3 Р Е Ш Е Н И Е № 23 София, 27.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3758 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1146 от 11.10.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 208 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 427/2012 г. на Ямболски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, предявен от Т. С. Г. от [населено място] против Р. инспекторат по образованието [населено място] Касационно обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 357 КТ вр. с чл. 61, ал. 2 КТ относно надлежния ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание наложено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката на директор на училище. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган; съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Изключение от това правило в закона не е предвидено, включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Надлежен ответник по всички искове, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, предявен от директор на училище, чиито трудов договор е сключен и прекратен от Регионалния инспекторат при М. . е училището, което се явява работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР КТ. Трудовият договор с директора на училище се сключва с началника на регионалния инспекторат по образованието по силата на чл. 37 от Закона за народната просвета, който разполага и с дисциплинарна власт спрямо директора на училището, но от това не следва изключение от правилото на чл. 61, ал. 1 КТ. По изричната разпоредба на закона - чл. 61, ал. 2, изречение второ КТ и в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност и на което се предоставя работната сила. Уреденото по този начин настъпване на правните последици в правната сфера на работодателя, а не в тази на висшестоящия му орган, определя последния като негов законен представител по смисъла на чл. 36 от Закона за задълженията и договорите при създаването на трудово правоотношение за заемането на определената с нормативен акт ръководна длъжност. Такъв е правният статут на този орган и при прекратяване на трудовото правоотношение за тези длъжности, както и при налагане на дисциплинарно наказание. Субективното право за прекратяване на трудовото правоотношение или за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188 КТ принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя орган, без това да го прави надлежен ответник по трудови спорове по чл. 357 КТ. В обжалваното въззивно решение на Ямболски окръжен съд е прието за установено, че със заповед № РД-06-637 от 24.11.2010 г. на Началника на районния инспекторат по образование, [населено място], на ищцата, изпълняваща длъжността директор на Основно училище „Х. Б.” е било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Прието е, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание в нарушение на чл. 189 КТ, без да отчете тежестта на допуснатите дисциплинарни нарушения и обстоятелствата, при които са извършени. Искът за отмяна на дисциплинарното наказание е уважен по отношение на Районния инспекторат по образованието, приет за надлежен ответник по трудовия спор предвид участието му като страна по материалното правоотношение по налагане на дисциплинарното наказание. В касационната жалба против решението на Ямболски окръжен съд, постъпила от Р. инспекторат по образованието, [населено място] се поддържа, че изводът на въззивния съд относно надлежния ответник в трудовия спор е неправилен, формиран в нарушение на чл. 61, ал. 2 КТ. Ответникът по касационната жалба Т. С. Г. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим. В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че е работила по трудов договор като директор на ОУ „Х. Б.”, [населено място] море, поради което съдът неправилно е приел, че молбата е редовна срещу ответник Р. инспекторат по образование. В изпълнение на служебно си задължение да следи за надлежното конституиране на страните по делото, съдът е следвало да остави исковата молба без движение с указания до ищцата да предприеме мерки за конституирането на ОУ „Х. Б.”, [населено място] море като ответник по делото, като в едноседмичен срок представи искова молба за връчване на надлежния ответник с копие от всички представени писмени доказателства, а при неизпълнение на указанията в срок да върне исковата молба като нередовна. Предвид изложеното, обжалваното решение, постановено срещу ненадлежен ответник, следва да бъде обезсилено като недопустимо. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Царевски районен съд - т. 17 от ТР № 1/04.01.2001 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2000 и т. 4 ТР № 1/17.07.2001 ОСГК, ВКС по т.д. № 1/2001 са изгубили значението си с приемането на ГПК от 2007 г., поради което производството по делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба на надлежния ответник и предоставяне на срок за отговор. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 208 от 10.01.2013 г. по гр.д. № 427/2012 г. на Ямболски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Царевски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: