Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 10.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 21.03.2017година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 403 /2017 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молбата на И. Й. И. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адв.Ев.Й. - КАК, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 771 от 15.04.2016 г., по т.д.№ 867/2016 г. и на потвърденото с него решение на Кюстендилския окръжен съд № 79 от 21.12.2015 г., по т.д.№ 37/2015 г., с което е уважен предявения от Й. И. Ю. от [населено място], [община] положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на настоящия молител, като ответник, съществуването на вземане на ищеца в размер на 20 000 евро - главница по запис на заповед, издаден без протест на 01.04.2011 г. и с падеж на задължението - 01.04.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.03.2015 г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 293/2015 г. на Д.. Молбата си за отмяна, която след уточнение с молба вх. на ВКС № 2944 /15.03.2017 г. е основана на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молителят е обосновал с наличие на новооткрити доказателства сочещи на нови обстоятелства, които са от съществено значение за изхода на делото. Според изложеното последните са обективирани в показанията на свидетели, които следва да бъдат допуснати и изслушани в производството пред ВКС за установяване условията на издаване на процесния менителничен ефект и съществуващите във вр. със същия уговорки и отношения между страните и в официални писмени документи за имущественото състояние на ищеца, респ. евентуалната му трудова заетост към датата на издаване на ценната книга, за снабдяването с които е направено искане с молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна възразява по основателността и в срока по чл.306, ал.3 ГПК, чрез пълномощника си адв.Д.. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК, намира: Молбата за отмяна, подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, от категорията, посочени в чл.303, ал.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна, чиято нередовност е отстранена с молба вх. на ВКС № 2944/15.03.2017 г., е неоснователна и следва да бъде оставане без уважение. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба, аналогична на чл. 231, б. ”а” ГПК/ отм./, за да е осъществен състава на въведеното със същата отменително основание е необходимо твърдяното от молителя обстоятелство, или представеното писмено доказателство да притежава характеристика на новооткрито, т.е. на такова, което страната поради обективна невъзможност, а не поради проявена от нейна страна процесуална небрежност да охрани интересите си, да не е могла да представи, респ. да не е могла да посочи и да се позове на него пред инстанцията по съществото на спора. Същевременно, за да обуслови основателност на исканата отмяна соченото новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство трябва да е и релевантно за делото. Това означава, че новото обстоятелство или новото писмено доказателство трябва да е от съществено значение за крайния изход на делото - да подкрепя изцяло твърдяните от страната обстоятелства, останали недоказани единствено поради липсата му. В този см. самото му съществуване трябва да е достатъчно, за да обоснове друг, различен от вече постановения правен резултат по делото. В случая предвидените с чл.303, ал.1, т.1 ГПК предпоставки не са налице, доколкото сочената от молителя непълнота на доказателства, дори и да е в резултат на допуснато от съда в инстанционното производство процесуално нарушение във вр. със събирането им, не обосновава поддържаното отменително основание. Видно от обстоятелствената част на молбата за отмяна самият молител не само не се позовава на обективна невъзможност да посочи в инстанционното производство исканите понастоящем гласни и писмени доказателства, нито поддържа относимостта им към някакви новооткрити обстоятелства, но същите са били и изрично заявени за събиране още в производство пред КОС. Обстоятелството, че съдилищата в инстанционното производство са отказали допускането им, позовавайки се на създаденото от процесуалния закон ограничение, предвид цената на предявения установителен иск по чл.422 ГПК, предмета на възникналия правен спор и липсата на твърдяна от ищеца каузална сделка, която процесният менителничен ефект да обезпечава, не обосновава, съобразно задължителните разяснения в ППВС № 7/77 г., правен извод за притежавана от тези доказателства правна характеристика на новооткрити по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Производството по отмяна на влезли в сила решения е извънредно производство и в него ВКС е оправомощен да осъществява контрол над постановения в инстанционното производство и влязъл в сила съдебен акт единствено и само с оглед на изчерпателно и лимитивно посочените от законодателя отменителни основания, в които евентуалната незаконосъобразност на процесуалните действия на съдилищата в редовните съдебни инстанции по събирането и преценката на ангажираните от страните доказателства, не се включва. Ето защо доказателства, допустимостта на които е била предмет на преценка от съдилищата в инстанционното производство, респ. обстоятелства, чиято релевантност за изхода на делото е била предмет на обсъждане от редовните съдебни инстанции, по реда на чл.12 ГПК, не могат да обосноват основателност на исканата отмяна. Допълнителен аргумент в подкрепа на приетата неоснователност на молбата за отмяна е и отсъствието на самостоятелна относимост на тези доказателства, които молителят понастоящем сочи, към крайния правен резултат по делото, предвид въведения с исковата молба по чл.422 ГПК негов предмет и направените от ответника възражения срещу иска, дори да се възприеме тезата на последния за процесуалната допустимост на поисканите гласни доказателства. Ответната по молбата за отмяна страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството пред ВКС и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК настоящият съдебен състав не присъжда такива. Мотивиран от изложените съображения, състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на И. Й. И. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд № 771 от 15.04.2016 г., по т. д. № 867/2016 г. и потвърдено с него решение на Кюстендилския окръжен съд № 79 от 21.12.2015 г., по т.д.№ 37/2015 г., по описа на с.с. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: