5 Р Е Ш Е Н И Е №3 София10.05.2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т. дело № 1035 /2011 година Производството е по делото е образувано по молба на [фирма], [населено място], за отмяна на основание чл.304, вр. с чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 443 от 21.04.2011 г. по гр.д. № 29/2011 г. на Районен съд – Стара Загора, постановено по реда на чл. 239, ал.1 ГПК, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че И. М. Иванова от [населено място], [община], не дължи на дружеството сумата 8 700 лева, представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 20.12.2006 г., с падеж 20.02.2007 г. , ведно със законната лихва от подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист и разноски по делото, присъдени по ч.гр.д.№ 1922/2007 г. по описа на РС-Ст.З., за които е издаден изпълнителен лист от 12.09.2007 г. и е образувано изпълнително дело № 103/2007 г. по описа на ЧСИ рег.№ 809 с район на действие ОС – Велико Търново. Поддържа се, че дружеството – молител е било лишено от възможността да участва в производството по делото, както и от правото на защита в процеса по отрицателния установителен иск, независимо от това, че той е реалния кредитор/ взискател по изп.дело/ в резултат на преобразуване на първоначалния кредитор и сключването на два цесионни договора, по силата на които [фирма] е цедирало вземането си към И. Иванова и нейните поръчители на [фирма], а последното е цедирало същото вземане на молителя - [фирма]. Твърди се, че цесиите са надлежно съобщени на длъжниците – издател и авалисти по записа на заповед, а от друга страна ЧСИ, след конституирането на съответните цесионери като взискатели, също е уведомил длъжниците. Независимо от това, отрицателният установителен иск е бил предявен срещу [фирма], при знание на ищцата за това, че дружеството ответник не е неин кредитор и, че е напуснало вписания в регистъра адрес на управление. Вследствие уважаването на иска с постановеното срещу ответника неприсъствено решение, ЧСИ е прекратил производството по изп.дело, за което молителят е бил уведомен на 16.06.2011 г. Ответницата по молбата – И. М. Иванова, чрез процесуалния си пълномощник, счита молбата за недопустима, а по същество за неоснователна. Твърди, че не е уведомена по надлежния ред за прехвърляне на вземането, поради което при завеждане и решаване на делото, чиято отмяна се иска, прехвърлянето няма действие спрямо нея. Съображения са развити в писмен отговор и в защита. Ответникът по молбата – [фирма] не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и допълнително направеното в съдебно заседание уточнение от процесуалния пълномощник на молителя във връзка с основанието за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна по чл.304 ГПК е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, считано от датата на узнаване на решението. Най-ранната дата, на която би могло да се приеме, че дружеството – молител е узнало за постановеното срещу [фирма] неприсъствено решение, е от връчване на съобщението от ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1 т.4 ГПК. Видно от приложеното към молбата съобщение, връчването е осъществено на 16.06.2011 г., както се поддържа от молителя. Разгледана по същество молбата за отмяна по чл.304 ГПК е неоснователна. За да е налице това твърдяно основание за отмяна на влязлото в сила решение е необходимо не само силата на пресъдено нещо да се разпростира спрямо неучаствало в процеса трето лице, но и то да е необходим другар на главна страна по делото, срещу която е постановено неизгодно решение. Само при необходимото другарство, към което изрично препраща разпоредбата на чл. 304 от ГПК, е налице неделимо спорно правоотношение и решението обвързва и неучаствалия в процеса другар. Видно от представените по изпълнителното дело писмени доказателства, които са приложени и към молбата за отмяна, по силата на договор за цесия от 14.02.2011 г. молителят е придобил процесното вземане към солидарно отговорните лица - издател и авалисти по запис на заповед от 20.12.2006 г. , като неговият цедент – [фирма] е придобил същото вземане по силата на предходен цесионен договор от 01.10.2009 г. , сключен с [фирма] - ответник по гр.д.№ 29/20011 г. по описа на РС – Стара Загора. С постигането на съгласие за прехвърляне на вземането по силата на цитираните цесионни договори, съответният цесионер придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към съответния момент, заедно с акцесорните му права. Към момента на завеждане на гр.д. №29/2011 г. дружеството – молител все още не е било приобретател на вземането, предмет на приложеното изп.дело, но вземането е придобито в рамките на висящия процес от дружество, което, макар към момента на предявяване на иска да е носител на вземането, не е било конституирано като ответник по отрицателния установителен иск. Предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо спрямо трети лица по смисъла на чл.298, ал.2 ГПК, в случая не може да се счете, че молителят и съответно неговият праводател, в качеството им на частни правоприемници, са обвързани от силата на пресъдено нещо, тъй като прехвърлянето на вземането/по първия цесионен договор/ предхожда завеждането на делото/, а вторият цесионен договор е сключен по време на висящността на делото. Не би могла да намери приложение и разпоредбата на чл.226 ГПК, тъй като в случая не е осъществено прехвърляне на спорното право от [фирма] по време на висящото дело, образувано по предявен от И. Иванова иск срещу това дружество. След като сключването на първия цесионен договор предхожда предявяването на отрицателния установителен иск, не следва да се приема, че постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо молителя, независимо от прехвърляне на вземането от неговия носител/ [фирма]/ по време на висящността на делото. Този извод не е обусловен от правото на принудително изпълнение при настъпилото частно правоприемство в изпълнителния процес, нито от процесуалните действия на ЧСИ във връзка с конституирането на цесионерите – първоначално [фирма], а в последствие и настоящият молител – [фирма]. Активната легитимация на дружествата, като взискатели в приложеното изп.дело, доказана с цесионните договори, не променя извода, че силата на пресъдено нещо не се разпростира по отношение на молителя, но в случая липсват данни за надлежно атакуване на постановлението на ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение. Предвид изложените съображения, доводите в молбата за отмяна за надлежно съобщаване на двете цесии и действието им спрямо длъжниците, а от там и за противопоставимостта на цесионните договори, са неотносими. Дори и да се разгледат по същество, тези доводи са неоснователни. Видно от приложените в изпълнителното дело съобщения до ответницата по молбата, а и до останалите длъжници, липсва надлежно съобщаване на цесионните договори от страна на съответния цедент, съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД. Представените по делото товарителници, удостоверяващи изпращането на документи до кмета на [населено място], където е постоянния адрес на Иванова, получени от длъжностни лица на кметството, не доказват връчване на длъжника на съответните уведомителни писма за цесиите, съответно за новите носители на вземането. Предвид горното, не може да се приеме, че дружеството – молител е следвало да участва в производството по приложеното гр.дело, в качеството му на задължителен другар в процеса и, че постановеното срещу ответника по това дело неприсъствено решение разпростира своето действие и по отношение на молителя. Поради това молбата за отмяна по чл. 304 ГПК, чието основание е единствено неучастието в делото на лигитимирано трето лице, следва да се остави без уважение, без да се разглежда във връзка с чл.303, ал.1 т.5 ГПК, така както е отразено нейното основание от молителя. Квалифицирана по чл.303, ал.1, т.5 ГПК молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Преди всичко, молителят няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК, тъй като не е обвързан от влязлото в сила решение. От друга страна, предмет на молбата е неприсъствено решение, по отношение на което е приложима специалната защита по чл.240, ал.1 ГПК. Предвидените в чл.240, ал.1, т.1-3 ГПК основания за отмяна на неприсъствено решение, принципно изключват приложимостта на отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК, в какъвто смисъл е и изричната разпоредба на ал.3 на чл.303 ГПК. По делото липсват данни за надлежно упражнено пред съответния въззивен съд право на защита срещу постановеното неприсъствено решение, в рамките на предвидения преклузивен едномесечен срок. Независимо от изхода на делото, ответницата по молбата не е направила изрично искане за присъждане на разноски, поради което не се дължи произнасяне по отговорността за разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от [фирма], [населено място], молба за отмяна по реда на чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 443 от 21.04.2011 г. по гр.д. № 29/2011 г. на Районен съд – Стара Загора. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма], [населено място], молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 443 от 21.04.2011 г. по гр.д. № 29/2011 г. на Районен съд – Стара Загора. В частта, с която се оставя без разглеждане молбата за отмяна, решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: