4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 381 София, 05 октомври 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1189 по описа за 2012 година. Постъпило е искане от осъдения А. В. М. за възобновяване на нохд № 699/11 г. на Районния съд – гр.Петрич, основано на чл.423, ал.1 НПК. Пред ВКС молителят лично и защитата му – адвокат Н. К., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. За да се произнесе, ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 455 от 04.05.2012 г. по нохд № 699/11 г. на ПРС, за деяние, извършено на 28.09.2010 г. в [населено място], М. е осъден на основание чл.206, ал.3, във връзка с ал.1, чл.29, ал.1, б.”а” и чл.55 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и по деловодните разноски. Неоспорена от страните присъдата на ПРС влязла в сила с изтичане на срока за обжалване (чл.412, ал.2, т.3 НПК) – на 21.05.2012 г. (първия следващ присъствен ден, съгласно чл.183, ал.4 НПК). Осъденият е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело на 11.06.2012 г., по-малко от месец, след влизане в сила на посочения съдебен акт, регистрирано под № 2289 от същата дата по описа на ПРС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: 1.Искането е допустимо, тъй като произхожда от оправомощено лице и е постъпило в законния срок. Първоинстанционното разглеждане на делото е приключило по реда на чл.269, ал.3, т.3 НПК – редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК, в който случай М. се явява задочно осъден по смисъла на чл.423, ал.1 НПК. Наред с това искането за възобновяване е постъпило в срока, указан в чл.421, ал.3 НПК. 2.По същество искането е неоснователно. Осъденият възразява, че „не е участвал лично в наказателното производство по делото и в съдебно заседание по същото, тъй като по това време бил на лечение в Комуна в Испания, където се лекувал от своята наркозависимост. На 05.06.2012 г. пристигнал в Република България и разбрал за наложеното му наказание.” Данните по делото сочат следното: На досъдебното производство М. е участвал лично и заедно със своя защитник - в лицето на адвокат Х., а именно – на 03.05.2011 г. (л.л.51,54) при привличане на обвиняем и предявяване на постановлението (чл.219 НПК) и при разпит в това му качество (чл.221 НПК); на 04.05.2011 г.(л.56) – при предявяване на разследването по реда на чл.227 НПК; идентични процесуално следствени действия са извършени спрямо М., в негово и на защитата му присъствие и от прокурора – на 13.05.2011 г. (л.59,63 и 66). На 31.05.2011 г. делото е внесено в ПРС ведно с обвинителен акт срещу М., като е образувано цитираното по-горе наказателно дело от общ характер. На 07.06.2011 г. съдия-докладчик при ПРС постановил разпореждане по реда на чл.252, ал.1, чл.254, ал.1 и 3, чл.256, ал.1, т.т.2,4 и 5, чл.257 и чл.370 НПК, в което изрично е подчертано и указано на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие – по реда на чл.269 НПК. Призовка за първото по делото съдебно заседание – 29.06.2011 г., ведно с препис от обвинителния акт и препис от разпореждането на съдия-докладчик от 07.06.2011 г. са връчени на подсъдимия на 10.06.2011 г. при условията на чл.180, ал.2 НПК, като се приети на посочения от него адрес в [населено място], от неговата баба В. М.. В съдебното заседание на 29.06.2011 г. подс.М. не се явил, като адв.Х. представила медицинско свидетелство за здравословното му състояние (л.21 – медицинско свидетелство № 18622 от 24.06.2011 г. на МБАЛСМ „Н.И.Пирогов-гр.София, предназначено да послужи пред съдебните власти). В следващите съдебни заседания, проведени на 28.09.2011 г., 02.11.2011 г., 07.12.2011 г., 18.01.2012 г., 15.02.2012 г., 16.02.2012 г., 19.03.2012 г. и 23.03.2012 г., подсъдимият М. редовно се явявал, заедно със своя защитник, като взел лично участие в хода на проведеното съдебно следствие (л.42 – 113) при прочитане на обвинителния акт; разпита на свидетелите (част от които допуснати по негово и на защитата му искания) - К., М., Д., Шляков, Стоянова, П.; при приемане на експертно заключение и изслушване на вещото лице Н. по оценителна експертиза; при събиране на доказателства чрез редица писмени доказателствени средства (подробно описани в протоколите на л.90 и 112). В съдебно заседание на 23.03.2012 г., по искане на подсъдимия и защитата му, ПРС назначил съдебно-психиатрична експертиза по въпросите по чл.144, ал.2, т.3 НПК, като задължил подс.М. да се яви при Д-р С. за извършване на преглед, което той сторил на 21.04.2012 г. (виж показанията на експерта С. – л.124). В последното по делото съдебно заседание на 04.05.2012 г., за което подсъдимият е бил редовно призован от предходното заседание (л.112 и 123), М. не се явил и не посочил уважителни причини за това, а неговият баща – В. М. разяснил на съда, че той е заминал на 24.04.2012 г. на лечение в комуна в Испания; ПРС дал ход на делото по реда на чл.269, ал.3, т.3 НПК в отсъствие на подсъдимия и при участието на неговия защитник – адв.Х., приел представената съдебно психиатрична експертиза, по реда на чл.279, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 НПК прочел обясненията на М., дадени от него като обвиняем в хода на досъдебното производство, предявил веществените доказателства и обявил съдебното следствие за приключено; дал ход на съдебните прения, постановил и обявил присъдата, а по реда на чл.309, ал.1 НПК изменил мярката за неотклонение на подс.М. от „Подписка” в „Задържане под стража”. Изложените констатации не дават основание да се приеме, че молителят не е „участвал лично в наказателното производство по делото и в съдебно заседание по същото”. М. е бил задължен (по силата на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка”) да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което той не се съобразил при съдебното разглеждане на делото. Не е уведомил ПРС, че три дни след прегледа от Д-р С. следва да напусне пределите на страната ни причините за това. От друга страна, молителят е бил надлежно информиран за това, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК. Иначе казано въпреки задълженията произтичащи от взетата спрямо него мярка за неотклонение и уведомлението за възможността делото да се разгледа и реши в негово отсъствие по реда на чл.269 НПК, молителят е предприел поведение, с което е демонстрирал отказ от по-нататъшно участие в наказателното производство. Горното сочи, че липсват предпоставките на чл.423, ал.1 НПК за възобновяване на наказателното дело. Ето защо на основание чл.424, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. В. М. за възобновяване на нохд № 699/11 г. на Районния съд – гр.Петрич. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: