Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 658            София, 16 януари  2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември   две хиляди и осма година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:П.Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №696 по описа за 2008 година   Срещу решение по внохд. №350/2008 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец Н. К. И. ,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона ,явна несправедливост на наложеното наказание и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично и от повереник. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Т. К. И., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието,която също се поддържа в съдебно заседание лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение законосъобразно ,а подадените жалби неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.10.2008 г. постановено по внохд. №350/2008 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. №234/2008 г. на Окръжен съд гр. Д.. С посочената присъда подсъдимия Т. К. И. е признат за виновен в това на 1.02.1995 г.в землището на с. С. умишлено умъртвил съпругата си М. И. И. по особено мъчителен начин,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6 вр. с чл.115 и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години,което да изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимия е оправдан по първоначално предявеното му обвинение да е извършил деянието и с особена жестокост. С присъдата е уважен граждански иск за неимуществени вреди в полза на майката на пострадалата в размер на 25 000 лв.,ведно със законната лихва от 1.02.1995 г.,д.т. и разноски. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец Н. И. : Оплакванията са за не събрани в достатъчен обем доказателства,не установени важни обстоятелства,не обсъдени в пълнота доказателства ,нарушение на закона в оправдателната част, явна несправедливост на наказанието и занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Доводите са неоснователни. Частния обвинител и граждански ищец е на тази позиция от досъдебната фаза и това е разбираемо . Майка е загубила дъщеря си и на дванадесетата година е разбрала кой е виновен за това. В този случай за нея и най-тежкото предвидено в закона наказание не би било достатъчно и справедливо. Претендираните обаче, съществени процесуални нарушения не са налице. Инстанционните Съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. Подробно и внимателно са ги обсъдили,изложили са съображения, кои обстоятелства приемат за установени и на коя доказателствена основа. Поставените в тази връзка въпроси от частния обвинител в касационната жалба касаещи, “неустановени важни “ обстоятелства са извън предмета на доказване и правилно са останали без отговор. Неоснователно е оплакването за нарушение на закона,в частта за оправдаването на подсъдимия по обвинението да е извършил деянието с особена жестокост. Квалифициращото обстоятелство “особена жестокост” е налице тогава когато , “при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост,ожесточение,отмъстителност или садизъм ,обстоятелства характеризиращи го като жесток човек”-т.15 от П№2/1957 г. на ПЛ на ВС. Такива обстоятелства по делото не са установени,а и не се твърдят от частния обвинител,поради което правилно подсъдимия е оправдан по това обвинение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне вида и размера на наказанието инстанционните Съдилища са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства от значение,съобразен е и приноса на подсъдимия за разкриване на обективната истина,поради което и наказанието от петнадесет години лишаване от свобода е достатъчно и справедливо. Без основание е и оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Очевидно каквато и да било сума не би могла да репарира понесените от майката неимуществени вреди в резултат на престъплението извършено от подсъдимия . Присъдената обаче сума от 25 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увредата ,би могла да покрие претендираните вреди. ПО ЖАЛБАТА на под. Т. И. : Основното оплакване в саморъчната жалба на подсъдимия,а и в писмените бележки на защитата е за съществено процесуално нарушение допуснато от първоинстанционния съд, с отказа за съкратено производство по реда на чл.371т.2 НПК. Довода е неоснователен. Извода на Съда ,че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по този процесуален ред е законосъобразен,тъй като с оглед характера и тежестта на обвинението и отдалечеността във времето на извършеното е следвало съобразно чл.107 ал.5 НПК, да се проверят внимателно всички събрани по делото доказателства. В подкрепа на правилността на това становище на първоинстанционния Съд е и оправдателната част на присъдата относно квалифициращото обстоятелство “особена жестокост”, за което не е имало доказателства по делото,а “признаването”фактите и обстоятелствата от обвинителния акт на подсъдимия очевидно не е намирало опора в доказателствената основа, посочена от обвинението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Както бе посочено по горе инстанционните Съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне вида и размера на наказанието. Наказание определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства,в предвидения от закона минимум, не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №350/2008 г. на Апелативен съд гр. В.,с което е потвърдена присъда по нохд. №234/2008 г. на Окръжен съд гр. Д..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :