Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 385

София, 15.10.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1409 /2020 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от З. Р. Ц. против решение № 6 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 597/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което отменено решение № 85/14.06.2019 г. по гр.д.№ 477/2018 г. на РС-Своге и вместо това е уважен предявеният от Б. И. И. иск по чл. 21, ал.4,т.1 СК, като е признато за установено по отношение на касаторката, че тя няма принос при закупуването на УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. и тя е осъдена да плати деловодни разноски за двете инстанции.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 138, ал.1 ЗЗД, чл. 430, ал.3 ТЗ, чл. 21, ал.3 СК и чл. 32, ал.2 СК, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в обсъждане на недопустими свидетелски показания, съгласно чл. 164, ал.1 т.1 ГПК и необсъждане на останалите допустими и относими свидетелски показания, и писмени доказателства, и за необоснованост на извода, че е оборена презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи, като не са съобразени датите, когато са теглени заемите, размера на изтеглените суми и установената от закона солидарност на съпрузите за задълженията, поети за задоволяване нужди на семейството.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК, за допускане до касация е посочено основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК – противоречие с решение № 299 от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 1696/2007 г. на ВКС, І гр.о., решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1071/2011г. на ВКС, ІV гр.о., и решение № 279 от 15.97.2010 г. по гр.д.№ 529/2009 г. на ВКС, І гр.о., по въпроси, които обобщени от съда, се отнасят до това: към кой момент се преценява влагането на дарени средства, за необходимостта средствата с извънбрачен произход да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт. Последният въпрос е: представянето на спестовните книжки на родителите и удостоверяването на теглене на суми от тях достатъчно доказателство ли е за установяване дарение на сумата от родителите само на единия съпруг и за оборване презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на имота
Ответникът по касация оспорва жалбата и допускането до касация, като счита, че обжалваното решение е съобразено с доказателствата и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е от З. Р. Ц. иск за делба против бившия й съпруг Б. И. И. на УПИ ...., кв. .... по плана на [населено място], Софийска област с площ 460 кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 48 кв.м. Твърди, че имота е съсобствен при равни права. Ответникът Б. И. е предявил насрещен иск за установяване на пълна трансформация, като твърди, че имота е закупен изцяло със пари, дарени от баща му И. И., който изтеглил заем от ДСК и му дарил сумата 5000 лв. Затова и в нотариалния акт, като купувач бил посочен само той. Ц. е оспорила твърденията, като е заявила, че имота е закупен с изтеглен от съпрузите заем от 5000 лв., по който тя е била поръчител, който е изплатен по време на брака, че и тя е плащала местен данък за апартамента и се е грижела за децата.
По делото е установено, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 17.08.1991 г. и е прекратен с развод на 19.12.2017 г. С н.а. № .... г. на нотариус А. Ч., Б. И. И. е купил от П. В. и децата му Е. и Е. В. процесния имот за сумата 836,70 лв., която продавачите получили напълно и в брой от купувача. Страните имат идентични твърдения, че действителната продажна цена е била 5000 лв. В този смисъл са и показанията на свидетеля П. В.. Той е свидетелствал и за това, че е получил тази сума от бащата на Б. след сделката и с него договаряли бащата И. И. и сина Б.. От представените документи и писма от „Банка ДСК” АД се установява, че не бащата, а синът Б. И. е сключил договор за кредит на 11.12.2002 г. и е изтеглил 5000 лв. По този договор съдлъжник е съпругата му З.. Този заем е погасен на 08.11.2007 г. Бащата И. И. е сключил договор за кредит на 14.02.2002 г., но е изтеглил 2000 лв. и е погасил този кредит на 13.10.2005 г. В периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2004 г. бащата И. И. не е сключвал други договори за кредит с тази банка. / л. 225 от делото на РС/ От представената разпечатка по движението на сметката на бащата от периода на сделката не се установява теглене на суми, близки по размер до цената на сделката / л. 147 - л.150 от делото на РС/ Според показанията на св. Т. – служител на „Банка ДСК” АД и познат на И., заем от 5000 лв. бил отпуснат на бащата, за да се покрие цената на продажбата. Според показанията на свидетелката Я., бащата изтеглил заем за сватбата на другия си син.
РС е отхвърлил иска на Б. И. за пълна трансформация и е допуснал делба на процесния имот при равни права, като не е кредитирал показанията на св. В. и св. Т., тъй като те противоречат на писмените доказателства и установените с тях факти относно това кой е телил заема, кога и в какъв размер. Изрично е посочено, че Ц. не носи доказателствена тежест да установява приноса си, тъй като се ползва от презумпцията, но въпреки това е ангажирала свидетелки показания /на св.М. и св. Я./ които се потвърждават от писмените доказателства.
Въззивният съд е приел за установена друга фактическа обстановка. Позовал се е на показанията на св.В. и е приел, че бащата на Б., заедно с него му донесъл парите след изповядване на сделката, въпреки, че в нот. акт е отразено, че цената на имота е изплатена изцяло към момента на сделката. Кредитирал е и показанията на св. Т. относно отпускане кредит на бащата за закупуване на имота в размер на 5000 лв., въпреки писмото на „Банка ДСК” в противен смисъл. Съдът не е кредитирал показанията на св. Я. и М., защото били недопустими на основание чл. 164, ал.1 т.1 ГПК, във вр. с чл. 430, ал.3 ТЗ и чл. 138, ал.1 ГПК. Приел е, че договорите за потребителски кредити били неотносими, макар, че ги е изброил, като приети като доказателства. По същество е приел, че е доказано, че имота е купен с дарени от бащата на бившия съпруг средства, поради което е уважил иска за пълна трансформация, като е отхвърлил иска за делба.
Последният въпрос е неотносим към спора, тъй като по делото не е доказано изобщо бащата на ищеца по иска за трансформация да е притежавал по сметката си сума, еквивалентна на продажната цена и да е теглил близка до тази сума в периода около сделката. Затова решение № 279 от 15.97.2010 г. по гр.д.№ 529/2009 г. на ВКС, І гр.о. е неотносимо. По този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението по първата група въпроси, отнасящи се до необходимостта да е доказано, че средствата са с извънбрачен произход, да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за да се уважи такава претенция и за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос, както и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт.
Според приетото в посоченото от касаторката решение № 347 от 15.10.2012 г. по гр.д.№ 1071/2011г. на ВКС, ІV гр.о., „при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество”.
Въззивният съд не е обсъдил изтеглените кредити от бащата и сина, кога е теглил всеки от тях кредит и в какъв размер, не е проследил движението по сметката на бащата. Кредитирал е показанията на свидетел, който е страна по сделката, но опровергава собственото си изявление в акта, по отношение на което нотариалният акт е официален свидетелстващ документ и е приел за недопустими показанията на трети лица относно обстоятелства, за някои от които не е необходима форма за действителност. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6 от 06.01.2020 г. по гр.д.№ 597/2019 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Р. Ц..
Указва на касатора да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: