РЕ Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 05.03.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2343 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Н. В. В. за възобновяване на внохд № 320/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Развити са съображения, че решението на съда е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт установи следното: С решение от 19.11.2013 г. Кюстендилският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 13/ 08.02.2013 г. по нохд № 997/ 2011 г. на Районен съд гр.Дупница, с която подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 11.01.2011 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез използване на МПС, в съучастие като извършител с подсъдимите А. С., М. Н. и И. Н. отнел чужди движими вещи на стойност 1840 лв. от владението на С. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.Б от НК е осъден на три години лишаване от свобода. С присъдата са признати за виновни и осъдени останалите трима извършители. Искането е подадено от оправомощена страна, в срока по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество то е основателно, макар и не по изложените от защитата съображения. Първото възражение на осъдения е свързано с доказателствената стойност на протокола за оглед на местопроизшествието. Няма никакво съмнение, че той не е годно доказателствено средство за установяване на правно значимите факти и това ясно е заявено в съдебното решение. След като са идентифицирали и спрели за проверка издирвания автомобил, полицаите по същество са го претърсили и са иззели част от инкриминираните вещи, поради което е следвало да закрепят действията си с протокол за претърсване и изземване. Такива протоколи подлежат на одобрение от съдия от първоинстанционния съд, а в случая одобрение не е искано и не е получавано. То няма как и да бъде получено поради простия факт, че протоколът дори не е подписан от съставителя му, мл.ОР от РПУ гр.Дупница. Кюстендилският окръжен съд не е изградил фактическите си изводи на база негодния протокол за оглед, а се е позовал на показанията на свидетели- очевидци К. и К. и тези на пострадалия К.. Законосъобразно е отклонил възраженията за процесуална негодност на протокола за доброволно предаване на друга част от вещите от подс. В. и за разпознаването на предметите от пострадалия с аргументи, които касационният състав приема изцяло и не е нужно да преповтаря. Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита на осъдения В. поради наличие на противоречиви интереси с неговите съпроцесници, които са защитавани от упълномощен защитник. Противоречие в интересите на подсъдимите има когато един от тях се признава за виновен, а друг не, както и в случаите, когато от обясненията им се установява различно участие в извършването на престъплението. В случая, подсъдимите не са депозирали обяснения по предявеното им обвинение нито на досъдебното производство, нито по време на съдебното следствие. Поискали са думата единствено при разпита на св. К., като са взели отношение по факт, който не е съществен за делото- поведението на лицето Т., който ги псувал и удрял автомобила. При това положение не може да направи извод за наличие на противоречиви интереси между подведените под наказателна отговорност лица и съдът не е имал задължение да назначава защитник на В. на осн. чл.94 ал.1 т.5 от НПК. Изискването за задължителна адвокатска защита, възведено от нормата на чл.94 ал.1 т.2 от НПК предполага обвиняемият/подсъдимият да страда от физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам. Практиката приема, че това са случаите на пълна глухота, липса на реч или пълна слепота, тъй като тези недостатъци обективно възпрепятстват обвиненото лице да се запознава лично с материалите по делото, да чува и възприема въпроси от съда или страните, да дава отговори по тях, т.е пълноценно да участва в процеса и да упражнява правата си. Видно от представеното по делото експертно решение на ТЕЛК осъденият В. е с увреждания на долните крайници, не може да се движи сам и му е призната 100% неработоспособност. Заболяването му налага придвижване с помощта на инвалидна количка и несъмнено създава затруднения в ежедневието му, но не предполага изначална невъзможност за самостоятелна защита. От материалите от ДП, както и протоколите от съдебно заседание се установява, че на В. е осигурен достъп до съответните обществени сгради / на РУП гр.Дупница, РС гр.Дупница и ОС гр.Кюстендил/ и той лично е участвал в процесуално-следствените действия и в съдебните заседания. Физическото му увреждане не е препятствало упражняването на процесуалните му права, поради което съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение на плоскостта на изискването по чл.94 ал.1 т.2 от НПК. Върховният касационен съд намира наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивната инстанция, които са останали извън вниманието на упълномощения по настоящото производство защитник. Съдебните прения представляват онази част от съдебното заседание, в която страните в процеса подлагат на собствена оценка събраните доказателствени материали и правят изводи по основните въпроси, подлежащи на разрешение с присъдата. Те протичат в строго установена от закона поредност и имат важно значение за отстояването и обосноваването на позициите на страните /акад. С.П., Н..процес на НРБ/. Съдът е длъжен да осигури на всички процесуални субекти реална възможност да участват в пренията, като неизпълнението на това задължение води до опорочаване на производството и налага отмяна на постановения съдебен акт. От протокола на проведеното пред Кюстендилския окръжен съд съдебно заседание се установява, че подсъдимият Н. В. не е участвал в съдебните прения. Съдът не му е дал думата да изрази позицията си по обосноваността и законосъобразността на обжалваната от него присъда и да формулира претенциите си към съществото на въззивния съдебен акт. Нарушението е особено съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на решението. Кюстендилският окръжен съд е допуснал и друго процесуално нарушение на плоскостта на правото на защита. Макар и да е декларирал съгласие с установената от първата инстанция фактическа обстановка, въззивният съд не я е възприел изцяло. Видно е от мотивите, че окръжният съд не е приел за установени няколко съществени за делото обстоятелствата, а именно: поводът за идването на А. С., М. Н. и И. Н. в [населено място], отправеното от В. предложение да отидат в [населено място] и да откраднат авточасти от автоморгата на св. К. и участието на В. и в първото деяние от продължаваното престъпление. От процесуална гледна точка съдът е подходил законосъобразно, защото за посочените обстоятелства липсват годни доказателствени източници, а първоинстанционният съд очевидно е ползвал саморъчните обяснения на подсъдимите, дадени преди повдигане на обвиненията, които нямат процесуална стойност. Различните фактически обстоятелства обаче не са намерили място в правните изводи на въззивния съд, който доста пестеливо е отразил пълното си съгласие с първата инстанция за наличие на съставомерните признаци на престъплението по отношение на всички дейци. Не е посочено въз основа на кои фактически обстоятелства съдът е формулирал правния извод, че В. следва да носи отговорност и за първия епизод от продължаваната престъпна дейност. Осъждането въз основа на неустановен по делото фактически състав на престъплението е съществено процесуално нарушение, тъй като накърнява правото на защита на подсъдимия. С оглед допуснатите от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения касационният състав намери искането на осъдения Н. В. за основателно. Решението в частта, касаещо осъждането му следва да бъде отменено по реда на възобновяването, а делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Върховният касационен съд не намира за необходимо да отменя изцяло съдебния акт, въпреки, че с него са осъдени като съучастници на В. и други три лица. Евентуалната промяна на присъдата по отношение на искателя, която би могла да настъпи при повторното разглеждане на делото от Кюстендилския окръжен съд, не би се отразила съществено на осъждането на останалите трима осъдени, нито във фактически, нито в правен аспект. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 320/2013 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. ОТМЕНЯВА решение от 19.11.2013 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 13/08.02.2013 г. по нохд № 997/2011 г. на Районен съд гр.Дупница по отношение на подсъдимия Н. В. В.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.