ответниците през 1987 г. /съгласно заключението на техническата експертиза/ е без значение, защото не е налице трансформирано право на ползване в право на собственост по реда и условията на пар. 4 ЗСПЗЗ. Правото на собственост върху процесния имот е възстановено по силата на земеделската реституция, съгласно решение на ПК гр. В. през 1994 г., но е предоставен като обезщетение на ответницата С, срещу отчужден нейн имот, по силата на отчуждителна заповед № 570/27.03.1981 г. на П. на ИК на ОНС В. При тази обстановка и като е приел за безспорно доказано правото на наследодателя на ищците Т, върху внесената от него в ТКЗС през 1958 г. нива от 12 дка, част от която е възстановения имот, представляващ имот пл. № 296 по КП на м.”Т”, а сега пл. № 296 по ПНИ на с.м., въззивният съд е мотивирал извода, че са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск, тъй като ответниците владеят имота без правно основание, защото държавата се била разпоредила с кооперативен имот.
Касационният съд не споделя изводите за основателност и доказаност на иска, тъй като е нарушена материалноправната норма на чл.108 ЗС, по следните съображения: установено е по делото, че със заповед № 570/27.03.1981 г. и на основание чл.95 ЗТСУ, във вр.с чл.268 ал.2 ППЗТСУ собственият имот на С. Я. , находящ се в м.”М” пл. № 23 от отчужден в полза на държавата и тя е обезщетена с друг недвижим имот, заедно с насажденията и подобренията върху него в м.”О”, представляващ терен за задоволяване на здравни и курортни нужди. Оценителният протокол от 27.03.1981 г. дава информация за собствеността на терена - на общински народен съвет, както и за собствеността на извършените подобрения и насаждения върху него – на АПК „Г” с. А..
Това налага извода, че още към 1981 г. имотът, представляващ парцел **** предоставен, като обезщетение на ответницата, по реда и условията на ЗТСУ срещу отчуждаване на имота й за мероприятие на държавата /”Б„Дружба”/ не е притежавал статут на земеделска земя, какъвто е имал с внасянето му в ТКЗС през 1958 г. - нива в строителните граници на гр. В. видно от нот.акт № 58/1955 г./. Към момента на предоставянето на имота, като обезщетение той е попадал в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди, в землището на гр. В., т.е. процесният имот не е земеделска земя, по смисъла на чл.2 ал.1 ЗСПЗЗ и неправилно е възстановен с решение на ПК на наследниците на Т. Лефтеров К. , като част, представляваща пл. № 296 по КП на м.”Т”.
П. на ответницата С, възникнали по силата на издадения, на основание чл.134 ал. 4 ЗТСУ нот.акт № 172/83 г. са успешно противопоставими на претенцията, предявена от ищците по чл.108 ЗС, която не може успешно да бъде защитена, поради отсъствие на предпоставките за това – ищците не са възстановили правото си на собственост върху претендирания реален обект, който се владее на правно основание от преобретателката му С. Я. , и съпруга й Д. Я. , а впоследствие и от нейната дъщеря Д. Я. , съгласно нот.акт № 102 от 1997 год.
Водим от горните съображения, касационният съд отмени неправилното въззивно решение, на основание чл.293, ал.2 ГПК и постанови касационния си акт, с който отхвърли ревандикационната претенция, като неоснователна и недоказана и постави в тежест на ищците направените от касаторите разноски за тази инстанция, в размер на 180 лева.
Молбата на касаторите за присъждане на разноските за всички инстанции следва да се остави без уважение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.80 ГПК, ето защо ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО решение № 118/4.02.2009 г. по гр.дело № 2* по описа на Варненски окръжен съд за 2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж. Т. А. и на Д. Т. Я. и двете от гр. В. за предаване на владението върху следния недвижим имот, представляващ ПИ № 296 по ПНИ на с.о. „Т”, гр. В., с площ от 681 кв.м., при граници: от две страни път, ПИ № 2* и ПИ № 2* собственост на С. Д. Я., Д. К. Я. и Д. Я. , и тримата от гр. В., като неоснователен и недоказан по чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Ж. Т. А. и Д. Т. Я. от гр. В. да заплатят на С. Д. Я., Д. К. Я. и Д. Д. Я., всички от гр. В. направените по делото разноски, в размер на 180 лева за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: