Р Е Ш Е Н И Е №137
гр.София, 16.08.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на трети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1036/2010 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 178 от 21.02.2011 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 210 от 12.05.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решението от 21.08.2009 год. по гр.дело № 172/2008 год. на Етрополския районен съд в частта му, касаеща Н. А. Т. и са отхвърлени предявените срещу нея от касаторите искове за признаване за установено правото на собственост на основание придобивна давност, за период преди образуване на ТКЗС в [населено място], наследство и реституция, на л. от * дка в м.”И.” в регулацията на вилна зона „Р.”, за която е отреден УПИ * в кв.*, при граници: УПИ *, УПИ * и УПИ * в същия квартал на [населено място].
С жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решене с влезли в сила решение № 475 от 01.07.2008 год. по гр.дело № 218/2008 год. и решение № 290 от 17.04.2009 год. по гр.дело № 171/2009 год. на Софийския окръжен съд, постановени по аналогични казуси. С тях са уважени установителни искове, като наследниците на И. П. Г. /бивш жител на [населено място], починал на 06.06.1962 год./ са признати за собственици на имоти в землището на [населено място], находящи се във вилна зона „Р.”, м.”И.”, собствеността върху които земеделски земи е била възстановена с решения на поземлената комисия-Е.. По двете дела е прието, че ответниците не могат да противопоставят свои права върху имотите, които да са възникнали в периода преди обобществяването им, тъй като договорите за покупко-продажба от 1978 год., сключени с АПК-Б.-Предприятие за мляко и месо-гр.Е., нямат вещнопрехвърлителен ефект, а приобретателите не могат да се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност /чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ/.
Преди да се произнесе по основателността на оплакванията срещу въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е уважен предявения от касаторите срещу Н. А. Т. и В. А. Т.-Д. установителен иск за собственост върху възстановената в полза на наследниците на И. П. Г. с решение № 5210 от 22.03.1999 год. на ПК-Е. ливада от * дка в строителните граници на града, м.Г., м.”И.”, и. пл.№* в кв.*, парцел * по кадастралния план от 1973 год. Районният съд е приел, че преди образуване на ТКЗС собствеността върху имота е принадлежала на наследодателя на ищците/касатори/, който го е придобил по давност. Прието е, че ответниците не могат да противопоставят валидно насрещни права върху този имот, доколкото и праводателят им А. М. Т. не е придобил собствеността по договора за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год., продавач по която сделка е било Предприятието за мляко и месо към АПК-Б.. Според районния съд, вещнопрехвърлителният ефект на сделката от 22.03.1978 год. е отнет по изричното разпореждане на закона /чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ/, а приобретателите на такива имоти не могат да се позовават и на придобивна давност.
В. съд е уважил жалбата на ответницата Н. А. Т. и след като е отменил решението по отношение на нея, отхвърлил иска. Съдът е приел, че ищците/сега касатори/ не са установили наследодателят им да е упражнявал повече от 20 години самостоятелно и непрекъснато фактическата власт върху целия процесен имот, за да го придобие по давност, а оттам, че имотът не е придобит от тях в резултат на наследствено правоприемство и реституция.
По основателността на жалбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното:
В. решение противоречи на материалния закон.
Насрещната страна по установителен или ревандикационен иск за собственост, предявен от бившия собственик на земеделската земя, респ. от неговите наследници, в чиято полза е издадено от компетентния орган /поземлена комисия или общинска служба по земеделие/ решение по чл.14 ЗСПЗЗ, не може да оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца с възражения, че наследодателят на последния не е бил собственик на възстановения с реституционното решение земеделски имот. След като не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на колективизацията на земеделските земи, ответникът по предявения иск за собственост не разполага с възражението, че не е доказано основанието, на което е била придобита собствеността от наследодателя на ищците. В тази хипотеза на конкуренция на правата на бившия собственик с правата на ответник, който се позовава на извършена в негова полза, респ. в полза на наследодателя му, сделка на разпореждане със земеделския имот от страна на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ. В тази насока, следва да се приеме за правила практиката на Софийския окръжен съд по аналогични казуси, обективирана в послужилите като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК решение № 475 от 01.07.2008 год. по гр.дело № 218/2008 год. и решение № 290 от 17.04.2009 год. Това разрешение е възприето и от състави на Върховния касационен съд, произнесли се с решения по реда на чл.290-чл.293 ГПК, което се споделя и от настоящия състав /срвн. например: решение № 27 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 1687/2009 год., І г.о./.
Предвид на това, като е приел, че искът за собственост не е доказан, защото не било установено наследодателят на ищците И. П. Г. да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот за период от повече от 20 години, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което подлежи на отмяна на основание чл.281, т.3, предл.първо ГПК и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество от Върховния касационен съд, с което претенцията да бъде уважена и спрямо ответницата Н. А. Т. по следните съображения:
Ищците /сега касатори/ са законни наследници на И. П. Г., починал на 06.06.1962 год.
С решение № 5210 от 22.03.1999 год. на поземлената комисия-Е. е възстановено правото на собственост на наследниците в стари реални граници върху недвижими имоти, между които съгласно р.ІІ, т.8 върху ливада с площ * дка, шеста категория, в строителните граници на [населено място]-Г., в м.”И.”, имот пл.№ * в кв.*, парцел *, по кадастралния план от 1973 год., при граници: парцел *, * и *.
С нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. ищците/касатори/ са признати за собственици на недвижими имоти, между които и процесния земеделски имот, описан в т.9 от акта.
От удостоверение № 3044 от 28.07.2009 год. на район Л. към Столична община е видно, че А. М. Т. е починал на 07.04.1992 год. и е оставил за свои законни наследници ответниците Н. А. Т.-съпруга и В. А. Т.-Д.-дъщеря.
Видно от нотариален акт № *, т.*, нот.дело № */* год. на районния съд-Е., на 22.03.1978 год. Предприятие за мляко и месо към АПК-гр.Б. е продало на А. М. Т. незастроено вилно място, съставляващо парцел * за имот пл.№ * в кв.* по плана на вилна зона „Р.”-гр.Е. с площ * кв.м., при граници: път, парцели *, * и * от същия квартал.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза пред районния съд е видно, че процесния имот е идентичен с имота по реституционното решение на ищците и с имота, описан в нотариалния акт № * от 22.03.1978 год.
При тези данни, предявеният установителен иск е допустим, доколкото ответниците противопоставят самостоятелни права върху процесния земеделски имот, позовавайки се на сделка на разпореждане в полза на техния наследодател от АПК-Б. от 22.03.1978 год. и изтекла в тяхна полза придобивна давност въз основа на владение, получено на годно правно основание – неоспорен от никого нотариален акт. Налице е правен интерес от установяването-възникнал спор за собствеността върху имота, който е във владение на ищците /срвн. показанията на свидетеля И. М. Д., с.з. на 01.07.2009 год./.
У. иск е основателен.
Налице е активната материалноправна легитимация на ищците/сега касатори/ чрез валидно проведеното реституционно производство, приключило с позитивно решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот, в качеството им на наследници на И. П. Г..
Както се посочи, ответниците не могат да оспорват материалната законосъобразност на решението по чл.14 ЗСПЗЗ с възражение, че не е доказано основанието за придобиване на собствеността от наследодателя на ищците, доколкото противопоставят собственически права, възникнали след обобществяването на земеделската земя – продажба от АПК-Б. от 22.03.1978 год. и придобивна давност.
С чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ /нова-ДВ, бр.98 от 28.10.1997 год./, се отнема вещнопрехвърлителния ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от селскостопанските организации с изключение на случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 год. В чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е предвидено и че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Отделно от това, съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 год./, и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая, придобивна давност в полза на ответниците би могла да започне да тече най-рано от 22.03.1999 год., а при положение, че същите са осъществявали владение върху имота /обстоятелство, което не е доказано по делото/ биха могли да придобият собствеността с изтичане на десетгодишния срок по чл.79 ЗС, т.е. към 22.03.2009 год. След като настоящия иск е предявен на 26.09.2008 год., очевидно е, че до същата дата не е могла да изтече изискуемата се от закона десетгодишна придобивна давност. Както се посочи обаче, ответниците не са посочили никакви доказателства в подкрепа на възражението си за придобиване на имота по давност.
С оглед на изложеното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен и по отношение на ответницата Н. А. Т., която следва да бъде осъдена да заплати на ищцата/сега касатор/ Р. П.-Д. направените от нея разноски във въззивното и касационното производство в размер на 1 055 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решение № 210 от 12.05.2010 год. по гр.дело № 1205/2009 год. на Софийския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение и на Н. А. Т. от [населено място], кв.Л., [улица], [жилищен адрес] че П. И. Г., М. И. Г., Д. П. К., Н. Г. Г., Д. Г. Ц., Ж. К. М., А. К. Т., Н. М. И., М. И. Д., Р. И. Д.-П. и А. С. Г., са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място]/Г., обл.Софийска, а именно: ливада с площ от */*/дка, шеста категория, в местността „И.”, която попада в регулацията на вилна зона „Р.” и за която е отреден урегулиран поземлен имот * /римско за имот с кадастрален номер */ в кв.*// с площ * кв.м., при граници по скица: улица, УПИ *, * и * в същия квартал.
Осъжда Н. А. Т., с посочен адрес, да заплати на Р. И. Д.-П. сумата 1 055/хиляда петдесет и пет/лева разноски за въззивното и касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ |