1 Р Е Ш Е Н И Е №60051 [населено място] 23.06. 2021 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря:А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 839/20г. Производството е по чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА, образувано по иск на „ Агропол С ” ЕООД, [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд [населено място] при Сдружение с нестопанска цел „Правна помощ и медиация“ решение от 11.06.2018г. по в.арб.д. №1/2017г. по описа на същия съд. Ищецът поддържа, че делото е проведено от Арбитражния съд, [населено място] без знанието и участието му и без да е уведомен за постановеното решение.Поддържа още, че решението на АС [населено място] е постановено при липса на арбитражна клауза, изведена от твърдението, че и на двете представени споразумения от 20.11.2017г. подписите не са положени от управителя на дружеството – П. Н., отбелязана като договарящ. Ответникът по молбата- „Росагрофонд ” ООД, [населено място] е на становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима, с оглед установеното по спора, че подписите на уведомленията в това число и за постановеното решение не са положени от управителя на дружеството - П. Н., отбелязана като техен получател, поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение на Арбитражен съд Велико Търново от 11.06.2018г. по в.арб.д. №1/2017г. по описа на същия съд са уважени предявените от „Росагрофонд“ ООД против „ Агропол С“ ЕООД, [населено място], искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 7931.50лв. представляваща сбор от претендираните суми, дължими по споразумения от 20.11.2017г. Ищецът установява, наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,ал.1, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, следва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В случая е безспорно установено от изслушаната и приета от настоящия състав графологическа експертиза, че положените подписи в обратните разписки на „Еконт“, удостоверяващи уведомяване за предприетите действия от арбитражния съд, в това число и за постановеното решение, не са положени от П. Н. отбелязана като техен получател. Или, доколкото, липсват каквито и да било данни за надлежно уведомяване и участие в производството пред АС, Велико Търново на ищеца, то тази разпоредба не намира приложение. Следователно, твърдението на страната за наличие на предпоставки по чл. 47,ал.1,т2 ЗМТА с исковата молба, следва да бъде разгледано в настоящето производство. Ищецът е заявил, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради недействителност на представените споразумения от 20.11.2017г.,като сключени не от законния представител на дружеството, посочен в тях. Във връзка с това основание ищците са поддържали, идентични доводи за недействителност на двете споразумения и оттам е изведена липсата и на арбитражно споразумение между страните. Оплакванията са основателни. В случая Арбитражният съд е обосновал компетентността си с чл.7 ЗМТА, като е приел, че представените към исковата молба споразумения от 20.11.2017г. съдържат арбитражна клауза и тъй като не са оспорени е приел, че следва да разгледа спора. Основателно е изложеното в исковата молба разбиране за липса на арбитражната клауза. С оглед цитираната по-горе дефинитивност, изведена от чл.7 ЗМТА се налага извод, че за да е налице арбитражна клауза, то следва да е сключено споразумение, изходящо от всички страни, обозначени в договора, за възлагане на уреждане споровете помежду им, възникващи във връзка с разплащанията по всички описани в споразумението договори за наем на земеделска земя за изброените стопански години. Т.е. необходимо е волеизявление на всяка една от страните, като няма пречка, същата да даде изрични пълномощия за възлагане на арбитраж. От данните по делото се изяснява, че ищцовото дружество е оспорило сключването на арбитражното споразумение между страните, инкорпорирано в споразуменията от 20.11.2017г. като е поддържал, че положеният подпис под тези споразумения в това число и арбитражното не е на управителя на дружеството – П. Н.. По отношение на двете споразумения, въпреки дадените от съда възможности и отлагане на делото за представянето им в оригинал, ответникът по молбата не ги е представил, поради което и експертното заключение в тази връзка съдържа неоспореното от ответника заключение, че това са копия на подписите на П. Н.. Или, с оглед процесуалното поведение на ответника, който въпреки дадените му възможности не е представил оригинала на споразуменията / по които експертът е следвало да даде заключение/ и на основание чл.190, ал.2 вр. чл.161 ГПК следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че обективираното от двете споразумения изявление за сключване на арбитражен договор не изхождат от законния представител на ищцовото дружество и не са подписани от П. Н.. В тази връзка се извежда и липсата на арбитражно споразумение т.е. арбитражният съд не може да се счете за надлежно сезиран да разгледа спора. С оглед изложеното се налага извод, че арбитражното решение, предмет на предявеният иск по чл.47 ,ал.1 т2 ЗМТА е постановено при отсъствие на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено. По изложените съображения, предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по иска следва да бъдат присъдени направените и установени разноски в размер на 2167.28лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 11.06.2018г. по в.арб.д. №1/2017г на Арбитражен съд [населено място] при Сдружение с нестопанска цел „ Правна помощ и медиация“ . ОСЪЖДА „Росагрофонд“ ООД, [населено място] да заплати на „Агропол С“ ЕООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 2167.28лв.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: