1 РЕШЕНИЕ № 42 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 21.05.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 494 по описа за 2020 година. Производството е по чл. 290 от ГПК. Л. В. К. обжалва решение № 2602 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 2617/19 г., САС, с което е потвърдено решение № 1202 от 19.02.2019 г. по гр.д. 7612/17 г., СГС, ГО, I-19 състав в обжалваната отхвърлителна част над 72 000 лв до напълно предявения размер от 250 000 лв по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон, на основание чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК, конкретно, нарушение на приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не били съобразени от въззивния съд всички критерии за определяне на справедливо обезщетение. Описани уврежданията на касатора, не били съобразени прогнозите и перспективите пред него. Счита, че крайният извод относно неимуществените вреди е неоснователен. Претендира присъждане на обезщетение до напълно предявения размер като му се присъдят още 178 000 лв. Ответникът не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 569 от 3.11.2020 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя? С обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че на 28.06.2016 г. се е състояло пътно-транспортно произшествие като виновен за причиняването му е Л. К. В., управляващ лек автомобил марка фолксваген, модел пасат. Приел е, че е налице отговорност на застрахователя ЗАД „Армеец“ за противоправното деяние на водача на лекия автомобил фолксваген. Приел е, че при това пътно-транспортно произшествие ищецът Л. К. е претърпял телесни увреждания, които имат характера на тежка телесна повреда - безвъзвратно загубване на част от десния долен крайник. Прието е наличие на увреждане, което се изразява в открита конквасация /размачкване/, открити фрактури на костите и прекъсване на сухожилия , съдове и нерви на дясното ходило – наложили ампутацията на ниво на дясната глезенна става.Тази телесна повреда е причинила страдания на пострадалия, както и във връзка с нея е претърпял лечение, изразяващо се в множество операции, при които ищецът отново е търпял болки и страдания. Оздравителният процес е бил дълъг с интензивни болки. Лечението е било трудно, продължило към 5 месеца, последвал е възстановителен период, във връзка с протезиране на ампутирания крайник. Множество оперативни интервенции за оформяне на ампутационния чукан. А също така и „фантомни болки“, причинени от нервите, инервиращия вече липсващ крайник. Прието е, че е налице трайно намалена работоспособност 50 %. Продължил е да търпи болки и неудобства от ненастъпилото възстановяване на ищеца – нуждата от подходящо протезиране на крайника като част от възстановителния процес, невъзможността на пълноценно използване на крайника. Прието е за установено, че търпи болки в тазобедрената става, както и че се е променил след инцидента, депресирал се е. Отчетена е младата възраст на пострадалия, настъпилото обезверяване. Посочено е, че се отчита стандарта на живот на лицето в конкретното място, където живее. Въззивният съд е обсъдил нуждата от помощ, продължителният период на ползване на помощни средства за придвижване, възрастта на ищеца – млад мъж в активна възраст, в която физическото здраве е важно за пълноценен живот на работа и в семейството, установената промяна в поведението на ищеца, обезверяването.. Така е определил обезщетение в размер на 80 000 лв. С оглед направеното възражение за съпричиняване, въззивният съд е приел, че с оглед всички установени факти по делото, следва определеното обезщетение да се намали с 10 %. Конкретно е съобразил, че в причинна връзка с настъпилото увреждане е поведението на пострадалия. Приел е, с помощта на изслушаното вещо лице, че с оглед скоростта на движение на мотоциклета, управляван от пострадалия, както и движението на лекия автомобил, пострадалият е имал възможност да възприеме маневриращия автомобил и е следвало да спре аварийно, като приема допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. По отношение на поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителна практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената задължителната практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. А също така и на основание чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства във всеки един случай. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.“ В случая въззивният съд при приложение на чл. 52 от ЗЗД, е следвало освен преценка на посочените от него факти да анализира в цялост всички критерии, за да определи правилно обезщетението съобразно изискването на закона. При цялостната преценка на релевантните обективни факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост, въззивният съд не е дооценил преживените болки и страдания по време на оперативното лечение. Посочил е, че има множество оперативни интервенции след ампутацията. Всъщност пострадалият освен силните болки и страдания от увреждането, е претърпял и болки и страдания при всяка операция, като освен ампутацията, първо оперативно лечение, е преживял още 4 оперативни и две болнични лечения (според заключението на вещото лице от СМЕ за хипертрофичен цикатрикс след операция на ходилото). Като видно от епикризите за периода 12.12. до 14.12.2016 г. и от епикриза за периода 26.10.2016 до 3.11.2016 г. в двата последни случая, описани като болнично лечение в заключението на СМЕ, се касае също за оперативно лечение под обща анестезия, както и в останалите 5 оперативни лечения. Общо продължилото лечение е от датата на увреждането 28.6.2016 г. до 14.12.2016 г. приблизително 5 месеца, с общо 7 оперативни интервенции, първата за ампутация, втората и третата оперативно лечение с диагноза - „Инфекция на ампутационния чукан“, четвъртата, пета, шеста и седма, свързани с дефекти на кожата и ероции в зоната на ампутационния чукан и хипертрофирал цикатрикс. Като интензивните болки са били 3-4 месеца. Продължителността на оперативните и болнични лечения, макар и споменати, не са обсъдени, че всяко от тях е довеждало до болки и страдания на пострадалото лице, които подлежат на обезщетяване. Не е дооценено обстоятелството, че в един дълъг период от време ищецът е бил зависим от други хора, за да може да се обслужва, трудно се е придвижвал. В случая следва да се има предвид, че състоянието на пострадалото лице е невъзвратимо увредено. Видно е от заключението на вещото лице, че от увреждането за пострадалия са настъпили необратими последици. Състоянието на ампутация ще се влошава. Установената 50 % трайна загуба на работоспособност, пожизнено. Прогнозите е за следващи промени във връзка с протезирането и чести смени на протезата, включително и за постигане плавност на движението в глезенната става. Въззивният съд не е дооценил всички последици от претърпяната тежка травма и перспективите пред пострадалото лице. От значение и следва да се акцентира на факта, че при протезирането са налице затруднения, предвид нетипичното място, на което е ампутиран крака, преди петата. Не е оценено обстоятелството, за което свидетелства и св. П., че освен болките и неудобства след ампутацията, пострадалият е споделял и за болки в гърба, от неправилния стоеж. С оглед посочените по-горе критерии, следва да се приеме, че и увреждането, настъпило към 2016 г. следва да се обезщети като се вземе предвид икономическата конюнктура към момента на увреждането 2016 г., включително и нивата на застрахователни лимити, определени съгласно чл. 492 от КЗ в редакцията в сила от 1.1.2016 г., застрахователното покритие за причинена смърт или телесно увреждане е 10 000 000 при едно събитие. Така посочените критерии за справедливост, посочени по-горе, при установените обстоятелства относно увреждането на пострадалия, изискват присъждане на обезщетение в по-голям размер, а именно 100 000 лв. Същото следва да бъде намалено, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с определения от въззивния съд процент на съпричиняване 10 %. Присъденото обезщетение от първоинстанционния и въззивния съд са в общ размер 72 000 лв, следва да се присъди сумата от още 18 000 лв. Не е основателна касационната жалба и решението на въззивния съд следва да се остави в сила за разликата над уважения размер. По изложените съображения, ще следва да се отмени частично за разликата над 72 000 лв до 90 000 лв. решението на въззивния съд. В останалата обжалвана част ще следва да се остави в сила. Адв. Д. е отправил искане за присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С оглед уважената част от касационната жалба, ще следва да му се присъди възнаграждение в размер на 52,67 лв. без ДДС. Няма данни адв. Я. Д. да е регистриран по ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът по касация следва да заплати държавна такса, от която касаторът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК в размер на 360 лв по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение№ 2602 от 26.11.2019 г. по в.гр.д. 2617/19 г., Апелативен съд – София, ГО, 1 състав в частта с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1202 от 19.02.2019 г. по гр.д. 7612/17 г., СГС, ГО, I-9 състав за отхвърляне на иска за сумата от 18 000 лв. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Л. В. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от още 18 000 лв (над присъдения размер от 72 000 лв до 90 000 лв), ведно със законната лихва от 16.06.2017 г. – датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изпълнение на задължението. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Я. Д. сумата от 532,67 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата от 360 лв, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: