1 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 385 гр.София, 16.05.2022 г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА АНЕЛИЯ ЦАНОВА като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 234 описа на ВКС за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 30.09.2021г. по гр.д.№2169/2012г. на ОС Варна, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344,ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – М. Г. А., чрез процесуалния си предстанител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът Технически университет – Варна,в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от М. А. иск по чл. 344, ал.1, т.1 - 3 КТ против Технически университет – Варна, иск да бъде отменено като незаконно уволнението, извършено със заповед № ЧР – 03 – 4/28.01.2021г. на работодателя, за възстановяване заеманата преди уволнението длъжност „Главен секретар“ и за заплащане на сумата от 16 006.35 лева, претендирана като обезщетение за оставяне без работа за времето от 29.01.2021г. до 06.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Установено е, а и не е спорно между страните, че ищеца е заемал длъжността „Главен секретар” в Технически университет – Варна, считано от 10.04.2019 година, на базата на трудов договор от 09.04.2019 година. Констатироне е също така, че със Заповед № ЧР/03/ 4 от 28.01.2021 година, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 29.01.2021г., трудовото правоотношение, е прекратено. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай е установено, че длъжността „Главен Секретар“ е била закрита, като нейните функции са преминали в новосъздадените непосредствено преди уволнението две нови длъжности – Директор на Дирекция „Финанси“ и Началник на отдел „Административен и финансов контрол“. При закриването на единствената длъжност за работодателят не е съществувало задължението да извършва подбор, просто защото във въпросното звено не са останали работници служители на такива, подобни или сходни длъжности, между които да се проведе подбора. Въззивният съде е приел, че трудовите функции на длъжността „Главен секретар” са насочени основно към подпомагане дейността на Ректора във връзка с отчета и контрола по изпълнение на ежегодни цели и задачи, организирайки административните и помощни технически звена, осъществяване на контрол върху материалната и техническа база, както и осъществяване и поддържане на взаимоотношения с различни държавни органи, организации и институции, докато трудовите функции на другите две длъжности са насочени към осъществяване на финансов контрол, бюджетно планиране и контрол върху изпълнението му и материално – техническите ресурси, те налице е реално съкращаване на щатната длъжност „Главен секретар”, което не налага подбор, тъй като между съкратената и новите длъжности липсва сходство. Въззивният съд е приел, че ако се съкращава единствената бройка на съответната длъжност работодателят не е задължен да упражни правото си на подбор. В случай, че се засяга една или две от множество еднородни функции – в този случай работодателя е задължен да извърши подбор по определени критерий, основно защото той следва да подбере онези работници с по – висока квалификация, докато в хипотеза, в която се съкращава единствената или всички бройки от дадена длъжност, работодателят не е задължен да извършва подбор, а това е само негово право. По тези съображения въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 Кт са неоснователни и ги е отхвърлил. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е постановяване на решение без съдът да преценипвсички правно-релевантни факти, от които произтича спорнато право, които са установени по надлежния ред в производството по делото, задължителен ли е подборът по чл. 329, ал.1 КТ при извършено уволнение поради съкращаване на щатни бройки, когато е налице трансформиране на щатни бройки в други длъжности със сходен характер, и при оспорване на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата задължен ли е работодателят, чрез главно и пълно доказване да докаже извършването на законосъобразен подбор между всички заети работници. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване по така поставените въпроси и на сочените основания. Правените въпроси формулирани от жалбоподателят , макар да обуславят решението по делото, са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. По въпроса допустимо ли е постановяване на решение без съдът да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спортното правно, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото съдът не е дал разрешение в противоречи с практиката на ВКС и съгласно чл. 235 ГПК е основал решението си върху установените по делото обстоятелства и върху закона, като е изложил своите изводи в мотивите към решението. В постановеното въззивно решение са обсъдени всички наведени от въззивника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Според трайно установената практика работодателят извършва подбор, за да определи кой от работниците, изпълняващи еднакви или несъществено различаващи се трудови функции да бъде уволнен при закриване на част от предприятието, съкращаване в щата или намаляване на обема на работата. По делото е установено, че е налице реално съкращаване на щатната бройка заемана от ищеца, съобразно новото щатно разписание влязло с сила от 25.11.2020г. В константната практика на ВКС се застъпва тезата, че дентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Посочва се, че една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции, както и че едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Приема се, че при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността / в този смисъли решение № 168/10.06.2014 г. по гр.д. № 824/2013 г./. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски за касационното производство, представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Предвид изложените съображения, съдът: О п р е д е л и: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1456 от 30.09.2021 г. по гр. д. № 2169/2021 г. на ОС - Варна. ОСЪЖДА М. Г. А. да заплати на Технически университет – Варна сумата в размер на 1000 лв., разноски в касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: