Р Е Ш Е Н И Е   №142   гр.София, 18 март  2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на  четвърти март   две хиляди и десета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САША РАДАНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                                         ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                                                                                              със секретар    Лилия Гаврилова при участието на прокурора     ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)     САША РАДАНОВА наказателно  дело под № 19/2010 година   Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия Б. Г. Н., от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. А. Р. , Н. З. Б. , Р. Н. Б. , Й. В. Т. и Т. Ат. Т. , както и от гражданския ответник „Зани”ЕООД Б. , против решение № 173 от 2. ХІІ.2009 год. по внохд № 188/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Жалбата от защитника на подсъдимия съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание лишаване от свобода с искане срокът да бъде намален и да се приложи условното осъждане. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци оспорва правилността на въззивното решение на всички основания по чл.348, ал.1 НПК. Иска отмяна на решението и постановяване от ВКС на решение, с което подсъдимият да бъде признат за виновен съобразно повдигнатото срещу него обвинение, наказанието му да се увеличи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства към максималните размери лишаване от свобода и от правото да управлява моторно превозно средство, да се определи първоначален общ режим на изтърпяване на това наказание и предявените граждански искове да се уважат изцяло до размера на по 100 000 лева. На всички касационни основания оспорва правилността на решението и представителят на гражданския ответник като иска или отмяна с връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане, или изменяване на решението с намаляване срока на наложеното на Н. наказание лишаване от свобода, отлагането му от изтърпяване по реда на чл.66 НК и намаляване размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му, както и повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържат жалбите си. Представителят на ВКПр намира за основателна жалбата от повереника и като счита за несправедливо занижено наложеното на Н. наказание лишаване от свобода, предлага да се отмени въззивното решение и делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд установи: С присъда № 11 от 15.V.2008 год. по нохд № 470/2008 год. на Сливенския окръжен съд, Б. Г. Н. е признат за виновен в това, че на 27.V.2006 год. по път І-6 преди с. Г., Сливенска община, е управлявал товарен автомобил СКАНИЯ 112 с рег. № А* в нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДП, довело до причиняването по непредпазливост смъртта на Н. Б. , В. Т. и В. Р. , за което и на основание чл.343, ал.3, б.”б” НК е осъден на 5 години лишаване от свобода, търпими при общ първоначален режим и за срок от 5 години е лишен от правото да управлява моторно превозно средство, като е оправдан по обвинението за допуснати нарушения на чл.20, ал.2 и чл.130 ЗДП. Подсъдимият и възложителят на работата, при изпълнението на която са причинени вредите, „Зани”ЕООД Б. , са осъдени солидарно да заплатят на родителите на загиналите-Н. и Р. Б. , Й. и Т. Т. и Д. Р. 80 000 лева за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, а на Т. и по 1 000 лева за обезщетяване на причинените им и имуществени вреди. С обжалваното решение деянието, извършено от подсъдимия, е преквалифицирано по чл.343а, ал.1, б.”г” във вр. с чл.343, ал.3, б.”б” НК, наложеното наказание лишаване от свобода е намалено на 3 години и е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Жалбата на гражданския ответник срещу наказателната част на въззивното решение е процесуално недопустима. Процесуалните права на тази с. се ограничават до „защита срещу предявения… граждански иск”/чл.90, ал.2 НПК/, затова и тя, подобно на гражданския ищец, може да ги упражнява-включително правото на жалба-само срещу уважаването на гражданския иск или срещу уважаването му в несправедлив, според нея, размер. Жалбата от повереника на частните обвинители и граждански ищци срещу наказателната част на въззивното решение, в частност, срещу оправдаването на подсъдимия за допуснати нарушения на чл.20, ал.2 и на чл.130 ЗДП, както и за осъждането на Н. по по-леко наказуемия състав на чл.343а, ал.1, б.”г” във вр. с ал.3, б.”б” НК, е неоснователна. Съгласно установените и приети от двете съдебни инстанции факти, в причинна връзка с настъпилото със съставомерен резултат ПТП се намира единствено допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.16, ал.1, т.1 ЗДП, тъй като при всяка скорост на товарния автомобил, включително разрешена и съобразена, навлизането му в лентата за движение на насрещно движещия се лек автомобил е станало на такова отстояние от последния, че нито намаляването на скоростта, нито преустановяването движението на товарния СКАНИЯ би предотвратило сблъсъка между двете превозни средства. Що се отнася до преквалифицирането на извършеното от подсъдимия деяние в престъпление по съответния състав на чл.343а НК, въззивният съд не би могъл да бъде упрекнат нито в допускането на някакво процесуално нарушение, нито в нарушаване на материалния закон. Повторният разпит на свидетелите М. П. и П. П. съдът е провел съобразявайки указанията, дадени му от ВКС в отменителното решение по нд № 633/2008 год. на второ н.о., свидетелите са заявили споделеното им от подсъдимия, че по мобилния си телефон е подал информация за случилото се до близките полицейски и здравни служби, а и в ЦСМП-Сливен документално е бил отразен сигнал за станало ПТП, който сигнал напълно съвпада с времето и мястото на инцидента. К. се имат предвид часа от денонощието, в който е станало произшествието и очевидно тежкото състояние на видимо живия Н. Б. , стореното от подсъдимия е било необходимо, а при по-леки увреждания, получени от Б. , и възможно да доведе до спасяването му. Т.е. в конкретната ситуация Н. „е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ” на живия все още Н. Б. и затова деянието му правилно е било преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление. Не са основателни възраженията от страната на подсъдимия и тази на частните обвинители и граждански ищци срещу справедливостта на наложеното на Н. наказание лишаване от свобода. Същото правилно е определено в съответствие с установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средата от 6 години, предвидени в специалната материалноправна норма на чл.343а, ал.1, б.”г”, предл.първо НК, а ефективното му изтърпяване се налага както с оглед целите на специалната превенция-подсъдимият е доказано недисциплиниран водач на МПС, сред множеството му санкционирания за допуснати нарушения по ЗДП фигурират и две за шофиране в пияно състояние-така и тези на генералната превенция за въздействие върху самоконтрола на лицата, упражняващи тази дейност, чиито жертви бележат обезпокоително устойчив висок ръст. Неоснователни, накрая, са оплакванията на всички жалбоподатели срещу размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които са съобразени с относително постоянната съдебна практика в сходни случаи. Имайки предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 2. ХІІ.2009 год. по внохд № 188/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: