Р Е Ш Е Н И Е
№ 558/2010 г.
София, 07.01.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 269 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Кметът на гр.Д. М. обжалва и иска да бъде отменено Решение Nо 727 от 23.12.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 856/ 2009 година на Плевенския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 7 ал.3 от ЗДС / ДВ.бр.44/96 г./ , чл. 86 ЗС във вр. с § 1 от ЗДЗС/ ДВ. бр.46 и 105/2006 г./, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационно обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, предвид на констатирано противоречие на постановеното от въззиния съд решение по въпроса за възможността да се придобие по давност недвижим имот , частна общинска собственост за периода 1.06.1996 година – 1.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗИ на ЗС/ ДВ. бр. 46 и 105/2006 г./, с Решение Nо 1211 от 19.11.2008 година на ВКС, с което се приема , че давностният срок за придобиване на недвижими имоти-общинска собственост спира да тече към 31.05.2006 година, и Решение Nо 282 /27.04.2009 година на ВКС, постановено в същия смисъл.
По делото има подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответника по касация ПК „С.” гр.Т., с който се излагат съображения за неоснователност на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на доводите по жалбата.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, , намира :
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменено Решение Nо 1381 от 17.07.2009 година по гр.д. Nо 147/2009 година на РС Плевен и е постановено ново, с което, по заявеният положителен установителен иск на ПК”С.” гр.Т. и на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на Община Д. М. е приел за установено , че едноетажна масивна нежилищна сграда с площ от 90 кв.м., намираща се в Ц. на гр.Тръстеник, в УПИ X от кв. 190 по плана на града, описана в А. 2658/24.07.2006 г., е собственост на ПК „ С.” гр.Т..
Правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот е признато в полза на ПК”С.” гр.Т. на основание придобивна давност за времето от предаването на имота с Решението на ИК на ГНС Т. на РПК’С.” гр.Т”/ праводател на ПК” С.” гр.Т. до заявяване на иска, като възражението за приложение на чл. 86 ЗС не е зачетено, поради факта , че съгласно редакцията на текста, приета с ЗИ на ЗС от ДВ. бр.33/96 година в обхвата на ограниченията са включени само обекти , които са публична държавна или общинска собственост, а процесният недвижим имот не е от тази категория.
По поставения въпрос за възможността да се придобие по давност недвижим имот , частна общинска собственост за периода 1.06.1996 година – 1.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ЗИ на ЗС/ ДВ. бр. 46 и 105/2006 г./ , настоящият състав на ВКС, намира :
С Решение Nо 1211 от 19.11.2008 година, състав на ВКС е приел , че давностният срок за придобиване на недвижими имоти-общинска собственост спира да тече към 31.05.2006 година и това е последният ден на последната година, в която срокът изтича”, а Решение Nо 282 / 27. 04. 2009 година на ВКС, постановено в същия смисъл.
На основание чл. 291 т.1 ГПК следва да се приеме за правилна само отчасти посочената по цитираните решения на ВКС практика в смисъл, че давностният срок за придобиване на недвижими имоти-общинска публична собственост спира да тече към 31.05.2006 година, с оглед разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС/ ДВ. бр.46 и 105 / и това е последният ден в който изтича.
При изчислението , в рамката на релевирано възражение за придобивна давност на имот- недвижима частна общинска собственост , срокът , които би дал основанието-при наличие на останалите елементи от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС, да се придобие на правото на собственост по оригинерен начин, следва да е изтекъл или да изтича като крайна дата на 31.05.2006 год. Това означава , че началният момент , от които срокът следва да е започнал да тече /без прекъсване/ е преди или най-късно към дата 1.06.1996 година. Към този момент е в действие правилото на чл. 86 ЗС в редакцията му от изм. с ДВ. бр.33/1996 година- в сила от 1.06.1996 година , според която редакция не могат да се придобиват по давност само имоти, публична общинска собственост , или по аргумент на противното- в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна общинска собственост.
С приемане на Конституция от 1991 година - чл. 17, собствеността е дефинирана като такава на гражданите , държавата и общините, на частна и публична, а с приемането на ЗМСМА /ДВ. бр.77/1991 година /и конкретно на §6 за изменения на ЗС, бяха дефинирани критериите на публичната и частна общинска собственост.
С оглед на тези критерий по делото не може да има спор , че процесният недвижим имот- едноетажна масивна нежилищна сграда с площ от 90 кв.м., намираща се в Ц. на гр.Т., в УПИ X от кв. 190 по плана на града, описана в А. 2658/24.07.2006 г., е частна общинска собственост, а предвид вече изложените съображения по приложението на закона следва да се приеме , че по отношение на частната общинска собственост не намира приложение чл. 86 ЗС/ ред. ДВ. бр.33/1996 г./.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Изводите на решаващия съд , че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот –общинска собственост след 1.06.1996 година касаят само публичната общинска собственост , но не и по отношение на обекти-частна общинска собственост , са съобразени с точния смисъл на закона. След като по делото е безспорно установено , че за времето преди и след 1.06.1996 година, в рамките на 10-годишния давностен срок именно кооперацията- ищец е упражнявала фактическата власт по отношение на процесния имот с явно демонстрираното намерение , че владее този имот като собствен, то направеният от решаващият съд извод, че към 1.06.2006 година собствеността му е придобита на оригинерното придобивно основание, е обоснован и законосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение Nо 727 от 23.12.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 856/ 2009 година на Плевенския окръжен съд, с което окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменил Решение Nо 1381 от 17.07.2009 година по гр.д. Nо 147/2009 година на РС Плевен и е постановено ново, с което, по заявеният положителен установителен иск на ПК”С.” гр.Т. и на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на Община Д. М. е приел за установено , че едноетажна масивна нежилищна сграда с площ от 90 кв.м., намираща се в Ц. на гр.Т., в УПИ X от кв. 190 по плана на града, описана в А. 2658/24.07.2006 г., е собственост на ПК „ С.” гр.Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |