Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
[населено място], 13.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3034 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. Д., чрез пълномощника адв. А. М. срещу решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 9400/28.12.2016г. по гр.д. №201/2016г. на СГС, I-12 с-в и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на касатора против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до общия предявен размер на сумата от 30 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ / отм./ и в частта на разноските.
Касаторът поддържа, че решението на САС е неправилно. Счита, че въззивният съд не е съобразил адекватно и в тяхната съвкупност редица съществуващи обстоятелства относно начина на получаване на уврежданията, техните трайни последици– невъзможност за възстановяване на тялото на прешлена, изкривяване на гръбначния стълб и промяна в походката на пострадалата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв.
Ответникът по касацията ЗД „Евроинс”АД в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на МПС със сключена към момента на деликта задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, касаторката е претърпяла увреждания: закрито счупване на пети поясен прешлен. Като е отчел вида и интензитета на търпените болки и страдания от увреденото лице, проведеното лечение, общата продължителност на възстановителния период, САС е определил обезщетение в размер на 25 000лв. При съобразяване на платеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на 10 000лв., въззивният съд е намерил, че предявеният иск е основателен до размера на 15 000 лв., а за разликата до 30 000 лв. – го е отхвърлил.
С определение № 232/10.05.2018г. по т.д. № 3034/2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на САС при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно определянето на конкретния размер на обезщетението, съгласно критериите по чл. 52 ЗЗД . За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:
С оглед задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/1968г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008 г., № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о., № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о., № 124 / 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ № 387/2008 г. на II т.о., № 25/ 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т.о. , № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т.о., №1 / 26. 03. 2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., № 95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а всякога - налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Съдът трябва да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, и в мотивите към решението да посочи конкретно същите обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт, и е необосновано. Въззивният съд е посочил предпоставките, въз основа на които е направил заключение относно размера на присъденото обезщетение: начина на получаване на травматичното увреждане – пострадалата е пресичала пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра”, когато е била ударена от лек автомобил, като виновният водач е имал техническа възможност да спре и пропусне преминаващата пешеходка; вида на увреждането – счупване на пети поясен прешлен, като е останала трайна, пожизнена деформация; последиците от тази травма – намален обем на движение с нестабилност при флексия и ротация, болки поради често притискане на нервните коренчета в тази зона; период на лечение – около 3 месеца, болничен престой от 4 дни, интезивност на претърпените физически и психически страдания за около 4-5 месеца: силни болки в първите два месеца и първия месец от рехабилитацията, първите дни е била на легло, обслужвана с чужда помощ, след това е ползвала патерици.
Основателни са оплакванията в касационната жалба, че САС не е отчел в достатъчна степен начина на получаване на травматичните увреждания, а именно съгласно заключението на САТЕ: произшествието е настъпило в светлата част на денонощието около 13:40 ч. на 05.03.2015г., на прав участък от пътното платно с много добра видимост, при наличие на сигнализация и обозначаване на пешеходната пътека тип ”Зебра”, по която е пресичала касаторката. Така установените факти следва да се съпоставят с показанията на св.С. Д., че в резултат на инцидента, извън силните физически болки, майка й непрекъснато сънува кошмари, не успява да заспи, стряска се. Въззивната инстанция не е преценила и депресивното състояние, в което е изпаднала пострадалата, тъй като за дълго време е била обездвижена, наложително е било ползването на чужда помощ – гледана е около три месеца от дъщеря й и сина й, социалните й контакти са били сведени до минимум.
Предвид горното ВКС намира, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение се явява занижен. С оглед точното приложение на материалноправния закон – чл.52 ЗЗД, е необходимо същият да се завиши и се определи общо на 35 000лв. Така определеното обезщетение в достатъчна степен отговаря и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 05.03.2015г. Следва да се отчете обстоятелството, че застрахователят извън процеса е заплатил на касаторката 10 000лв. Следователно справедливият размер на търсеното обезщетение в настоящия случай възлиза на 25 000 лв., а искът се явява неоснователен за разликата над 25 000лв. до 30 000лв.
Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска за разликата над 15 000лв. до 25 000лв., ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.
Решението на САС следва да се отмени и в частта на разноските, дължими от кастора в полза на застрахователя за разликата над 338,33 лв. до присъдените от въззивната инстанция 715 лв. За касационна инстанция на застрахователя се дължат разноски в размер на 326,66лв. съразмерно на неуважената част от касационната жалба.
В полза на касатора се дължат разноски пред въззивната и касационна инстанция върху допълнително уважената част от претенцията в размер общо на 1138,33 лв., от които: 265лв.- допълнително над присъдените с определението на САС по чл.248 ГПК за въззивна инстанция и 873,33лв. за касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено частично решение № 9400/28.12.2016г. по гр.д. №201/2016г. на СГС, I-12 с-в и вместо него е постановено друго за отхвърляне на иска на Ю. Х. Д. против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както и в частта на присъдените в полза на застрахователя разноски за разликата над 338,33 лв. до 715 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс”АД да заплати на Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 10 000 лв. / разликата над 15 000лв. до 25 000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 05.03.2015г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 05.03.2015г. до окончателното плащане .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1671/12.07.2017г. по в.гр.д. № 792/2017г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част за отхвърляне на иска на Ю. Х. Д. против ЗД „Евроинс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25000 лв. до 30 000 лв., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс”АД да заплати на Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] сумата от 1138,33 лв., представляваща сторените от нея разноски за въззивна и касационна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Х. Д. ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗД „Евроинс”АД сумата от 326,66лв., представляваща сторените от дружеството разноски за касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: