Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * договор за замяна * управление и разпореждане с имуществото на детето


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 512

София,22.11.,2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1115 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 05.03.2009г. по гр.д.№2009/2008г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта относно квотите,при които е допусната делба на апартамент №12,находящ се в[населено място],ж.к.”О. к.”№1,кв.110,бл.1-9,вх.А,ет.4 като е постановено делбата да се извърши при квоти 4/6 ид.части за Г. Н. Г. и по 1/6 ид. част за И. Г. Г. и К. Г. Г..
С определение №1150/18.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса в кои случаи може да се приеме,че установената в чл.30,ал.2 ЗС презумпция е опровергана и по какъв начин следва да бъдат установени вътрешните отношения между съсобствениците.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че установената в чл.30,ал.2 ЗС презумпция е опровергана,приемайки неправилно при това,че оборването на една презумпция може да стане чрез друга презумпция,както и без да вземе предвид влязло в сила определение на С. районен съд, постановено по реда на чл.73,ал.2 СК,с което е разрешено на Г. Г. да замени собствената на непълнолетната му дъщеря 1/6 ид.част от жилищна сграда,находяща се на ул. ”М. П.” само при положение,че непълнолетното дете придобие не 1/6,а 1/3 ид.част от получения в замяна апартамент в ж.к.”О. к.”. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Г. Н. Г. и К. Г. Г. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск за делба на апартамент №12,находящ се в[населено място],ж.к.”О. к.”№1,бл.1-9,вх.А.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният апартамент е придобит от съделителите по договор за замяна, сключен на 05.07.1996г., срещу двуетажна жилищна сграда, която също е била съсобствена помежду им. Заменената двуетажна жилищна сграда е придобита от Г. Н. Г. по време на брака му[населено място] Г. в режим на съпружеска имуществена общност. Общността е прекратена със смъртта на Л. Г. /починала на 25.07.1991г./ и като последица от това на основание чл.27 СК,чл.5,ал.1 ЗН и чл.9,ал.1 ЗН Г. Г. е притежавал 4/6 ид.части,а И. Г. и К. Г.-по 1/6 ид.част като наследници по закон на Л. Г.. С оглед естеството на договора за замяна,с който страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи и липсата на извършено при сключването на договора разплащане е прието,че всеки от заменителите е придобил върху апартамента такъв обем от права, какъвто е притежавал и върху заменения имот,макар това изрично да не е отразено в договора.
По въпроса в кои случаи може да се приеме,че установената в чл.30,ал.2 ЗС презумпция е опровергана и по какъв начин следва да бъдат установени вътрешните отношения между съсобствениците в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика на съдилищата.
В посоченото в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №652/012003г. по гр.д.№137/2003г. на І ГО на ВКС е прието,че частите на съсобствениците се считат за равни,освен ако с факти,установяващи вътрешните отношения между същите към момента на възникването на съсобствеността се установи неравенство на дяловете.
В решение №636/29.11.2005г. по гр.д.№269/2005г. на І ГО на ВКС е прието,че оборването на презумпцията на чл.30,ал.2 ЗС става с доказване на конкретни факти,относими към вътрешните отношения между съсобствениците,от които може да се направи извод,че между тях е постигнато съгласие за придобиването от единия на по-голям обем права от тези по нотариалния акт.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения на ВКС и в решението, постановено от С. градски съд по поставения въпрос на основание чл.290,т.1 ГПК и с оглед на особеностите на конкретния случай,а именно че правото на собственост е придобито от съделителите по силата на договор за замяна,приема за правилно становището,изразено в решението на С. градски съд,постановено на 05.03.2009г. по гр.д.№2009/2008г.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗС частите на съсобствениците от общата вещ се считат равни до доказване на противното. Така установената презумпция намира приложение само ако в договора, обективиращ осъществяването на основанието,на което вещта е придобита в съсобственост,частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от този договор с оглед неговото естество. При липса на други данни за вътрешните отношения между съсобствениците,дяловете от съсобствената вещ следва да бъдат определени с оглед естеството на основанието,на което е придобита вещта. Ако вещта е придобита по силата на договор за замяна срещу недвижим имот,правата на съсобствениците върху придобития по замяна имот при липса на други данни за вътрешните им отношения,съответствуват на обема от притежавани от тях права върху вещта,която те са притежавали преди замяната. Този извод се налага с оглед изискването за еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна,при който всеки един от съсобствениците заменя притежаваната от него идеална част от един имот срещу еквивалентна на нея идеална част от друг имот,освен ако в договора изрично не е посочено друго.
В случай че самото естество на основанието,на което вещта е придобита в съсобственост, сочи какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците,на доказване подлежат не техните вътрешни отношения /доколкото същите следват от самото естество на придобивното основание/,а промяната в тези вътрешни отношения.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
В сключения на 05.07.1996г. /н.а.№173,том LXXІІ,н.д.№14432/96г./ договор за замяна не е посочено,че Г. Н. Г.,И. Г. Г. и К. Г. Г. придобиват правото на собственост върху процесния апартамент при дялове,различни от тези, при които са притежавали в съсобственост заменения имот,находящ се в[населено място],[улица]-А,поради което правилно въззивният съд е приел,че всеки от заменителите е придобил върху апартамента такъв обем от права,какъвто е притежавал и върху заменения имот. Еквивалентността на насрещните престации следва от самото естество на договора и не е необходимо изрично да бъде отразявана.
Както вече беше отбелязано,в подобна хипотеза самото естество на основанието,на което вещта е придобита в съсобственост, сочи какъв обем от права е придобил всеки един от съсобствениците и на доказване подлежат не техните вътрешни отношения /доколкото същите следват от самото естество на придобивното основание/,а промяната в тези вътрешни отношения. В случая обаче по делото не е установено договорът за замяна да е бил сключен при изрично посочено в определение,постановено от С. районен съд по реда на чл.73,ал.2 СК условие непълнолетната към момента на сключването на договора И. Г. да придобие право на собственост върху 1/3 ид.част от апартамента срещу притежаваната от нея 1/6 ид.част от заменения имот / такова определение не е представено като доказателство по делото/,поради което правилно въззивният съд е определил квотите на съделителите посредством съответствието им с притежаваните в заменения имот права.
Неоснователен е доводът на касатора,че в случая оборването на една презумпция е извършено посредством друга презумпция. В обжалваното решение е прието,че установената в чл.30,ал.2 ЗС презумпция в случая е неприложима ,доколкото самото естество на сключения договор сочи в какъв обем са придобити правата върху имота,т.е. доколкото е установено, че частите на съсобствениците не са равни,а не по причина да е налице друга презумпция,посредством която установената в чл.30,ал.2 ЗС да се приеме за оборена. Изискването за еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна не представлява презумпция.
Така постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон,поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на С. градски съд, ГК,ІV Б въззивен състав, постановено на 05.03.2009г. по гр.д.№ 2009/2008г.


Председател:

Членове: