О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 249 София, 10.07.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: МАРИЯ ИВАНОВА Членове: ОЛГА КЕРЕЛСКА ВАНЯ АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 2116/2017 година. Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. М., подадена чрез адв. Р. Б., АК – Б., против определение № 722 от 7. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 60/2017 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено определение № 182 от 9. 01. 2017 г. по гр. д. № 2151/2016 г. на РС – Благоевград, с което е прекратено, на осн. чл. 233 ГПК, първоинстанционното производство в частта по предявените от Г. К. М. против Д. Г. Д. искове. Поддържа се наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационен контрол на атакуваното определение, както и неправилност на същото, изразяваща се в постановяването му в нарушение на чл. 233 ГПК. Иска се отмяната му и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от Г. К. М. искове. Ответникът по частната касационна жалба Д. Г. Д. изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на окръжния съд, поради неформулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Поддържа правилност на атакуваното определение и иска потвърждаването му в случай, че същото бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Налице е основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос относно възможността ищецът да оттегли направено на осн. чл. 233 ГПК волеизявление за отказ от иска. Допускане на касационно обжалване е поискано на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но тъй като по така поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика, с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС, известни на настоящия състав, на която практика приетото от въззивния съд по посочения въпрос противоречи, то касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По-конкретно, в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС /определение № 810 от 17. 10. 2011 г. по ч. гр. д. № 650/11г., 2 т.о., определение № 823 от 20. 10. 2011 г. по ч. т. д. № 707/11г., 2 т.о., определение № 236 от 25. 11. 2016 г. по ч. гр. д. № 4337/2016 г., 2 г.о. и др./ се приема, че отказът от иска е неоттегляем след като съдът се е произнесъл по него и е прекратил производството по делото. Ако преди произнасяне по отказа ищецът оттегли волеизявлението си по чл. 233 ГПК, няма валидно десезиране на съда, съдът не може да прекрати производството по делото и дължи произнасяне по предявените искове. С обжалваното въззивно определение е прието, че след като на 17. 11. 2016 г. по делото е депозиран подписан от ищеца Г. М. отказ от иска, то е било налице основание по чл. 233 ГПК за прекратяване на производството по делото в частта по исковете на Г. М., независимо от обстоятелството, че с последваща молба, депозирана на 23. 11. 2016 г., преди произнасяне на първоинстанционния съд /прекратителното определение на БРС по чл. 233 ГПК е постановено на 9. 01. 2017 г./, ищецът е заявил, че не поддържа входираното от негово име изявление за отказ от иска /“заявявам, че не съм подписвал и входирал в регистратурата на Районен съд – Благоевград молба по гр. д. № 2151/2016 г. на РС-Благоевград, с която се отказвам от предявения от мен иск“/. По основателността на частната жалба – обжалваното определение на окръжния съд е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на чл. 233 ГПК и в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС, която настоящият състав споделя и счита за правилна. Съгласно визираната норма, за да прекрати производството по делото поради отказ от иска, съдът следва да е сезиран с валидно волеизявление за отказ. Няма да е налице такова в случай, че преди съдът да се произнесе по отказа, ищецът оттегли направеното преди това волеизявление за отказ от иска. Като е потвърдил първоинстанционното прекратително определение по чл. 233 ГПК, въззивният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и вместо него бъде постановено определение, с което първоинстанционното прекратително определение бъде отменено, а делото – върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените от Г. М. против Д. Д. искове. Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото производство, ще следва да се реши с приключващия производството по делото съдебен акт, в зависимост от изхода му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 722 от 7. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 60/2017 г. на ОС – Благоевград. ОТМЕНЯ определение № 722 от 7. 02. 2017 г. по ч. гр. д. № 60/2017 г. на ОС – Благоевград и потвърденото с него определение № 182 от 9. 01. 2017 г. по гр. д. № 2151/2016 г. на РС – Благоевград, с което е прекратено, на осн. чл. 233 ГПК, първоинстанционното производство в частта по предявените от Г. К. М. против Д. Г. Д. искове И ВРЪЩА делото на Благоевградския районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по тези искове. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: