Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 138   София, 23.03.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година,в състав:                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска                                                              ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                            Здравка Първанова при участието на секретаря Теодора Иванова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 2463 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Й. Ч., К. Й. Н.,В. И. Д.,И. Н. Д.,Д. Н. Д.,Ц. С. Б., П. С. Д. и В. С. Б. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. №4383/2006г. С определение №146/26.02.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че е допустимо легитимацията на предавилите иска лица,които се позовават на извършено в тяхна полза възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,да бъде оспорвана с възражението,че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС от лица,които не заявяват такива свои права към същия минал момент. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба К. И. К. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Ответниците по касационна жалба Ю. Т. Т. и К. Т. Т. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения,изложени в писмени бележки,представени в проведеното на 15.03.2010г. съдебно заседание. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Ж. Й. Ч., К. Й. Н.,В. И. Д.,И. Н. Д.,Д. Н. Д.,Ц. С. Б., П. С. Д. и В. С. Б. са предявили иск за предаване по реда на чл.108 ЗС владението на недвижим имот,представляващ УПИ * в кв.12 по плана на вилна зона “М”,с. Бистрица с площ от 1280кв.м. С обжалваното решение Софийски градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от Ж. Й. Ч., К. Й. Н.,В. И. Д.,И. Н. Д.,Д. Н. Д.,Ц. С. Б., П. С. Д. и В. С. Б. срещу Ю. Т. Т.,К. Т. Т. и К. И. К. ревандикационен иск е отхвърлен. Прието е,че искът е неоснователен,тъй като не може да се направи обоснован извод,че предявилите иска лица се явяват собственици на процесния имот и по-конкретно не може да бъде направен обоснован извод,че имотът е бил собственост на техния наследодател А към момента на внасянето му в ТКЗС. Прието е,че не може да се установи идентичност на внесения през 1958г. от А. Б. в ТКЗС имот и имота,възстановен с решение №1846/31.10.1994г.,което пък обуславя извода,че не се установява активната материалноправна легитимация на предявилите иска лица. Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В решение №122 от 17.03.2006г.,постановено по гр.д. №2436/2004г. на ІV ГО на ВКС е прието,че в производство по ревандикационен иск, основан на земеделска реституция,ответникът не може да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС,ако самият той не заявява такива права към същия момент. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираното решение и в постановеното от Софийски градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението на СГС, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. №4383/2006г. като съображенията за това са следните: При предявен ревандикационен иск ответник,който претендира собствени вещни права върху имота,които са в пряка зависимост от обстоятелството дали ще бъде зачетен вещноправният ефект на основанието,на което ищците претендират,че притежават собствеността, има правото да поддържа незаконосъобразност на това основание,вкл. поради липса на предпоставките за осъществяването му,упражнявайки по този начин правоизключващото си възражение. В хипотеза,при която ищците основават правата си на издадено в тяхна полза решение на ПК/сега ОСЗ/ за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот в стари реални граници,а ответниците основават правата си на договор за продажба,сключен след образуване на ТКЗС,е налице такава конкуренция на права,при която ако са налице всички предпоставки за възстановяване на собствеността,правата на ответниците биха били отречени съгласно чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ. Зачитането на основанието,на което ответниците упражняват фактическата власт върху имота в такива случаи е в пряка зависимост от валидността на придобивното основание,на което се позовават предявилите ревандикационен иск лица,което наред с правилото in parti causa maior est condition possidentis /при негодност и на двете основания имотът трябва да остане на владелеца/,следва да бъде призната за допустима възможността на упражняващото фактическата власт лице да защити правата си на владелец срещу неоснователните претенции на лица, в полза на които е издадено решение за възстановяване на собствеността без да са били налице предвидените в закона предпоставки. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.188 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ и чл.108 ЗС/. Правилен е изводът на въззивния съд,че ответниците по предявения иск разполагат с възможността да оспорят валидността,а оттам и вещноправните последици на решението на ПК,с което в полза на предявилите иска лица правото на собственост върху имота е възстановено в стари реални граници като оспорват наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността,вкл. като поддържат,че наследодателят на ползуващите се от решението на ПК лица не е притежавал правото на собственост именно върху този имот към момента на образуване на ТКЗС. По реда на чл.14,ал.1,т.1 ЗСПЗЗ право на собственост може да бъде възстановено само ако е установено,че претендиращите възстановяване на собствеността лица,респ. техният наследодател,са притежавали правото на собственост именно върху заявения за възстановяване имот към момента на образуване на ТКЗС. Само при наличието на тези предпоставки, както вече беше отбелязано,лицата,на които имотът е бил продаден от ТКЗС не биха могли да защитят владението си по предявен ревандикационен иск с оглед разпоредбата на чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ. В случая обаче по делото не е установено наследодателят на предявилите иска лица да е притежавал правото на собственост върху описания в решение №1846/31.10.1994г. на ПК-Панчерево имот към момента на образуване на ТКЗС,поради което правилно въззивният съд е приел,че същото не легитимира тези лица като собственици на спорния имот. За да достигне до извода,че предявеният иск е неоснователен, въззивният съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,взел е предвид и съдържащите се в преписката на ПК-Панчерево данни,че А. Б. е внесъл в ТКЗС през 1958г. две ливади от по 1.2 дка в м.”Ф”,придобити по наследство и замяна, съобразявайки обаче и обстоятелството,че същите не са индивидуализирани по граници и осъществяването на каквото и да било придобивно основание не е установено. Обсъдено е и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза и правилно е прието, че при липса на данни за индивидуализацията на внесените имоти не може да се установи идентичността им с имота,описан в решение №1846/31.10.1994г.,а оттам не може да се приеме,че това решение може да послужи като основание за уважаване на предявения ревандикационен иск, доколкото за да бъде възстановено право на собственост в стари реални граници,следва да се установи по категоричен начин,че наследодателят на заявилите имота за възстановяване лица е бил негов собственик преди образуването на ТКЗС. Показанията на разпитаните по делото свидетели са обсъдени в съответствие с установените в ГПК/отм./ правила и доколкото не съдържат данни нито за придобивното основание,нито за точните граници на имота, правилно е прието,че посредством това доказателствено средство не се установява осъществяването на имащия значение за спора факт,а именно притежаването на правото на собственост към образуването на ТКЗС. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон, поради което съгласно чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ГО,ІІ-б въззивен състав, постановено на 24.03.2008г. по гр.д. № 4383/2006г. Председател:   Членове: