Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
гр. София, 26 октомври 2015 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 952 по описа за 2015 г
Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Г. В. Й., депозирано на 18.05.2015 г, за възобновяване на ВНОХД № 273/08 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено решение № 170 от 8.04.2008 г, с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 7 от 7.02.2008 г, по НОХД № 445/07, влязла в сила на 29.04.2008 г, като деянието е преквалифицирано по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, наложените на подсъдимия наказания са намалени, съответно на: две години „лишаване от свобода” и „глоба”, в размер на 1 500 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. В. Й. е признат за виновен в това, че на 11.08.2006 г в [населено място], при условията на опит, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплашване, е принудил К. Н. Д. да извърши нещо, противно на волята си, и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 800 лв, като деянието е придружено с отнемане на имущество и опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и глоба, в размер на 4 000 лв.
Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с участие на осъдения.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането.
Осъденият моли делото да бъде възобновено.
Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е задържан в Обединеното кралство на 20.12.2014 г /. Разгледано по същество, е неоснователно.
Г. В. Й. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 12.08.2006 г, за престъпление по чл. 214, ал. 2 НК. Обвинението му е предявено лично, с участието на упълномощен защитник. Изготвено е искане за задържането му, по реда на чл. 64 НПК, което не е уважено от съда. Взета му е мярка за неотклонение „парична гаранция”, в размер на 500 лв.
На 2.02.2007 г е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД № 445/07 по описа на Софийски градски съд. Първото по делото заседание е насрочено за 13.04.2007 г. За посочената дата подсъдимият е призован редовно, като призовката е получена от майка му на 25.03.2007 г. Подсъдимият е подал молба за отлагане, като е посочил, че не може да се яви в съдебно заседание поради заболяване, за което е представил болничен лист. Редовно е призован и за следващото съдебно заседание, насрочено за 5.06.2007 г, но отново не се е явил. Тогава не е посочил причини за неявяването си. С определение от 5.06.2007 г, съдът е изменил мярката му за неотклонение от „парична гаранция”, в размер на 500 лв, в „задържане под стража”. Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 199 от 19.07.2007 г, но издирването не е дало резултат.
Съдебната фаза е протекла при условията на задочно производство, като на отсъстващия подсъдим е осигурен служебен защитник.
При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения:
Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото.
По настоящето дело, молителят е бил надлежно привлечен към наказателна отговорност и лично е участвал на досъдебното производство. Бил е уведомен и за съдебното производство. Подал е молба за отлагане и е получил призовка за следващото съдебно заседание, на което не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяване. Съдът е положил усилия за издирването му, които не са дали резултат. Това е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, при условията на задочното производство. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения Г. В. Й. за възобновяване на ВНОХД № 273/08 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено въззивно решение № 170 от 8.04.2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |