Р Е Ш Е Н И Е № 269 гр. София., 17 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря …… Н. Цекова ……………………………………........ в присъствието на прокурора … Комов …………………………………....... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 724 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е образувано по искане на осъдения И. М. И. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 747/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Счита се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не се е съобразил със задължителните указания в решение на Върховния касационен съд, основал се е на негодно доказателствено средство, не е отговорил на доводите и възраженията на защитата, неправилно е интерпретирал фактите в контекста на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитниците (адв. П. и адв. Ш.) поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 1 от 9.01.2012 г. по н. о. х. д. № 1285/2011 г. на Русенския районен съд подсъдимият И. М. И. е признат за виновен в това, на 26.10.2009 г. в [населено място], пред Русенския районен съд като свидетел по н. ч. х. д. № 2291/09 г. устно съзнателно да е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. С въззивно решение № 16 от 5.02.2013 г. по в. н о. х. д. № 747/2013 г. на Русенския окръжен съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е ОСНОВАТЕЛНО. Твърди се, че въззивният съд отново е използвал съдържанието на частен аудиозапис, изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, въпреки че в предходното си решение Върховният касационен съд е приел записа за недопустимо доказателствено средство. По този начин съдът не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция, което покрива основанието за отмяна на въззивното решение поради съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. От материалите по делото се установява, че по искане на осъдения И. М. И., с решение № 456 от 14.11.2012 г. по н. д. № 1388/2012 г. Върховният касационен съд е отменил въззивно решение № 65 от 18.05.2012 г. (в. н. о. х. д. № 157/2012 г.) на основание допуснато съществено процесуално нарушение. Посочил е, че частният аудиозапис е недопустимо доказателствено средство, тъй като не е било събрано или изготвено по реда и при условията на НПК (чл. 105 НПК); че според чл. 32, ал. 2 от Конституцията никой не може да бъде записван без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи, които за нуждите на наказателния процес са уредени в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства. С решение № 16 от 5.02.2013 г. по в. н о. х. д. № 747/2013 г. друг състав на Русенския окръжен съд е отказал да се съобрази с позицията на Върховния касационен съд. Счел е, че направеният аудиозапис от св. С. с мобилния й телефон не следва да бъде изключван от доказателствените материали, подлежащи на съдебно обсъждане. Развил е съображенията, че записът е имал случаен характер, понеже не е бил нарочно създаден за целите на бъдещо производство, а извън процеса, поради което са неприложими изискванията за неговото изготвяне, предвидени в НПК. Приел е също и отсъствието на нарушение на чл. 32 от Конституцията с мотивите, че професионалната дейност на подсъдимия като началник на полицейското управление е подчинена на принципа за публичност по чл. 4 от ЗМВР, затова при извършване на служебните си задължения по оказване на съдействие на св. С. той не се е ползвал със закрилата на цитирания текст от Конституцията. Респективно, намесата в професионалната сфера на подсъдимия е била оправдана като предвидена в закон. При тези разсъждения и отчитайки автентичността на аудиозаписа, Русенският окръжен съд го е поставил в основата на вътрешното си убеждение относно приетите за установени факти и обстоятелства по делото. Аргументите на въззивния съд са неприемливи. Въззивният съд е приел за фактически установено, че на 27.08.2009 г. св. С. си уговорила среща с подсъдимия И., началник на бившия й съпруг (св. Я.), от когото да поиска съдействие за осъществяване на контакт със своето дете. Поради опасения от негативни последици за бъдещите й лични отношения със св. Я. и недоверие като цяло в полицейските служители, с помощта на мобилния си телефон тя направила звукозапис на проведения разговор в служебния кабинет на подсъдимия. При така установените от съда по същество действия на св. С., насочени към тайно записване на думите на своя събеседник (подсъдимия И.) по време на проведения разговор в служебния му кабинет, Русенският окръжен съд не е имал нито основание да приеме, че направеният запис от частно лице има случаен характер, нито хипотеза на предвидено в закон изключение от забраната по чл. 32 от Конституцията на Република България. Освен липсата на съображения в мотивите на решението защо въззивният съд счита, че разговорът е влизал единствено в границите на професионалната дейност на подсъдимия, поради което не е бил от естество да засегне неприкосновеността на личната сфера, следва да се подчертае, че конституционната забрана осигурява закрила от незаконно посегателство по отношение на всяко лице, без значение дали то е публична личност или не. Ето защо, Русенският окръжен съд, който под претекста на свободното вътрешно убеждение не се е подчинил на задължителните указанията на касационната инстанция по силата на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, е допуснал съществено процесуално нарушение. Негова последица е отмяна на въззивното решение по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и връщане на делото за ново разглеждане. При това положение става излишно да се обсъждат останалите доводи на осъдения. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 747/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд. ОТМЕНЯ въззивно решение № 16 от 5.02.2013 г. по в. н. о. х. № 747/2013 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: