Ключови фрази
Частна касационна жалба * недопустимо произнасяне на съда в заповедно производство


6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 283

гр. София, 17.03.2011 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 746 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма],[населено място] чрез процесуален представител гл. юрисконсулт К. К. Н. срещу определение № 267 от 06.07.2010г. по в. ч. гр. дело № 210/2010г. на Т. окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено изцяло разпореждане № 310/20.05.2010г. по ч. гр. дело № 297/2010г. на П. районен съд, оставено е без уважение заявлението на [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение против А. Т. А. от[населено място] и Д. Г. П. от[населено място] като солидарни длъжници за сумата от 13 815,30 лв., представляваща общо задължение към 19.05.2010г. по извлечение от счетоводните книги на Д. Е. по договор за кредит от 23.11.2007г., от която сума 12 655,95 лв. – главница и 1 159,35 лв. – лихва за забава за периода 12.06.2009г. – 18.05.2010г., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 19.05.2010г. на основание чл. 417 ГПК, обезсилени са издадените заповед № 310 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 20.05.2010г. и [фирма],[населено място] е осъдена да заплати на Д. Г. П. направените разноски в размер 15 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос „дали кредитът е станал и на какво основание предсрочно изискуем” в противоречие с практиката на съдилищата /определение № 543/25.09.2009г. на ВКС, определение № 264/07.05.2009г. на ВКС, определение № 727/20.11.2009г. на ВКС, определение № 222/16.03.2010г. по ч. гр. дело № 153/2010г. на ОС Враца, ГК, определение от 06.02.2009г. по гр. дело № 5592/2008г. на СГС, ГО/; въпросите „дали въззивният съд има право да се произнесе относно предсрочната изискуемост на дълга в заповедно производство” и „правилно ли се е произнесъл въззивният съд, като е отменил изцяло първоинстанционния акт” са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата Д. Г. П. от[населено място] оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за допустимост и правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е частично допустима.

Производството пред Окръжен съд Търговище е образувано по повод на частна жалба, подадена от Д. Г. П. от[населено място] против разпореждане № 310/20.05.2010г. по ч. гр. дело № 297/2010г. на П. районен съд. За да отмени изцяло разпореждането, остави без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК против А. Т. А. – кредитополучател и Д. Г. П. – поръчител и обезсили издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че срокът на отпуснатия кредит с договор за банков кредит от 2007г. е 5 години и не е изтекъл, в приложения договор не съществуват клаузи относно неговата предсрочна изискуемост, от представеното извлечение от счетоводните книги не може да се установи каква част от претендираната сума представлява забавено изпълнение и каква част – предсрочно изискуемо задължение. Въззивната инстанция се е позовала на съдебна практика, съгласно която, когато договорът за кредит не съдържа клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна изискуемост на кредита, следва банката със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение да представи доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да ги уточни и конкретизира. Предвид посочените от частния жалбоподател правни въпроси, обжалвания съдебен акт и данните по делото, релевантните правни въпроси се отнасят до: 1/ допустимостта на определението на въззивния съд, с което е отменено изцяло разпореждането на първоинстанционния съд, когато частната жалба е подадена от един от солидарно осъдените длъжници; 2/ допустимостта на определението на въззивния съд, предвид обхвата на правомощията на въззивния съд в производството по чл. 419, ал. 1 ГПК; 3/ въпроса за установяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит.

По въпросите за допустимостта на въззивното определение са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът за допустимостта на въззивното определение е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, съгласно която определение по частна жалба е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши, а именно когато определението на въззивния съд е постановено въпреки липсата на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Определението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустима частна жалба или когато се е самосезирал. В настоящия случай разпореждането на П. районен съд е обжалвано само от единия от солидарните длъжници – поръчителя Д. Г. П., но не и от главния длъжник А. Т. А.. Подадената от единия от солидарните длъжници частна жалба не ползва и другия длъжник, тъй като кредитополучателят и поръчителят не са необходими другари. Поради наличието на обикновено другарство между кредитополучателя и неговия поръчител подадената от поръчителя частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд във всичките му части е недопустима в частта относно кредитополучателя. Като е отменил разпореждането на първоинстанционния съд по отношение на А. Т. А., оставил е без уважение заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу главния длъжник и е обезсилил по отношение на него издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въззивният съд е постановил недопустимо определение, тъй като се е самосезирал и е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. Поради изложените съображения в посочената част определението на Окръжен съд Търговище следва да бъде обезсилено и производството по частната жалба на Д. Г. П. срещу въззивното определение в частта му, отнасяща се до А. А. трябва да бъде прекратено.

В противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решаващият съдебен състав е приел, че въззивната инстанция може да отмени заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение може да бъде обжалвана само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и въззивният съд не може да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да издаде заповед за изпълнение, но не може да се обжалва разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, без значение дали е на основание чл. 410 или чл. 417 ГПК, защитата на длъжника срещу издадедана заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК. Въззивният съд, като е отменил разпореждането на първоинстанционния съд в частта за издаване на заповед за изпълнение по отношение на Д. Г. П., оставил е без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение и е обезсилил по отношение на нея издадената заповед за изпълнение, е постановил недопустимо определение, тъй като е излязъл извън обхвата на предоставените му от закона правомощия. В посочената част определението следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба в същата част - прекратено.

В останалите части, с които е отменено разпореждането на П. районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по отношение на Д. Г. П. от[населено място], оставено е без уважение заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК и е обезсилен издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист, частната касационна жалба е недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и са постановени за първи път от въззивен съд, какъвто не е обжалваният съдебен акт в посочената му част.
Въззивното определение не е от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, а само изпълнението на присъденото вземане по това дело. Освен това с него се уреждат последици по повод изпълнението на паричното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, а не се разрешава по същество материалноправния спор относно съществуването на вземането, поради което не може да се приеме, че същото попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Действащата понастоящем практика на ВКС е в смисъл, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежат на касационно обжалване. В този смисъл са определение № 245/12.03.2010г. по ч. т. дело № 148/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 512/24.06.2010г. по ч. т. дело № 284/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 404/08.06.2010г. по ч. т. дело № 444/2010г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 300/26.04.2010г. по ч. т. дело № 254/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 422/18.06.2010г. по ч. т. дело № 406/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 204/11.03.2010г. по ч. т. дело № 19/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Настоящият състав споделя преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 419 ГПК.
Поради това, че в посочената част частната касационна жалба е недопустима и подлежи на оставяне без разглеждане, въпросът за установяване на предсрочната изискуемост на банковия кредит, независимо, че е релевантен, не следва да бъде обсъждан.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 267 от 06.07.2010г. по в. ч. гр. дело № 210/2010г. на Т. окръжен съд, Гражданска колегия в следните части: 1/ частта, с която е отменено разпореждане № 310/20.05.2010г. по ч. гр. дело № 297/2010г. на П. районен съд по отношение на А. Т. А. от[населено място]; 2/ частта, с която е оставено без уважение заявлението на [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение против А. Т. А. от[населено място] за сумата от 13 815,30 лв., представляваща общо задължение към 19.05.2010г. по извлечение от счетоводните книги на Д. Е. по договор за кредит от 23.11.2007г., от която сума 12 655,95 лв. – главница и 1 159,35 лв. – лихва за забава за периода 12.06.2009г. – 18.05.2010г., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 19.05.2010г. на основание чл. 417 ГПК; 3/ частта, с която са обезсилени издадените заповед № 310 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по отношение на А. Т. А. и изпълнителен лист от 20.05.2010г. срещу А. Т. А., и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на Д. Г. П. с вх. № 3226/10.06.2010г. в посочената й част относно А. Т. А..
ОБЕЗСИЛВА определение № 267 от 06.07.2010г. по в. ч. гр. дело № 210/2010г. на Т. окръжен съд, Гражданска колегия в следните части: 1/ частта, с която е отменено разпореждане № 310/20.05.2010г. по ч. гр. дело № 297/2010г. на П. районен съд за издаване на заповед за изпълнение по отношение на Д. Г. П.; 2/ частта, с която е оставено без уважение заявлението на [фирма],[населено място] за издаване на заповед за незабавно изпълнение против Д. Г. П. от[населено място] за сумата от 13 815,30 лв., представляваща общо задължение към 19.05.2010г. по извлечение от счетоводните книги на Д. Е. по договор за кредит от 23.11.2007г., от която сума 12 655,95 лв. – главница и 1 159,35 лв. – лихва за забава за периода 12.06.2009г. – 18.05.2010г., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от 19.05.2010г. на основание чл. 417 ГПК; 3/ частта, с която е обезсилена издадената заповед № 310 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по отношение на Д. Г. П. от[населено място], и вместо това ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на Д. Г. П. с вх. № 3226/10.06.2010г. в посочените й части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. Г. П. срещу определение № 267 от 06.07.2010г. по в. ч. гр. дело № 210/2010г. на Т. окръжен съд, Гражданска колегия в следните части: 1/ частта, с която е отменено разпореждане № 310/20.05.2010г. по ч. гр. дело № 297/2010г. на П. районен съд за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по отношение на Д. Г. П. от[населено място]; 2/ частта, с която е оставено без уважение заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК; 3/ частта, с която е обезсилен издадения по чл. 418 ГПК изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба в посочените й части, в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.