Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
София, 01.09. 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание на 21.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 538 /2014 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 - 293 ГПК.
С определение № 19 от 09.01.2015 год., постановено по горепосоченото дело, на осн. чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 131 от 11.11.2013 год., по в.т.д.№ 299/2013 год., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд № 154 от 31.05.2013 год., по в.т.д.№ 299/2013 год. за отхвърляне на предявените от касатора Ян С. Нерем, в качеството му на ищец, срещу „М. Г. Р.” О., [населено място] обективно евентуално съединени искове по чл.55, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 365 633.00 евро – претендирана на отпаднало основание – платена авансово цена на недвижими имоти по шест развалени с исковата молба предварителни договори за покупко- продажба и евентуално като дадена на неосъществено основание.
Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК, израз на която са служебно известни на настоящия съдебен състав: № 29 от 13.04.2011 год., по т.д.№ 396/2010 год. на І т.о.,№ 203 от 30.01.2012 год., по т.д.№ 116/2011 год. на ІІ т.о., № 100/03.07.2012 год., по т.д.№ 307/2011 год. на ІІ т.о. и № 32/2009 год. на ІІ т.о..
Като релевантни за крайния изход на делото са възприети и формулирните от касатора правни въпроси: 1. „Разпореждането с правото на собственост върху имот, предмет на предварителен договор за покупко- продажба в полза на трето лице, води ли до невъзможност за изпълнение задължението на продавача и основание е ли е за разваляне на предварителния договор по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД?”; 2. ”Налице ли е встъпване в дълг, което да обвързва кредитора, относно задължението за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажба, когато собствеността е само на единия длъжник –„встъпилото лице?”; 3.” Може ли трето на предварителния договор лице да изпълни задължението на продавача за прехвърляне право на собственост върху обещания имот?”; 4.” Може ли купувачът по предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот да проведе надлежна защита по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице?” .
За приложимо по отношение на тях е прието въведеното с касационната жалба селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
І.По поставените материалноправни въпроси:
Според цитираната съдебна практика, обусловила приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния. Развалянето без кредиторът с едностранното си волеизявление да даде подходящ срок за изпълнение е възможно в хипотеза на чл.87, ал.2 ЗЗД – когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, при безполезност на изпълнението за кредитора, настъпила поради забавата на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време/ фикс сделките/. За да претендира връщане на даденото на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – разваляне на договора, поради неизпълнение, в тежест на ищеца е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства, надлежно упражнено право на разваляне. Това означава, че трябва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, настъпване на предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение и в този см. са постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС : № 203/30.01.2012 год., по т.д.№ 116/2011 год. н ІІ т.о. и № 100/03.07.2012 год., по т.д.№ 307/2011 год. н ІІ т.о., възприетото в които разрешение се споделя напълно от настоящия съдебен състав.
Когато длъжникът е допуснал забава да изпълни поетото с договора задължение - да завърши обещаните за продажба имоти в уговорения срок, след което да прехвърли собствеността им на насрещната страна, която забава се дължи на неизпълнение на законовоустновени задължения за съответните дружества/ трети лица/ - за присъединяване към водоснабдителната, канализационна и електроразпределителна мрежи, а длъжникът по предварителния договор е изпълнил своята част от задължения във вр. с присъединяването, то налице е освобождаваща длъжника невъзможност/ невиновна невъзможност/ по чл.81 ЗЗД, която дава основание първоначално уговорените срокове да се удължат с времето на забавата, поради което в сочения случай не е налице надлежно възникнало за кредитора право на разваляне. Възприетото разрешение е застъпено в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС: № 10/ 09.02.2015 год., по т.д.№ 4429/2013 год., което настоящият съдебен състав също споделя.
Що се касае до формулираните правни въпроси с № 1 до № 4, по отношение на които е прието, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, поради отсъствие към момента на селектиране на касационната жалба, на задължителна съдебна практика и съществуване на възможност за създаване на противоречие в практиката на съдилища, относно приложимите правни норми, поради неточното им тълкуване, то следва да се отбележи, че към настоящия момент необходимостта от приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е отпаднала. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 10 от 09.02.2015 год., по т.д.№ 4429/2013 год. на ІІ т.о. на ВКС е даден отговор на същите тези правни въпроси, който е в следния смисъл:
Когато длъжникът –продавач се е разпоредил с правото на собственост в полза на трето лице, с което последният е сключил договор за встъпването му в дълг, не е налице невъзможност за изпълнение на задължението на продавача по предварителния договор/ ответник по спора/ да прехвърли правото на собственост върху имотите, поради което липсва основание за разваляне на същия по реда на чл.87, ал.2 ГПК.
Ответникът, в качеството си на продавач по предварителния договор за покупко- продажба не се освобождава от задължението си към ищеца- купувач за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимите имоти и на основание сключения договор за встъпване в дълг задължението може да се изпълни и от встъпилият в дълга., тъй като при встъпване в дълг длъжникът и приобретателят отговарят солидарно спрямо кредитора. Ако вземането е парично, кредиторът не може да не приеме встъпването, тъй като за него е без значение от кого ще получи паричната престация. Ако вземането е за вещ, кредиторът може да насочи претенцията си за обявяване на предварителния договор за окончателен срещу приобретателя, който отговаря спрямо него за последиците от неизпълнение на задълженията, поети от прехвърлителя с предварителния договор. Ищецът, в качеството си на кредитор- купувач може да предяви срещу приобретателя иск за обявяване предварителния договор за окончателен, тъй като последният е придобил собствеността върху имота и е встъпил в дълга на прехвърлителя/ продавач/. Иск на кредитора срещу длъжника/ продава/ би бил неоснователен, поради факта, че нему не принадлежи собствеността на имота, поради извършената прехвърлителна сделка. Длъжникът/ прехвърлител/, който отговаря пред кредитора за неизпълнение на задълженията, поети с предварителния договор, може да предложи на кредитора реално изпълнение от третото лице –встъпилият в дълг приобретател. Кредиторът може да иска изпълнение на предварителния договор от приобретателя и той отговаря към него, като купувач, за задълженията, за които е отговарял и длъжникът по иска, основан на сключен предварителен договор.
ІІ. По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение на Бургаския апелативен съд, предмет на подадената касационна жалба, с което е потвърден първоинстанционния съдебен акт на Бургаския окръжен съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, като ищец, искови претенции – главна основана на чл.55, ал.1, пр.3, във вр. с чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД - за връщане на престираната по шест предварителни договори сума, представляваща авансово платена цена за недвижими имоти, поради развалянето им, както и за отхвърляне на заявения при условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД- поради неосъществено основание- нереализирани окончателни договори за покупко- продажба на недвижими имоти и неизпълнение договори за строителство, е изцяло съобразено с тази задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, поради което следва да бъде потвърдено.
Безспорно е установено в хода на процеса, че забавата в строителството, на която ищецът се позовава, не е по вина на ответника, като изпълнител, а поради обективни причини, за отстраняването на които последният сам е съдействал, извършвайки допълнителни непредвидени за него разходи, поради кредиторът, според възприетото разрешение в цитираната по- горе съдебна практика, не би могъл успешно да развали сключения помежду им предварителен договор при условията на чл.87, ал.2 ЗЗД - чрез едностранно отправеното волеизявление, материализирано в нот.покана от 11.05.2012 год., позовавайки се на неточно във времево отношение изпълнение на длъжника.
При наличие на валидно съществуваща облигационната връзка между страните правилно решаващият състав на Бургаския апелативен съд е счел, че плащанията на ищеца не са извършени на отпаднало основание, поради което обоснован и в съгласие със закона е и изграденият кран правен извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и обусловена от него неоснователност на искането за връщане на дадените от ищеца суми- авансово платена цена по процесните предварителни договори. Законосъобразен е и изводът на въззивната инстанция, че при наличие на валидно сключени между страните предварителни договори, основанието за извършената в изпълнение на поетото от купувача задължение за авансово плащане, престация на цената от страна на последния е осъществено. Следователно обосновано въззивната инстанция е счела, че хипотезата на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД отсъства и заявената на евентуална искова претенция също се явява неоснователна.
Съображенията на Бургаският апелативен съд, че не е налице и невъзможно изпълнение, поради прехвърляне на процесните имоти, обосновани с извършеното от приобретателя встъпване в дълга на прехвърлителя купувач изцяло съвпадат с даденото в цитираната по- горе практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК и имаща задължителен за съдилища в страната характер, тълкуване на закона, което сочи на неоснователност на въведеното с касационната жалба оплакване за незаконосъобразност на въззивното решение и в тази му част.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал направените в касационната инстанция деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството пред ВКС и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 10 000 лева, реално заплатено адвокатско възнаграждение, чийто размер не е оспорен на осн. чл.78, ал.5 ГПК, според приложен договор за правна защита и съдействие от 10.02.2014 год..
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн чл.293 , ал.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 131 от 11.11.2013 год., по в.т.д.№ 299/2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Ян С. Нерем, гражданин на Н., роден на 31.10.
1944 год. в [населено място], за заплати на „М. Г. Р.” О., [населено място] сумата 10 000 лева/ десет хиляди лева/ деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|