Ключови фрази


17
Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4923 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Н. М. И. срещу решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 24.07.2015 г. по гр. дело № 12969/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ...г., том ..., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., с който касаторът Н. И., като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си недвижим имот – апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк]- II част, бл. 249 (бивш бл. 27), вх. „Б“, ет. 2; и вместо това въззивният съд е постановил следното: отхвърлил е искове на М. С. Т. и Б. С. Т. срещу жалбоподателя, както следва: иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – за установяване нищожност на същия (процесния) договор за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната от закона форма, и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор, поради липса на съгласие; и е уважил иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил за недействителен процесния договор, поради липса на представителна власт по отношение на процесния имот.
В касационната жалба на ответника Н. И. се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, евентуално – за неправилност на същото в частта по уважения иск – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Касаторът излага подробни съображения, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него са разгледани нови искове, непредявени с исковата молба, а предявените с нея не са разгледани, като до това се стигнало поради процесуално недопустимо изменение на предявените искове – по пътя на също недопустимо уточнение на исковата молба. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответниците по касационната жалба – ищците М. и Б. Т., и третото лице, техен помагач по делото П. Г. И., не са подали отговори на касационната жалба и не заявяват становище по нея.
С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 672/06.11.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК – с оглед извършване на служебната касационна проверка за процесуалната допустимост на решението, по следния правен въпрос: относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.
По този правен въпрос, състоящ се от няколко подвъпроса, настоящият съдебен състав намира следното:
Първата част от въпроса е относно съотношението между иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора (в практиката – най-често продавача), без да е имал представителна власт. Отговорът на този подвъпрос следва от разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, с които е направено разграничението между тези два вида недействителност.
Там е прието, че всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна – изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. – непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“, например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно (аргумент за това са и разпоредбите на чл.чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания – чл. 61, ал. 1 от ЗЗД). До момента на потвърждаването на договора от страна на мнимо представлявания, договорът не поражда целените с него правни последици и е в състояние на висяща недействителност. Когато мнимо представляваният потвърди договора (съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), потвърждаването има обратно действие във времето – договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Ако мнимо представляваната страна по договора не желае неговите правни последици, тя може да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да стане чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен без представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици – насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава – след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД.
От изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Когато обаче договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез (мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно това противоречие в по-старата практика на ВКС е преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка следва да се има предвид, че понятието „без представителна власт“, използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, които не могат да бъдат изчерпателно изброени, но могат да бъдат примерно и обобщено посочени в следните четири групи: 1) Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са случаите, когато лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна (например – пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител; пълномощното не е дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е опорочена); а също и когато лицето, действало като представител по закон, не е било такъв (например – не е родител на малолетно дете, от името на което е сключило договор, нито е било упълномощено за това чрез някой от родителите, нито е било назначено за особен представител съгласно чл. 129, ал. 2 от СК; или договорът е сключен от името на юридическо лице, чрез лице, което не е негов представител по закон или по пълномощие). 2) Представителна власт е била учредена, но сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели. В тази група хипотези попадат всички случаи на действия на пълномощника, извършени извън обема и границите на представителната власт, очертани чрез волеизявленията на упълномощителя, обективирани в пълномощното (например – упълномощителят е дал изрично пълномощно само за продажбата на определен имот, а пълномощникът е заменил или е дарил имота, или е продал друг имот на упълномощителя, различен от посочения в пълномощното). Тук попадат и случаите, когато пълномощникът е извършил сделка, за която специална правна норма изисква изрично пълномощно, а в даденото му пълномощно тази сделка не е посочена (например – процесуален пълномощник е сключил съдебна спогодба, без да е изрично упълномощен за това с даденото му от страната по делото пълномощно). 3) Представителна власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането ѝ. Такива са например хипотезите на оттегляне на пълномощното и на отказ от него (чл. 38, ал. 2 и чл. 41 от ЗЗД), но само ако третото лице, което е договаряло с пълномощника, е било недобросъвестно (знаело е за оттеглянето или отказа), или ако оттеглянето, респ. – отказът, са подлежали на вписване и са били вписани. 4) Представителна власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие във времето. Например – упълномощителната сделка, овластяваща пълномощника, чрез който е бил сключен договорът, е унищожена със съдебно решение поради порок във волята на упълномощителя (чл.чл. 27-33, вр. чл. 44 от ЗЗД). В тези случаи е налице изключение от изложеното по-горе, а именно – договорът, сключен чрез пълномощника, първоначално е породил своите правни последици, но впоследствие те отпадат поради обратното действие във времето на конститутивното съдебно решение, с което е унищожена упълномощителната сделка (аргум. от чл. 34 и чл. 33, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД).
Вторият подвъпрос е относно съотношението между иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба поради липса на предписаната от закона форма и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора (в практиката – най-често продавача), без да е имал представителна власт. И тук отговорът следва от разграничението между двата вида недействителност.
Договорът за продажба на недвижим имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, когато самият договор не е сключен във формата по чл. 18 от ЗЗД, а именно – във формата на нотариален акт, или тази форма е опорочена (например – продавачът не се е явил лично пред нотариуса; представителят по закон или пълномощникът на продавача не се е явил лично пред нотариуса; продавачът или неговият представител не е знаел български език и нотариусът не му е назначил преводач). Когато ищецът твърди такива обстоятелства, искът му за недействителност (нищожност) на договора е с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Когато обаче договорът за продажба на недвижим имот е сключен чрез пълномощник и ищецът твърди, че даденото от него пълномощно не е във формата, изискуема от чл. 37 от ЗЗД (писмена с нотариално удостоверяване едновременно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното), или че тази форма е опорочена (например – ищецът не се е явил лично пред нотариуса при извършването на удостоверяването), така твърдяната нищожност също е по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, но е по отношение на упълномощителната сделка, а не по отношение на договора за продажба. При претендирана от ищеца недействителност на самия договор, основана на такива твърдения (поради нищожност на пълномощното), е налице посочената по-горе хипотеза на изначална липса на представителна власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за недействителност на договора за продажба е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Разбира се, ищецът може не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да предяви за това иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу (мнимия) пълномощник, който иск да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договора за продажба срещу насрещната страна по него (купувача, респ. – продавача), при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка.
Третата част от въпроса е относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на горните искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца – поначало с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска – както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Поради това е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие – недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост, висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната квалификация на иска (в този смисъл, например – решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Възможно е ищецът да твърди множество на брой обстоятелства или групи от факти (каквито примерно са посочени и по-горе), които могат да се подведат под хипотезиса само на една или на различни правни норми, регламентиращи недействителност на правните сделки. В тези случаи е възможно ищецът да е предявил няколко обективно съединени иска за недействителност на договора за продажба, които могат да имат едно и също правно основание (както примерно са посочени по-горе четири групи факти, които могат да съставляват основания на искове за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), или да имат различни правни основания (например – чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, каквито примери също са посочени и по-горе). Няма процесуална пречка (също както е посочено по-горе) и установителният иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба да бъде съединен с установителен иск за нищожност (чл. 26, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) или с конститутивен иск за унищожаване (чл.чл. 27-33, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) на упълномощителна сделка. Също съгласно трайно установената практика, в тези случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца относно вида на съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия.
Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ищецът може и сам (без да са му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ. Поначало отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да стане преди връчването на препис от нея (и от уточняващата я молба – една или повече) на ответника и преди доклада на първоинстанционния съд. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на основанието и петитума на иска (исковете) може и следва да се направи и по-късно (за редовността на исковата молба служебно следи всяка от съдебните инстанции по делото), включително – пред въззивния съд (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В тези случаи поправената искова молба също се счита за редовна от деня на подаването ѝ, но съдът следва отново да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат процесуални действия по посочване на относими доказателства – съобразно уточнените искове (първата инстанция следва да направи нов доклад по делото, а въззивната – да процедира съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Когато уточняването на основанието и/или петитума на исковата молба се извършва пред въззивната инстанция, то не трябва да съставлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция – в нарушение на чл. 214, ал. 1 и/или на чл. 228 от ГПК (в този смисъл – също т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато ищецът, който е предявил иск за недействителност на договор за продажба, след подаването на исковата молба изложи нови обстоятелства, съставляващи ново основание на иска за недействителност – наред с първоначално заявеното основание, се стига до последващо обективно съединяване на два иска: иска за недействителност, предявен на заявеното в исковата молба основание, и иска за недействителност, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно съединяване е допустимо, когато са налице посочените в чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК предпоставки, а именно: обективно съединените искове да са насочени срещу един и същ ответник, да са подсъдни на един и същ съд, да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, новото основание да е заявено най-късно в първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция и съдът да намери за уместно въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника. Когато ищецът замени първоначално заявеното основание на иска за недействителност като вместо него заяви ново основание, достатъчно е да са спазени изискванията само по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Както вече беше посочено, без значение и в тези случаи е как ищецът квалифицира вида недействителност на договора, заявена с новото основание, нито коя материалноправна норма сочи като приложима (например нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие или недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради сключване на договора от представител без представителна власт) – това е правомощие на съда, поради което петитумът (искането към съда) и в тези случаи остава непроменен – съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК.
От друга страна, когато исковата молба е останала нередовна (включително пред въззивната инстанция) поради това, че изложените в нея (а и в последващи я молби-уточнения) обстоятелства, съставляващи основание на иска (или на обективно съединени искове) за недействителност на договора, са неясно, непълно и/или противоречиво изложени, или е налице несъответствие между тях и искането (петитума) към съда (което обаче не се изразява в правната квалификация, както вече беше посочено), то предприетото от ищеца (по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 от ГПК) уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска (исковете) по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК, и посочените там изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна (включително – вече поправена) искова молба, т.е. – когато обстоятелствата, съставляващи основанията на иска (исковете), както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани (в този смисъл, например – решение № 162/02.02.2017 г. по гр. дело № 2357/2015 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 476/12 г. от 26.06.2013 г. по гр. дело № 1515/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). И в тези случаи обаче, както вече беше посочено и по-горе, ако наред с уточняването на неясните, непълни и/или противоречиви обстоятелства, ищецът посочи и други факти, които нямат никакво отношение към уточнението (поправянето на исковата молба), а съставляват ново основание на претендираната недействителност на договора за продажба, то ще е налице изменение на иска, което следва да отговаря на посочените по-горе изисквания по чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК (в този смисъл – също т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
При така възприетия отговор на поставения по делото правен въпрос, при извършената служебна проверка (предвид и оплакванията и доводите на касатора) относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Ищците М. и Б. Т. са подали исковата си молба по делото, в качеството си на наследници по закон на С. Г. (тяхна баба по бащина линия, починала на 04.09.2009 г.), като са изложили следните релевантни твърдения: На 04.03.2008 г. в [населено място],[жк]неизвестен извършител откраднал от Г. 180 лв. Два дни по-късно неизвестно лице я спряло на улицата, представило се за полицай и ѝ обяснило, че крадците са открити, но за да ѝ бъдат върнати парите, тя трябвало да подпише някакви документи. Възрастната жена (тогава на 81 години) се доверила и подписала документите. По-късно се оказало, че тези документи са: процесното пълномощно в полза на ответника (сега касатор) Н. И., с което Г. го упълномощава да се разпорежда с процесния апартамент; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, изходящи от Г.. На 25.03.2008 г. тези документи (процесното пълномощно и двете декларации) били заверени от нотариус Р. С. в [населено място], като заверката била извършена неприсъствено – без Г. да се е явила пред нотариуса и без нейно съгласие. Посредством процесното пълномощно ответникът И. се снабдил и с данъчна оценка на процесния имот, както и с препис от нотариален акт № 87/2005 г., легитимиращ наследодателката на ищците като собственик на имота. На 02.04.2008 г. в [населено място], в кантората на нотариус Е. К. ответникът И. извършил процесната продажба, като продал сам на себе си процесния имот, легитимирайки се пред нотариуса с процесното пълномощно. Изложени са и твърдения, че С. Г. е била вдовица, а в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД е посочено, че е неомъжена; както и че Г. не била единствен собственик на процесния имот – имало и съсобственици на същия, които не са участвали при извършването на процесната продажба.
При така изложените обстоятелства, в исковата си молба ищците са формулирали три петиума (три иска), които са квалифицирали като такива за „нищожност“ на процесния договор за продажба, и са посочили следните правни основания (правни квалификации) и твърдяни факти, съставляващи техни основания: 1) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – „липса на съгласие“ и „липса на представителна власт“, основан на твърденията, че Г. е подписала процесното пълномощно, като е била въведена в заблуждение, че подписва други документи – за връщане на откраднатите ѝ пари, както и че Г. не се е явила пред нотариуса при заверката на пълномощното в [населено място]; 2) чл. 26, ал. 1, пр. 1 или 2 от ЗЗД – „противоречие със закона“ или „заобикалянето му“, основан на твърденията, че „съсобствениците“ на Г. не са участвали в процесната продажба; и 3) чл. 26, ал. 1, пр. 1 или 2 от ЗЗД – „противоречие със закона“ или „заобикалянето му“, основан на твърденията, че в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД са посочени неверни данни за гражданското състояние на Г..
С молба от 07.12.2009 г. ищците са оттеглили последния иск.
Първоинстанционният съд двукратно е давал указания на ищците да посочат правния си интерес от исковете си за прогласяване „нищожност“ изцяло на процесния договор за продажба, при положение, че твърдят, че наред с наследодателката им С. Г. е имало и други съсобственици на процесния имот. С молби от 18.01.2010 г. и от 26.01.2010 г. ищците, освен че са изложили доводи, за да обосноват правния си интерес, отново са заявили, че поддържат само първите два от горните искове, които не са оттеглили. Преписи от исковата молба и приложенията ѝ и от молбата от 26.01.2010 г. са връчени на ответника (сега касатор) Н. И. на 15.03.2010 г., като той е подал отговор на исковата молба на 12.04.2010 г.
На 14.04.2010 г. ищците (чрез нов пълномощник-адвокат) са подали нова молба, с която са заявили следното: На първо място са изложили твърдения и доводи, че наследодателката им С. Г. приживе е била едноличен собственик на целия процесен имот и че двете ищци, като нейни единствени наследници по закон (тези обстоятелства се и установяват от доказателствата по делото), имат правен интерес да претендират „нищожност“ изцяло на процесния договор за продажба. На следващо място ищците са посочили, че в процесното пълномощно липсва конкретна и изрична индивидуализация на процесния имот, тъй като в пълномощното не са посочени град и квартал (жилищен комплекс), в който имотът се намира. На последно място ищците са посочили, че предявяват следните три иска за прогласяване „нищожност“ на процесния договор за продажба: 1) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – „липса на съгласие“ и „липса на представителна власт“, като от молбата не става ясно дали този иск се основава на същите твърдения, на които се основава първият иск по исковата молба; 2) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – „липса на съгласие“, обусловено от „липса на воля“, основан на новите твърдения за липса на индивидуализация на процесния имот в процесното пълномощно; и 3) чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – „липса на предписаната от закона форма“, като в тази връзка е посочено, че опорочената форма на упълномощаването водела до нищожност на процесния договор за продажба. Препис от тази молба на ищците също е връчен на ответника-касатор, който на 26.05.2010 г. е подал отговор, в който поддържа, че със същата ищците в нарушение на чл. 210 и чл. 214 от ГПК предявяват нов иск за нищожност.
На 08.03.2011 г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което е конституирано третото лице-помагач на ищците – П. И.. С молба от 15.03.2011 г. ищците са уточнили, че предявяват горните искове при условията на обективно кумулативно съединяване.
С първоинстанционното решение СГС е обявил за нищожен процесния договор за продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. За да постанови този резултат, в мотивите към решението си градският съд е приел за установени, твърядните в исковата молба обстоятелства, че наследодателката на ищците умишлено е била въведена в заблуждение и подмамена да подпише процесното пълномощно в полза на ответника-касатор, защото подписвайки го, тя е смятала, че ще ѝ бъдат върнати откраднатите пари; както и че тя не е предприемала пътуване до [населено място], каквото се твърди (от страна на ответника) тя да е осъществила, и където да е извършила процесното упълномощаване (нотариалната заверка на пълномощното). По тези съображения СГС е приел, че следва да уважи „главния“ иск. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че „нищожността“ на процесния договор за продажба се претендира и на други две основания – липса на индивидуализация на процесния имот в процесното пълномощно, както и – липса на предписаната от закона форма по отношение на процесния договор за продажба, обусловена от опорочената форма на процесното упълномощаване. Приел е също, че не следва да разглежда „предявения при условията на евентуалност иск, подробно посочен уточнителна писмена молба от 14.04.2010 г.“, тъй като е уважен „главният“ иск.
Въззивният съд двукратно е давал указания на ищците да уточнят твърденията, на които основават исковете си. От заявеното с молби на ищците от 10.11.2016 г. и от 06.12.2016 г. се изяснява следното: С първата от тези молби ищците вече изрично заявяват и поясняват, че не поддържат и втория формулиран в исковата молба петитум (иск) – за „нищожност“ на процесния договор за продажба поради неучастие при сключването му на „съсобствениците“ на Г. (каквито тя не е имала, както става ясно още от молбата от 14.04.2010 г. и доказателствата, представени с нея и с исковата молба). От изложеното в молбата от 06.12.2016 г. става ясно, че ищците поддържат първия иск – така, както той е заявен с исковата молба, а именно – за „нищожност“ (недействителност) на процесния договор за продажба, основан на твърденията, че Г. е подписала процесното пълномощно, като е била въведена в заблуждение, че подписва други документи – за връщане на откраднатите ѝ пари, както и че Г. не се е явила пред нотариуса при заверката на пълномощното в [населено място]. От същата молба става ясно, че ищците поддържат останалите два иска, посочени в молбата им от 14.04.2010 г. – така, както те са заявени с тази молба.
С решението си въззивният съд е разгледал първо, последния посочен в молбите на ищците от 14.04.2010 г. и от 06.12.2016 г., „иск за нищожност“ на процесния договор за продажба, основан на доводите (а не твърденията) им, че опорочената форма на процесното упълномощаване водела до нищожност на процесния договор за продажба, като САС е възприел и дадената от ищците правна квалификация на този иск – по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – „поради неспазване на предписаната от закона форма“. За да отхвърли този иск, въззивният съд е изложил съображения, че дори и ищците да докажат твърденията си за опорочаване формата на упълномощаването (т.е. – твърденията за неприсъствена заверка на процесното пълномощно), това не би довело до нищожност на процесния договор за продажба, тъй като изискуемата за него от закона форма по чл. 18 от ЗЗД е спазена – договорът е изповядан във формата на нотариален акт. Посочено е и че опорочаването на упълномощителната сделка не влече нищожност на последващата сделка, извършена от пълномощника без представителна власт, а води до нейната недействителност, съгласно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място въззивният съд е разгледал и е отхвърлил първия предявен с исковата молба иск, като му е дал правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за недействителност на процесния договор за продажба, но също и – „поради липса на съгласие“. За да отхвърли този иск, САС е приел за неустановени по делото твърденията на ищците, че наследодателката им не се е явила лично пред нотариуса в [населено място] при заверката на процесното пълномощно (по-конкретно съдът е приел, че по делото не е оборено изявлението на нотариуса, че Г. се е явила пред него и е положила или е потвърдила подписа си и е изписала имената си под пълномощното). Също по повод този иск въззивният съд е приел за недоказани и твърденията на ищците, че подписвайки процесното пълномощно, Г. е смятала, че подписва други документи.
Последният иск, който е уважил, въззивният съд е квалифицирал също по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил недействителността на процесния договор за продажба поради липса на представителна власт „по отношение на този (процесния) имот“. За да уважи този иск, САС е приел за доказани и установени по делото твърденията на ищците, че в процесното пълномощно имотът не е напълно идентифициран и конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира.
Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като и след уточненията ѝ пред САС исковата молба по делото е останала нередовна. Съображенията за това са следните:
В исковата си молба ищците твърдят две обстоятелства (по-скоро две групи от факти – фактически състави), всяко от които съставлява самостоятелно основание както за недействителност на процесната упълномощителна сделка, така и за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба. Първото от тези обстоятелства е, че наследодателката на ищците е подписала процесното пълномощно в [населено място], като е била въведена в заблуждение от неизвестно лице и е смятала, че подписва други документи (необходими, за да ѝ бъдат върнати откраднатите пари, а не пълномощно). Тези твърдяни факти осъществяват фактическия състав, респ. – квалифицират се под нормата на чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД – като основание за унищожаване на процесното пълномощно поради измама. Както стана ясно от изложеното по-горе при отговора на правния въпрос, това от своя страна е и основание за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба, като сключен от ответника-пълномощник, чиято представителна власт е съществувала при сключването на договора, но е отпаднала след това с обратно действие във времето – поради унищожаване на вече възникналите правни последици на упълномощителната сделка с конститутивно съдебно решение. Последното обаче е допустимо да стане в настоящия случай, само ако срещу ответника по делото е предявен и конститутивен иск по чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на процесната упълномощителна сделка, обективно съединен и обуславящ предявения установителен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба. С оглед на това исковата молба е нередовна поради несъответствие между обстоятелствената ѝ част, с която е заявено основание на конститутивен иск по чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за унищожаване (недействителност) на процесната упълномощителна сделка поради измама, и петитума на исковата молба, с който такова искане към съда не е заявено (заявено е единствено искане за прогласяване недействителност на процесния договор за продажба, но не и на упълномощителната сделка). Тази нередовност на исковата молба е останала неотстранена и понастоящем.
Второто твърдяно още в исковата молба обстоятелство, съставляващо самостоятелно основание на иск за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба, е че наследодателката на ищците не се е явила лично пред нотариуса в [населено място], за да потвърди подписа си (вече положен в [населено място] – също според твърденията на ищците) и да изпише името си при заверката на процесното пълномощно – съгласно изискванията на чл. 589, ал. 2, във вр. с чл. 590 от ГПК и във вр. с чл. 37 от ЗЗД. Това обстоятелство съставлява същевременно и основание за нищожност на процесната упълномощителна сделка – по чл. 26, ал. 3, във вр. с чл. 44 от ЗЗД – поради опорочаване на предписаната от закона форма за процесното пълномощно. Тъй като (както вече беше посочено и по-горе при отговора на правния въпрос), за разлика от унищожаемостта, която може да бъде релевирана по делото единствено чрез предявяването на конститутивен иск, на нищожността на упълномощителната сделка ищците могат само да се позоват – без да предявяват установителен иск за прогласяването ѝ, като условие (предпоставка) за допустимостта на иска им по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за установяване недействителност на процесния договор за продажба на това основание – поради начална липса на представителна власт за ответника-пълномощник, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и нищожността на последното, то по отношение на този иск исковата молба е редовна още от подаването ѝ.
Следващото заявено с исковата молба основание за недействителност („нищожност“) на процесния договор за продажба е твърдението на ищците, че при сключването му не участвали „съсобственици“ на тяхната наследодателка. Това основание впоследствие обаче не е поддържано от ищците (както и изрично е пояснено от тях с молбата им от 10.11.2016 г. пред въззивния съд), а още с молбата им от 14.04.2010 г. пред първата инстанция е заменено с друго основание, а именно – с твърденията им, че в процесното пълномощно липсва конкретна и изрична индивидуализация на процесния имот, тъй като в пълномощното не са посочени град и квартал (жилищен комплекс), в който имотът се намира. Така заявеното ново основание за недействителност на процесния договор за продажба, също е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като попада във втората група хипотези, изяснени по-горе при отговора на правния въпрос, а именно – договорът е сключен извън пределите на представителната власт, учредена с процесното пълномощно, и очертани в него с обективираното там волеизявление на упълномощителката Г. за разпореждане с конкретен имот. Това изменение на основанието на третия предявен по делото иск е допустимо, тъй като отговаря на всички изисквания по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК – направено е преди първото открито съдебно заседание по делото и е уместно с оглед защитата на ответника, тъй като с него е наведен по-лек порок на процесния договор и ответникът е подал отговор на молбата от 14.04.2010 г. повече от седем месеца преди първото открито съдебно заседание по делото, т.е. – имал е достатъчно време да организира защитата си и по този иск. Както вече неведнъж беше посочено, до промяна в петитума на исковата молба при това изменение на единия от исковете не се е стигнало, тъй като правната квалификация на вида недействителност и на приложимата по отношение на нея материалноправна норма, посочени от ищеца, не обвързват нито съда, нито ответника.
Последният заявен с исковата молба иск за недействителност на процесния договор за продажба, основан на твърденията, че в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД са посочени неверни данни за гражданското състояние на наследодателката Г., ищците са оттеглили още с молбата си от 07.12.2009 г. – също преди първото открито съдебно заседание по делото, поради което съгласие на ответника за оттеглянето не е било необходимо (чл. 232 от ГПК). Ищците поддържат това оттегляне във всичките си следващи молби по делото (включително пред въззивната инстанция), поради което, макар и да не е постановил определение за прекратяване на производството по този иск, съдът не е дължал и не дължи произнасяне по него.
Макар в молбата си от 14.04.2010 г. (а и в тази от 06.12.2016 г. пред въззивния съд) ищците да са формулирали още един „иск за нищожност“ на процесния договор за продажба, посочен като такъв с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – „поради липса на предписаната от закона форма“, такъв друг иск, който да е различен по основание и петитум от вече предявените по делото искове, обективно няма. Това е така, защото в тази връзка ищците са изложили единствено правни доводи относно новата посочена от тях правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, а именно – че опорочената форма на упълномощаването водела до нищожност и на процесния договор за продажба, но нови твърдения, респ. – ново основание на иск за недействителност на процесния договор за продажба не са наведени. Както вече беше разяснено при отговора на поставения по делото правен въпрос, изложените още в исковата молба твърдения за неприсъствената заверка на процесното пълномощно от нотариуса в [населено място], не дават основание и за тази новопосочена от ищците правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД на иска им за недействителност на процесния договор за продажба, след като те не твърдят самият договор да не е бил сключен във формата на нотариален акт или да са били допуснати нарушения при нотариалното изповядване на договора, които да опорочават тази форма.
От гореизложеното следва на първо място, че с обжалваното решение въззивният съд недопустимо се е произнесъл по непредявен иск за „нищожност“ на процесния договор за продажба с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – „поради неспазване на предписаната от закона форма“. В случая не става дума само за неправилна правна квалификация на иска, а е налице именно произнасяне по иск, който не е предявен по делото, тъй като за да го отхвърли САС по същество е изследвал дали процесният договор за продажба е сключен при спазване на формата по чл. 18 от ЗЗД – нотариален акт, каквито твърдения – за липса или опорочаване на тази форма, ищците не са навели по делото. Сам въззивният съд, позовавайки се т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, е посочил в мотивите си, че дори и ищците да докажат твърденията си по делото за опорочаване формата на процесното упълномощаване (твърденията за неприсъствена заверка на процесното пълномощно), това не би довело до нищожност, а до недействителност на процесния договор за продажба, като тези твърдения на ищците са обсъдени при разглеждането не на този, а на следващия иск по решението.
На следващо място, въззивният съд се е произнесъл по иск за недействителност на процесния договор с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (неправилно квалифициран и като такъв „поради липса на съгласие“), като при разглеждането му недопустимо е обединил в едно, двете самостоятелни основания, наведени от ищците още с исковата им молба –за недействителност на процесния договор поради липса на представителна власт, произтичаща от нищожност на пълномощното поради опорочаване на формата му (неприсъствената нотариална заверка на същото); и за недействителност на процесния договор поради липса на представителна власт, произтичаща от унищожаемост на процесното пълномощно поради измама (въвеждането в заблуждение на упълномощителката, че подписва други документи, а не пълномощното). По изложените по-горе съображения, по отношение на второто от тези основания исковата молба е останала нередовна, от което следва извод за недопустимост и на тази част от въззивното решение, с която двете основания – редовно заявеното и нередовно заявеното такова са разгледани заедно – като такива по един иск, поради което те не могат да бъдат разграничени.
Горното недопустимо произнасяне влече недопустимост и на произнасянето от въззивния съд по уважения от него иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба поради липса на представителна власт, произтичаща от липсата на индивидуализация на имота, описан в процесното пълномощно. Това е така, защото разглеждането на този иск е обусловено от крайния резултат по горните два иска, но постановен с процесуално допустимо решение. Съдът може да изследва дали процесният договор за продажба е сключен извън пределите на представителната власт, очертани с волеизявлението, обективирано в процесното пълномощно относно разпореждането с описания в него имот, т.е. – дали това е именно процесният имот или не, само ако процесното пълномощно (респ. – обективираното в него упълномощително волеизявление) е валидно – не е нищожно поради опорочаване на формата и не е унищожаемо поради измама.
По изложените съображения и предвид задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (предвид и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), обжалваното въззивно решение, като процесуално недопустимо, следва да се обезсили и делото следва да бъде върнато на апелативния съд. След връщането на делото въззивният съд следва да даде указания на ищците за отстраняване на установената по-горе нередовност на исковата им молба. В зависимост от изпълнението на тези указания, апелативният съд следва да предприеме по-нататъшни съдопроизводствени действия – също съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (предвид и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и предвид изложеното в мотивите към настоящото касационно решение. Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция, – съобразно крайния изход на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: