1 Р Е Ш Е Н И Е № 265 гр. София, 15.12.2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1161/2014 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на [фирма] с пълномощник адв. Н. А. срещу решение №194 от 30.10.2013г по гр.дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд с което след отмяна на решение от №224 от 22.05.2013г на Видински РС е уважен частично предявеният, за сумата 5 500 лв. иск на основание чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане на платена по силата на предварителен договор и допълнително споразумение към него разлика, след сключване на окончателен договор за по- ниска цена Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и указанията на ППВС №1/1979г по въпросите на неоснователното обогатяване Защитата изтъква практиката на ВКС по реда на чл. 290ГПК ( реш.№161 от 2013г по гр.д №564/2012 ІV г.о ,реш.№138/2009 т.д № 375/2009 ІІ т.о реш. № 514 от 2010 г по гр д.№1758/2010г ІІІ) в подкрепа на разбирането , че без да е налице разваляне поради неизпълнение,унищожаване или настъпване на прекратително условие по отношение на един двустранен договор - какъвто и да е той, основанието на чл. чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД за връщане на част от платеното по него не е приложимо . Изводите на съда по фактите ,имащи отношение към възражението на ответника за относителна симулация относно цената при сключването на окончателния договор в нотариална форма са и необосновани. Съществено процесуално нарушение в тази връзка е липсата на указание, че страната не сочи доказателства за твърденията си , щом съдът не приема предварителният договор за обратен документ . Съображения са развити в жалбата , претендират се разноски Ответницата по касационната жалба К. Г. А. оспорва доводите за отмяна на въззивното решение , което е в съответствие с установената практика Правилен е изводът за липса на симулативност , в който смисъл е реш. № 118 от 2010г по т.д № 1053/2009г ТК ,постановено по аналогичен случай . Нотариалният акт обективира договореното , а и в предварителния договор е посочено ,че цената може да се промени по взаимно съгласие Поради това има надплатена сума , без основание. С определение №890 от 03.07.2014г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по въпроса налице ли е основанието по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане в изпълнение на поето по него задължение , щом този договор ,в случая за строителство с елементи на предварителен , не е развален, унищожен и не е настъпило прекратително условие преди изпълнението му ,а същият е изпълнен със сключването на окончателен договор за покупко- продажба.Въпросът е решаващо произнесен от въззивния съд, приел за основателен иск по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД на купувач по предварителния договор с предмет изграждане и прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, за разликата между по-високата цена, която е платил на строителя по силата на същия и по-ниската цена , посочена в нотариалния акт по окончателната сделка , сключена в изпълнение на предварителния договор . При липса на други доказателства освен самия предварителен договор, възражението на прехвърлителя за относителна симулация относно посочената в нотариалния акт цена при покупко- продажбата е останало недоказано. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд приема следното : Обстоятелството , че в изпълнение на сключен между страните договор с предмет изграждане прехвърляне на готовия обект в собственост срещу определена цена , е сключен окончателен договор за покупко- продажба при посочена по-ниска цена , не означава само по себе си ,че разликата между тези цени е получена без основание , или на отпаднало основание от строителя - продавач . Поради това и защитата срещу иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД , предявен от купувача по предварителния договор за разликата между по-високата цена , която е платил на строителя и по-ниската цена , посочена в нотариалния акт по окончателната сделка ,не е обусловена от разкриването на относителна симулация с възражение или иск от прехвърлителя . Щом не се отрича изпълнението на предварителния договор като правно основание за разменените престации, приложение ще намерят изяснените в ППВС №1 от 1979г по гр.д№1/1979г. предпоставки по прилагане на института неоснователно обогатяване , разбирани ограничително.При наличие на обвързващ страните двустранен договор към момента на извършеното плащане, който договор е изпълнен , а не изцяло или частично развален, унищожен , да е настъпило прекратително условие преди изпълнението или друго обстоятелство с обратно действие спрямо договорната връзка , основанието по чл. 55 ал.1 предл. трето ЗЗД е неприложимо . В този смисъл е и разяснението по решение №246 от 2011 по гр.д№ 1265/2010, ІV г.о , практика на ВКС по чл. 290 ГПК . Предвид гореизложеното и с оглед възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения въпрос , касационната жалба е основателна . При постановяване на обжалваното решение е било безспорно изяснено , че на 20.09.2009г страните са сключили договор със смесен характер ,съдържащ характеристиките на предварителен договор за покупко- продажба и тези на договор за изработка , тъй като купувачът е следвало да заплаща на обещателя парични вноски за изграждането на описания жилищен обект , по уговорен начин , което именно е основанието за двете установени по делото плащания - от 10 000 евро при подписването на договора и 15 000 евро на 04.06.2009г. На 13.10.2010г между страните е сключено споразумение платеното да се счита цена за изграждане на жилище – апартамент №10 с площ 72,73 кв.м. и принадлежащото му избено помещение ,като имотът е уточнен по местоположение в сградата . По отношение на този обект е изпълнен и договора за строителство , както и предварителния договор при сключването на нот. акт №47 от 02.12.2010г , т. .ХІІ , н.д№698/2010г на нотариус Н. А. , но при покупко- продажбата в нотариалния акт е посочена ,следователно договорена продажна цена от 39 300 лева (колкото е данъчната му оценка) .Посочено е , че цената е платена изцяло преди подписването му. При така установените обстоятелства въззивният съд неправилно е приел , че като са изпълнили договора 20.09.2009г. чрез сключването на окончателна сделка за покупко- продажба , отпадналата на това основание облигационна обвързаност по първия договор е равнозначна на отпадане на основание по смисъла на чл. 55 ал.1 ,предл. трето ЗЗД за получената от ответника парична престация по него , в частта за сумата от 9595,75 лв, представляваща разликата между договорната продажна цена по нотариалния акт (от 39 300 лева) и левовата равностойност на вноските по предварителния договор (сумата 48 895,75лв, или 25 000 евро.) , както и че ответникът дължи същата до размера на частично предявения иск от 5500 лева , на отпаднало основание поради това, че не е доказал основание за получаването й , както и поради това ,че недоказано е останало възражението му за симулирана цена при сключването на окончателния договор , по нотариален акт. По настоящия иск, в случая правилно квалифициран съгласно чл. 55 ал.1 ,предл. трето ЗЗД , ищцата е следвало да установи отпадане на основанието за полученото от ответника по договора от 20.09.2009г. , безспорно съществувало при плащането от нейна страна. Отпадането на основанието може да е резултат от частично едностранно прекратяване поради неизпълнение с оглед упражнено потестативно право по реда на чл. 87 ЗЗД , от унищожаемост , или от друго обстоятелство, водещо до отпадане на основанието с обратна сила . Щом искът на купувача по чл. 55 ал.1 ,предл. трето ЗЗД за „надплатената”сума не е основан на такива факти , той следва да се отхвърли като неоснователен от настоящата инстанция на основание 293 от ГПК , след като се отмени изцяло обжалваното въззивното решение поради това ,че неправилно е приложен материалния закон . На ответника по иска следва да се присъдят разноски, установени в размер на 1030 лева за всички инстанции Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №194 от 30.10.2013г по гр.дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от К. Г. А. ,ЕГН [ЕГН] ,от [населено място] [жк], , срещу [фирма] , ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] и съдебен адрес адв. Н. А. ,гр. В. [улица] за заплащане на сумата 5500 лева ,частичен иск от сумата 23996лв , като получена на отпаднало основание . ОСЪЖДА К. Г. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] ж. к. да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] и съдебен адрес адв. Н. А. , [населено място] [улица] сумата 1030 лв разноски за всички инстанции Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: