Р Е Ш Е Н И Е №78 гр.София, 18.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 627/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 663 от 02.07.2007 год. по гр.дело № 792/2006 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е потвърдено решението от 07.04.2005 год. по гр.дело № 187/2003 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ-в отделение. С атакуваното влязло в сила въззивно решение е отменено решението на Софийския районен съд, 45-ти състав от 19.07.2002 год. по гр.дело № 4675/2011 год. и вместо него е уважен иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, като е прието за установено по отношение на Х. Н. К., Т. В. К., Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Столична община, М. П. Ю. и М. Д. В., че В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. са собственици на следния недвижим имот: парцел * от кв.*, м.”Л.”, с площ * кв.м., при граници на парцела: [улица], парцел *, парцел * и парцел *. С въззивното решение е отхвърлен иска по чл.32, ал.2 ЗС на Х. Н. К. и Т. В. К. за разпределение ползването на парцел * от кв.* в м.”Л.”. Молителите поддържат, че на 02.10.2009 год. са се снабдили със заверен препис от Протокол № 5 от 12.02.1959 год. от заседание на ИК на СГНС, на което с решение по т.5 бил отчужден в полза на държавата за групово жилищно строителство имот на [улица], съставляващ парцел ІІ от кв.*, м.”Л.”, по плана на [населено място], собственост на Ц. Ф. Ф.. Твърдят, че документът е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, доколкото с решението по гр.дело № 187/2003 год. Софийският градски съд приел, че не може да се направи категоричен извод да е било извършено надлежно отчуждаване по З./отм./ с изплащане на обезщетение и че собствеността се запазила в лицето на Ц. Ф., а след смъртта й преминала по наследство в полза на двете й дъщери. В съдебно заседание на 21.02.2012 год. молителите представят като доказателство писмо № 33 от 01.02.2012 год. на ДА”А.”, Р. дирекция „А.”-С., отдел „Т. архив”. Ответниците по молбата за отмяна Г. Ф. Ю., В. Ф. В., М. П. Ю. и Ф. М. В. са на становище, че представеният с молбата протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС не е ново писмено доказателство, тъй като бил известен на молителите и представен от самите тях в хода на развилия се процес. Ответникът по молбата за отмяна Столична община-район „Л.” е на становище, че са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена от заинтересувани страни по смисъла на чл.303, ал.1 ГПК и в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне само когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. При прегледа на делото /разгледано от Софийския районен съд като първа инстанция, въззивно производство пред Софийския градски съд, от ВКС по касация, от петчленен състав на ВКС по молба за отмяна и от три тричленни състава на ВКС по последваща молба за отмяна/ се констатира, че в кориците на три от седемте дела фигурира протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС, който документ носи заверка на Държавен архив от 02.12.2002 год. Документът се съдържа най-напред на страници 179, 180 и 181 от първоинстанционното гр.дело № 4675/2001 год. на Софийския районен съд, 45-ти състав, непосредствено след протокола за съдебното заседание от 04.07.2002 год./стр.177-178/ и преди постановеното решение от 19.07.2002 год. По гр.дело № 4675/2001 год. на СРС, 45-ти състав няма устна или писмена молба от някоя от страните за приемане на въпросния протокол като доказателство и определение на съда за уважаване на такова искане. Делото не е подшито; листовете са захванати с метален държател; в края му няма отбелязване на общия брой страници, които съдържа. С оглед датата, на която документът е бил заверен от Държавен архив – 02.12.2002 год., изводът е, че същият изобщо не е следвало да попада в кориците на първоинстанционното дело. В кориците на въззивното гр.дело № 187/2003 год. на Софийския градски съд, ІІ-в състав се съдържа същото, незаверено по реда на чл.101 ГПК/отм./ и със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 год., копие от протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС /стр.109, 110 и 111/. Документът, заедно с незаверено по чл.101 ГПК/отм./ копие от доклад № 1646 от 06.02.1959 год. до ИК на СГНС/стр.112-116 вкл./; призовки /стр.117 и 118/; съобщение на СГС до СРС/стр.126/; писмо за изпращане на възражение/стр.127/; възражение от 12.08.2005 год. и молба от 30.11.2005 год. на Е. Х. Ч.-Б. и Д. Ц. Б., чрез пълномощника им Ц. Б./стр.128-стр.135 вкл./; препис от възражението и молбата/стр.119-стр.125 вкл./ и незаверено по чл.101 ГПК/отм./ копие от решение от 07.07.1961 год. по гр.дело № 7859/1959 год. на С. народен съд/стр.159 и стр.160/, се намира след постановеното на 07.04.2005 год. въззивно решение. Съгласно извършеното в края на кориците удостоверяване от 11.07.2007 год., пронумеровано и подпечатано с печата на СГС, гр.дело № 187/2003 год. съдържа 160 страници. Във възражението от 12.08.2005 год./постъпило в СГС четири месеца след постановяване на въззивното решение/ не са били описани протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС, доклад № 1646 от 06.02.1959 год. до ИК на СГНС и решение от 07.07.1961 год. по гр.дело № 7859/1959 год. на С. народен съд, нито е поискано приемането им като доказателства от въззивната инстанция. Предвид на изложеното, следва да се приеме, че протокол № 5/12.02.1959 год. фигурира в кориците на гр.дело № 187/2003 год. на СГС, ІІ-в отделение още от 11.07.2007 год. Обстоятелството, че и по това дело листовете са захванати с метален държател и съществува разбъркване на номерираните страници след стр.109-116/където се намират протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС и доклад № 1646 от 06.02.1959 год. до ИК на СГНС/, не дава основание да се приеме, че документът на стр.109-111 е бил поставен в кориците на делото след неговото свършване с влязло в сила решение. Протокол № 5/12.05.1959 год. на ИК на СГНС/със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 год./ е бил и е част от кориците и на гр.дело № 335/2008 год. на ВКС, петчленен състав на гражданската колегия /стр.55, 56 и 57/, образувано по молби на Х. Н. К. и Т. В. К./от 25.07.2007 год./ и на Ц. Д. Б./от 20.11.2007 год./ за отмяна на влязлото в сила решение № 663 от 02.07.2007 год. по гр.дело № 792/2006 год. на Върховния касационен съд, І г.о. Протоколът е сред приложените към становището на Х. Н. К. вх.№ 11162 от 23.12.2008 год. документи, които не са били описани от него подробно, а е бил посочен само техния брой – 22, като молителят лично е извършил поправка, зачертавайки думата „документи”, която заменил с „листа”. В действителност, документите, приложени към становището са номерирани от стр.33 до стр.62 включително и са на брой 19 и съдържат общо 29 листа. В края на кориците на гр.дело № 335/2008 год. на ВКС, петчленен състав е извършено удостоверяване от 19.01.2009 год., според което делото е прономеровано, прошнуровано и подпечатано с печата на ВКС и съдържа 66 листа. Така удостовереният на 19.01.2009 год. общ брой страници/между които и протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 год.-стр.55-57 вкл./ съответства на извършената номерация на съдебните книжа по делото. В обобщение, след като още от 11.07.2007 год./когато е извършено удостоверяването/, протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС/ със заверка на Държавен архив от 02.12.2002 год./ е бил и е част от кориците на въззивното гр.дело № 187/2003 год. на Софийския градски съд, ІІ-в отделение, същият документ не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, който да удостоверява твърдяното от молителите новооткрито обстоятелство и не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е необходимо заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието или непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. За молителите не е съществувала пречка да се снабдят с документа, който представят с молбата за отмяна още по време на висящността на делото пред инстанциите по същество. Не се установява обективна невъзможност да попълнят своевременно доказателствения материал с интересуващите ги документи, в т.ч. и протокол № 5/12.02.1959 год. на ИК на СГНС. В този смисъл, без значение е писмо № 33 от 01.02.2012 год. на Държавна агенция „А.”, Р. дирекция „Архиви”, отдел „Териториален архив”-С., съгласно което протокол № 5 от 12.02.1959 год. от заседание на ИК на СГНС и доклад от инж.С. Г., съхранявани във Ф.№ *”Софийски градски народен съвет”, оп.№ *,архивна единица № *, са ползвани от лицето Г. Ф. Ю. през 2002 год. съгласно заявление № 674а от 28.11.2002 год., а останалите страни по делото по молбата за отмяна /в т.ч. молителите/ и техните пълномощници в процеса не са подавали заявления за ползване на тези документи в читалнята на архива. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К., за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 07.04.2005 год. по гр.дело № 187/2003 год. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІІ-в отделение, потвърдено с решение № 663 от 02.07.2007 год. по гр.дело № 792/2006 год. на Върховния касационен съд, І г.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/