Ключови фрази
Частна жалба * държавна такса * застраховка "гражданска отговорност" * Пряк иск на увредения срещу застрахователя


2



О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 369

София, 29.04.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 311/ 2011 год.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на П. Н. Ч. - от[населено място] срещу Определение № 141 от 8.ІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 20/ 2011 г. на Р. окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 25.Х.2010 г. по гр.д. № 4381/ 2010 г. на Р. районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради невнасяне на държавна такса, с оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че освобождаването от държавна такса и разноски по чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК, се отнася само за случаите, когато претендираното от ищеца обезщетение за вреди от непозволено увреждане, е срещу прекия причинител. Излага, че е предявил иска срещу застрахователя само за вредите, причинени му от деликвента С. И. Ш., който със споразумение по НОХД № 3059/2009 г. на РРС, имащо характер на присъда, е признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 и пр. 4 б.”а” пр. 2, вр. чл. 343 ал. 1 б.”б” пр. 2, вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 НК - затова поддържа, че искът му, макар и срещу застрахователя, е за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има споразумение, приравнено на влязла в сила присъда - налице са условията на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК. Жалбоподателят сочи практика на ВКС в този смисъл: Опр.№ 452/4.V.2010 г. по т.д.№44/2010 г. и Опр.№ 384/22.VІ. 2010 г. по т.д.№ 84/ 2010 г. В Изложение на предпоставки за касационно обжалване сочи, че по въпроса: по иск на увредения срещу застрахователя по чл. 267 ал. 1 т. 1 КЗ, при наличие на влязла в сила присъда относно деянието на застрахованото лице, отнася ли се разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК, са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба ЗАД [фирма] -[населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение и че обжалваемият интерес не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, образувано по иск за обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди на увредения срещу застрахователя на деликвента на основание чл. 267 ал. 1 т. 1 КЗ, поради невнасяне на държавна такса 850 лв. Изложени са съображения, че със споразумение по НОХД деликвентът е признат за виновен за причинените на ищеца телесни увреждания, че е имал валидна застраховка “гражданска отговорност” при ответника, на което основание застрахователят следва да понесе отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди - отношенията между страните по делото се уреждат по правилата на КЗ и отговорността на ответника произтича от застрахователния договор. Като е приел, че спорът е от облигационен характер и че разпоредбата на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК се отнася само за случаите, когато се търси обезщетение за вреди от непозволено увреждане, съдът е потвърдил определението за връщане на исковата молба поради невнесена от ищеца държавна такса.
Касационно обжалване на определението следва да се допусне, тъй по разрешения от съда процесуалноправен въпрос: дължи ли се държавна такса при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” за обезщетение в резултат на настъпило ПТП, причинено от застрахованото при ответника лице, осъдено с влязла в сила присъда, е налице задължителна съдебна практика: Опр. № 611 от 12.VІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 358/ 2010 г. на ВКС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК урежда освобождаването от внасяне на държавна такса от ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, като законодателят е имал предвид характера на вредата, а не основанието, на което се претендира обезщетението и обстоятелството, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” по отношение на пострадалото лице в резултат на причинено от застрахования ПТП, има договорен характер, не променя характера на вредата. ВКС е приел, че се касае за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, като отговорността на застрахователя е функционално зависима от тази на прекия причинител, поради което е налице хипотезата на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК. С посоченото от жалбоподателя Опр.№ 452/4.V.2010 г. по т.д.№44/2010 г. по иск на увреденото лице за обезщетение срещу застраховател по застраховка ”гражданска отговорност”, предявени след като е била ангажирана отговорността на деликвента, е прието, че ищецът на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК не дължи държавна такса за касационното производство и[населено място].№384 от 22.VІ.2010 г. по т.д.№ 84/ 2010 г. на ВКС, е прието, че ищецът на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК не дължи държавна такса за касационното производство по пряк иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди, без в посочените определения да са изложени съображения за приложението на чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.
Тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посоченото Опр. № 611 от 12.VІІІ.2010 г. по ч.т.д.№ 358/ 2010 г. на ВКС, постановено от ВКС по частна жалба по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК, което се включва в практиката на ВКС по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, която е задължителна за съдилищата, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С това определение ВКС е уеднаквил противоречивата съдебна практика по изложения релевантен процесуалноправен въпрос, каквато очевидно е била налице преди произнасянето от ВКС по посоченото определение - [населено място]. от 28.V.2008 г. по в.гр.д.№ 573/2008 на В. окръжен съд, е прието, че на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК ищецът не дължи внасяне на държавна такса по иск по чл. 226 КЗ за вреди от престъпление, за което има влязла в сила присъда, в противоречие с което е произнасянето със сега обжалваното въззивно определение. Затова искането за допускане на касационно обжалване, поддържано от жалбоподателя на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно, а с оглед създадената съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос, е неоснователно и искането за допускане на касационно обжалване, поддържано от жалбоподателя по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Тъй като не се дължи внасяне на държавна такса по иск на увредения срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” за обезщетение за вреди в резултат на настъпило ПТП, причинено от застрахованото при ответника лице, осъдено с влязла в сила присъда (в случая споразумение, постигнато в НОХД, приравняващо се по правно значение на присъда), въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционпното определение за връщане на исковата молба поради невнасяне на държавна такса, следва да се отмени като неправилно и да се постанови друго, с което се отмени първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение № 141 от 8.ІІ.2011 г. по ч.гр.д. № 20/ 2011 г. на Р. окръжен съд и вместо това постановява
ОТМЕНЯ Определение от 25.Х.2010 г. по гр.д. № 4381/ 2010 г. на Р. районен съд.
ВРЪЩА делото на Р. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: