Ключови фрази

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 485

гр. София, 27.07.2022 година


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2107 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Булбилд БГ“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ю. Л. срещу решение № 289 от 31.10.2020г. по в. т. дело № 3018/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав, с което е потвърдено решение № 443 от 07.03.2019г. по т. дело № 876/2018г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав в отхвърлителната му част, последното поправено с решение № 260033 от 11.01.2022г. по т. дело № 876/2018г. на Софийски градски съд, VI ТО, 5 състав.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд в противоречие с разпоредбата на чл. 182 ГПК е формирал изводите си на база на заключение на съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, изготвено въз основа счетоводните книги на ответните дружества, които не са водени правилно, и без ползване на първични счетоводни документи, а само на база представени от несъстоятелния длъжник справки и таблици. Релевира доводи за неправилност на извода, че са осъществени валидни плащания, подлежащи на възстановяване от несъстоятелния длъжник, без последният да е представил извлечения от банковите си сметки, респективно при липса на доказателства, установяващи извършването на плащанията съобразно чл. 305 ТЗ. Излага съображения за нарушение на чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил необосновани изводи относно съществуване на вземанията на „Ментейн“ ЕООД към „Буларко“ АД /н./
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. Допустимо ли е съдът да се произнася за съществуването на вземания на база заключението на съдебно-счетоводна експертиза по делото, изготвена въз основа счетоводните книги на ответното дружество, за които съдът изрично е констатирал нередовно водене по смисъла на чл. 182 ГПК? – противоречие с решение № 169/31.01.2013г. по т. д. № 664/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 187/24.01.2013г. по т. д. № 436/2012 на ВКС, ТК, II т. о., решение № 185/30.10.2013г. по т. д. № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 218/05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г. на ВКС, III г. о.
2. Необходимо ли е съдът да извърши проверка дали и кога е налице фактът на безкасово плащане, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 305 ТЗ, при произнасянето си дали договорени парични суми са реално платени? – противоречие с решение № 44/28.03.2011г. по т. д. № 5268/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50/02.04.2009г. по т. д. № 485/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 185/30.10.2013г. по т. д. № 813/2012г. на ВКС, ТК, II т. о.
3. Необходимо ли е при произнасянето си дали една правна сделка е симулативна съдът да изследва обстоятелствата по делото досежно волята на страните относно правните последици на сделката? – противоречие с решение № 86/18.07.2011г. по т. д. № 682/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 240/29.03.2018г. по т. д. № 1102/2017г. на ВКС, ТК, I т. о.
Ответникът „Ментейн“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ю. В. Р. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище за правилност на въззивния съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Ответникът на „Буларко“ АД /н./, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Синдикът на „Буларко“ АД /н./ П. Д. К. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговско отделение, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието ѝ отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ са процесуално допустими - предявени са в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация. За да направи този извод, съдебният състав е съобразил, че с решение № 1948/11.08.2017г. по т. д. № 5837/2016г. на Софийски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на „Буларко“ АД /н./ с началната дата 29.08.2013г., по отношение на него е открито производство по несъстоятелност, решението е обявено в Търговския регистър на 17.08.2017г., в производството по несъстоятелност ответникът „Ментейн“ ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ е предявил с молба вх. № 119185/18.09.2017г. свои вземания към длъжника, а именно:
1/ за сумата 2 129 530 евро - главница по договор за цесия от 26.10.2010г., сключен между „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Ментейн“ ЕООД, и споразумение от 25.10.2011г., сключено между „Ментейн“ ЕООД, „Буларко“ АД и „Булбилд БГ“ ЕООД; за сумата от 1 539 159.67 евро - законна лихва върху главницата за периода от 26.10.2010г. до 11.08.2017г.; за законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното изплащане и
2/ за сумата 666 418 евро - главница по договор за цесия от 26.10.2010г., сключен между „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] и „Ментейн“ ЕООД и споразумение от 25.10.2011г., сключено между „Ментейн“ ЕООД, „Буларко“ АД и „Булбилд БГ“ ЕООД; за сумата 481 666.77 евро - законна лихва върху главницата за периода от 26.10.2010г. до 11.08.2017г.; за законната лихва за забава върху главницата, считано от 11.08.2017г. до окончателното изплащане.
Съдебният състав е взел предвид включването от синдика на „Буларко“ АД /н./ на тези вземания с левовата им равностойност в т. 8 на изготвения от него на 29.09.2017г. списък на приетите вземания на кредиторите на дружеството в несъстоятелност, обявяването на списъка в Търговския регистър на 10.10.2017г., подаденото от „Булбилд БГ“ ЕООД възражение вх. № 137180/17.10.2017г. срещу включването на вземанията на „Ментейн“ ЕООД в списъка на приетите вземания, обявеното на 23.04.2018г. в Търговския регистър определение на съда по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, с което е оставено без уважение възражението на ищеца и датата на депозираната в съда искова молба - 08.05.2018г.
За да отхвърли предявените от „Булбилд БГ“ ЕООД - кредитор в производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД /н./ отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ като неоснователни, въззивният съд е приел, че вземането на „Ментейн“ ЕООД е валидно възникнало и съществува на основанието, на което е предявено и прието в производството по несъстоятелност, като е изложил следните съображения:
Установил е, че процесните вземания на „Ментейн“ ЕООД към „Буларко“ АД /н./ се основават на два еднотипни договора за цесия от 26.10.2010г. и две споразумения от 25.10.2011г. С договора за цесия, сключен между „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания като цедент и „Ментейн“ ЕООД като цесионер, страните са констатирали, че цедентът притежава вземания, едно от които към „Буларко“ АД /н./ в общ размер 2 129 530 евро ведно със законната лихва от 25.10.2010г. до датата на плащане, произтичащо от сключен между „Буларко“ АД /н./ и „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания договор от 12.06.2007г. и анекс към него от 25.10.2010г., което вземане следва да бъде заплатено до 30.09.2015г., и друго - към „Булбилд БГ“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник с „Буларко“ АД /н./ за същата сума, произтичащо от договор за встъпване в дълг от 25.10.2010г., което също следва да бъде заплатено до 30.09.2015г. /т. 1.1 и т. 1.2/. С договора за цесия, сключен между „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] като цедент и „Ментейн“ ЕООД като цесионер, страните са констатирали, че цедентът притежава вземания, едно от които към „Буларко“ АД /н./ в общ размер 666 418 евро, ведно със законната лихва от 25.10.2010г. до датата на плащане, произтичащо от сключен между „Буларко“ АД /н./ и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] /с тогавашно наименование „Блу Уотър България“ ООД/ договор от 20.07.2007г. и анекс към него от 25.10.2010г., което вземане следва да бъде заплатено до 30.09.2015г., и друго - към „Булбилд БГ“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник с „Буларко“ АД /н./ за същата сума, произтичащо от договор за встъпване в дълг от 25.10.2010г., което също следва да бъде заплатено до 30.09.2015г. /т. 1.1 и т. 1.2/. С двата договора за цесия цедентът е прехвърлил на цесионера възмездно, без право на регрес и при условията на договора вземанията си към солидарните длъжници, описани в т. 1.1 и т. 1.2, за цена в размер 95% от размера на вземането, което цесионерът успее да събере от посочените длъжници, която цена е платима на части, съразмерни спрямо всяка събрана част от вземането и платими в 10-дневен срок от събиране на всяка съответно събрана част. Въз основа на представени по делото документи от 26.10.2010г. /уведомления, потвърждения от цедентите до цесионера и двустранно подписани от цедентите и цесионера приемо-предавателни протоколи/ въззивният съд е констатирал, че длъжникът е уведомен за цесиите на 26.10.2010г.
Съдебният състав е констатирал, че с две споразумения от 25.10.2011г., сключени между „Ментейн“ ЕООД като кредитор от една страна и от друга страна „Буларко“ АД /н./ като длъжник и „Булбилд БГ“ ЕООД като солидарен длъжник /подписите за дружествата-длъжници са положени от представляващия ги към този момент Д. Р./, длъжниците са признали задълженията си към „Ментейн“ ЕООД, произтичащи от договорите за цесия от 26.10.2010г., съответно договори за строителство от 12.06.2007г. и 20.07.2007г. и анексите към тях от 25.10.2010г., и са се задължили да заплатят в условията на солидарност дължимите суми /главници и лихви/ в определен срок, като са уговорили, че при заплащане на дължимите суми в срок до една година лихви не се дължат.
Въззивната инстанция е приела, че цедираните вземания произтичат от два еднотипни договора за строителство за изграждане на апартаменти в хотелски комплекс в [населено място] – единият е сключен на 12.06.2007г. между „Буларко“ АД /н./ и „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания с анекс към него от 25.10.2010г., а другият е сключен на 20.07.2007г. между „Буларко“ АД /н./ и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД с анекс към него от 25.10.2010г. С тези договори „Блу Уотър Интернешънъл“ Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] са поели задължения да осигурят купувач или да закупят недвижими имоти, които „Буларко“ АД се е задължил да построи върху свои собствени парцели в [населено място] /комплекс от три парцела - Буларко 3, Буларко 4 и Буларко 5/ в определени в договора срокове и да ги продаде на контрагента си или на осигурен от него купувач по посочената в чл. 4 от всеки един от договорите цена на кв. м. жилищна площ. С посочените договори „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД са поели задължението всеки да преведе по посочена банкова сметка на „Буларко“ АД /н./ авансово сумата общо по 150 000 евро в срок до 30.06.2007г. за първото дружество и в срок до 30.09.2007г. за второто дружество /чл. 6/. Във всеки от договорите е уговорено, че договорът ще се счита за прекратен, ако не бъде изпълнено задължението за заплащане на посочените в чл. 6 суми /чл. 8/; уговорено е всяко едно от дружествата да заплати сума в размер 2 101 980 евро, представляваща 25% от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 3“ в срок до 30.11.2007г., сума в размер 2 620 139 евро, представляваща 25% от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 4“ в срок до 31.01.2008г. и сума в размер 1 593 777 евро, представляваща 25% от цената на апартаментите в комплекс „Буларко 5“ в срок до 30.04.2008г. /чл. 9/.
Въззивният съд е приел, че във връзка с неизпълнение на задължението по договорите от 12.06.2007г. и 20.07.2007г. от страна на „Буларко“ АД /н./ да построи договорените обекти в необходимата степен на завършеност, на 25.10.2010г. страните са подписали анекс към всеки един от договорите за прекратяването му, като „Буларко“ АД /н./ е поело задължение да върне на „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД получените авансови суми съответно в размер 2 129 530 евро и 666 418 евро в срок до 30.09.2015г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2010г. до датата на всяко съответно плащане. Страните по всеки един от анексите са уговорили обезпечение върху вземанията - встъпване в дълга на трето лице като солидарен длъжник „Булбилд БГ ЕООД.
По делото е установено, че с представените два договора за встъпване в дълг от 25.10.2010г., единият сключен между „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Булбилд БГ“ ЕООД, а другият - между „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД и „Булбилд БГ“ ЕООД, ищецът „Булбилд БГ“ ЕООД е поел задължение към всяко едно от другите две дружества да им заплати при условията на солидарност с „Буларко“ АД /н./ задълженията на последното, произтичащи съответно от договорите от 12.06.2007г. и 20.07.2007г. и анексите към тях от 25.10.2010г. Страните са уговорили, че задълженията /главници и лихви/ следва да се заплатят наведнъж или на части до 30.09.2015г. Страните са подписали и приемо-предавателни протоколи от същата дата, с които всеки един от кредиторите е предоставил на встъпващия в дълг копия от документи, установяващи вземанията. Подписите за „Булбилд БГ“ ЕООД по договорите и протоколите са положени от представляващия ги към този момент Д. Р..
Въз основа на приетите по делото платежни нареждания, извлечения от банковата сметка на „Буларко“ АД /н./ в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, посочена и в договорите от 12.06.2007г. и 20.07.2007г., балансовите отчети на „Буларко“ АД /н./ за периода от 2010, 2012, 2013, 2014 и 2015г., представените по реда на чл. 192 ГПК от Националната агенция по приходите /НАП/ финансови отчети на „Ментейн“ ЕООД и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД за периода 01.01.2010г. - 31.12.2015г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ съдебният състав е установил, че „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания е превело на „Буларко“ АД /н./ по договора от 12.06.2007г. суми в общ размер 4 555 998,41 лв. /2 329 445 евро/, а „Блу Уотър България“ ООД /със сегашно наименование „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД е превело на „Буларко“ АД /н./ по договора от 20.07.2007г. суми в общ размер 1 584 085,39 лв. /809 930 евро/. Изводът за наличие на реално извършени плащания по договорите от 12.06.2007г. и 20.07.2007г. и за неоснователност на възраженията на ищеца, че след като в представените по делото платежни не е посочено като основание авансово плащане по двата договора и датите на плащане не съвпадат с уговорените в договорите, то към датата на анекса от 25.10.2010г. не е имало какво да се връща от „Буларко“ АД /н./, съответно не е имало вземания по двата анекса, които да бъдат цедирани, е аргументиран с установените въз основа на заключението на ССЕ и представените по делото писмени доказателства /платежни нареждания, извлечения от банкови сметки, осчетоводени фактури за плащания по договорите, кредитни известия, издадени от „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] във връзка с прекратяване на сделките/ факти и обстоятелства.
За неоснователен е приет и доводът на ищеца, че поради липсата на доказателства за плащане на авансите в уговорения в чл. 6 от договорите от 12.06.2007 г. и 20.07.2007г. срок двата договора били прекратени автоматично и към датата на подписване на анексите към договорите - 25.10.2010г., не е имало действащи договори, които да бъдат прекратени. Изложени са съображения, че не съществува пречка клаузата за автоматично прекратяване на договора при неплащане на авансите по чл. 6 в уговорения срок да не се прилага, каквато именно уговорка се съдържа мълчаливо в анексите от 25.10.2010г.
Предвид прекратяване /разваляне/ на договорите с анексите от 25.10.2010г. поради неизпълнение на договорните задължения от „Буларко“ АД /н./ е направен извод, че за „Буларко“ АД /н./ е възникнало задължение да върне получените суми, като съобразно принципа на договорната свобода страните са се съгласили да бъдат върнати суми в по-малък размер от платените, а именно съответно 2 129 530 евро и 666 418 евро. Прието е, че предмет на двата договора за цесия са реално съществуващи вземания на „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място] към „Буларко“ АД /н., ведно със законните лихви върху тях, считано от 25.10.2010г. до датата на плащането и с прехвърлянето им от цедентите на цесионера „Ментейн“ ЕООД последният е придобил качеството на кредитор спрямо дружеството в несъстоятелност.
За да направи извод за неоснователност на възраженията на ищеца във връзка с нищожността, привидността и съществуването на вземанията на „Ментейн“ ЕООД по двата договора за цесия, въззивната инстанция е изложила следните аргументи:
Договорите за цесия не са нищожни поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като прехвърлените вземания реално съществуват и няма пречка насрещната престация /уговорената цена 95 % от събраната сума/ да бъде уговорена под условие.
Не е налице и твърдяното от ищеца заобикаляне на закона поради това, че според ищеца страните искали да постигнат всъщност възлагане на вземането за събиране и последващото му връщане на цедентите. Съдебният състав е посочил, че възлагането за събиране не е забранен от закона резултат, както и че уговорките между цедента и цесионера не установяват договор за цесия за събиране - липсват уговорки, създаващи мандатно правоотношение между страните, като само от начина на уговаряне на цена по договорите не може да се приеме, че са налице договори за цесия за събиране.
Въззивният съд е приел, че заличаването на цедента „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания като правен субект през 2016г. също не води до нищожност на договора за цесия, тъй като същият е породил действието си преди това; със заличаване на цедента като правен субект договорът не се разваля по право, защото изпълнението на задължението на цедента не е станало невъзможно - то вече е изпълнено, а вземанията по него преминават у съответния правоприемник на прекратения правен субект; при липса на правоприемник единствената последица от заличаването ще бъде погасяване на задължението на „Ментейн“ ЕООД за плащане на цената по договора за цесия. По същите съображения е неоснователно и твърдението на ищеца, че със заличаването на „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД като правен субект престава да съществува и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД, [населено място], в което заличеното дружество е едноличен собственик на капитала.
За да приеме, че наличието на свързаност между цедентите по процесните договори за цесия и длъжника „Буларко“ АД /н./ не влияе върху действителността на договорите за цесия, респ. върху пораждането и съществуването на вземанията, въззивната инстанция е изложила съображения, че няма законови пречки свързани лица да сключват такива сделки, а може да съставлява индиция за симулативност на цесионните договори, какъвто извод в конкретния случай не може да бъде направен с оглед липсата на доказателства в тази насока и установеното по делото реално съществуване на прехвърлените вземания.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението на ищеца, че всички договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и уведомления, чрез които ответникът „Ментейн“ ЕООД установява вземанията си, са създадени за целите на производството по несъстоятелност на „Буларко“ АД /н./ и за да може „Ментейн“ ЕООД да бъде приет като кредитор в производството, както и че нямат достоверна дата, същите са антидатирани и не са създадени на датите, посочени в тях, а най-рано през 2015г., е аргументиран по следния начин: По отношение на двете споразумения от 25.10.2011г. /всяко едно от които сключено между „Ментейн“ ЕООД от една страна като кредитор и от друга страна „Буларко“ АД /н./ като длъжник и „Булбилд БГ“ ЕООД в качеството му на солидарен длъжник/ и двата договора за встъпване в дълг от 25.10.2010г. /единият сключен между „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Булбилд БГ“ ЕООД, а другият - между „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД и „Булбилд БГ“ ЕООД/ ищецът „Булбилд БГ“ ЕООД не се явява трето по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК лице и не може да се позовава на недостоверност на датата на всеки един от документите, предвид неосъществяване на някое от изрично предвидените в чл. 181, ал. 1 ГПК условия. Поради това, че ищецът оспорва подписаните от негов бивш органен представител /Д. Р. - с прекратени представителни правомощия, считано от 09.12.2013г./ частни документи с твърдения, че са антидатирани - съставени след прекратяване на представителното правоотношение, то и доказателствената тежест за установяване достоверност на съответната дата се носи от другия кредитор - в случая „Ментейн“ ЕООД, който не е ангажирал доказателства, от които да се направи извод, че въпросните частни документи действително са били съставени на посочените в тях дати - съответно 25.10.2010г. и 25.10.2011г. Независимо от това, съдебният състав е приел за установено наличието на процесните вземания на „Ментейн“ ЕООД срещу „Буларко“ АД /н./, произтичащи от двата договора за цесия, въз основа на всички останали събрани доказателства – освен договорите за цесия и съпътстващите ги документи съобразно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, договорите за встъпване в дълг от 25.10.2010г., споразуменията от 25.10.2011г., също и заключението на ССЕ, установяващо, че „Ментейн“ ЕООД е осчетоводило процесните вземания от „Буларко“ АД /н./ по задбалансова сметка 999 „Условни вземания“, партида „Буларко“ АД, които са включени в Оборотна ведомост за 2010г., в раздел 9 от сметкоплана на дружеството, по идентичен начин е осчетоводило задълженията си за плащане на цена към цедентите по двата договора за цесия, а от своя срана „Буларко“ АД /н./ е осчетоводило задълженията към новия кредитор „Ментейн“ ЕООД със счетоводни операции, взети към 30.09.2015г., към която дата длъжникът е закрил партидите на старите кредитори „Блу Уотър Холдинг“ ООД и „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД и е открил такава на името на новия кредитор „Ментейн“ ЕООД. Относно редовността на водене на счетоводството въззивният съд е посочил, че не може да се направи извод, че счетоводствата и на двете дружества са водени редовно, но доказателствената сила на счетоводните книги следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 182 ГПК, като се има предвид съвкупността и взаимосвързаността на обсъдените доказателства.
Въззивната инстанция е съобразила също, че наличието или липсата на достоверна дата не се отразява на автентичността на документа и той се ползва с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Посочила е, че в случая, дори и договорите за цесия да нямат достоверна дата, за такава би следвало да се приеме датата 30.09.2015г., когато длъжникът „Буларко“ АД /н./ е закрил партидите на старите кредитори „Блу Уотър Холдинг“ ООД и „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД и съответно е открил такава на името на новия кредитор „Ментейн“ ЕООД.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочения от касатора в т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 2/20.01.2011г. по гр. д. № 478/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 223/19.04.2016г. по т. д. № 3633/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 88/11.06.2015г. по гр. д. № 4559/2014г. на ВКС, ГК, IV г. о. и други, счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи. Тяхната формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Като производна, основана на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, както и следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК. Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство в негова полза, но те не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, а същата трябва да бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. В конкретния случай изводът на въззивната инстанция за наличие на реално извършени плащания по договорите от 12.06.2007г. и 20.07.2007г. от „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД по банкова сметка на „Буларко“ АД и дължимост на претендираните от „Ментейн“ ЕООД срещу „Буларко“ АД /н./ суми е направен след обсъждане поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото относими и допустими доказателства, включително на представените първични документи за извършени плащания по банков път, които са съобразени и от вещото лице при изготвяне на заключението на ССЕ, а не само на счетоводните записвания в счетоводствата на страните. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че формулираният от касатора в т. 1 от изложението процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с константната практика на ВКС.
Формулираният от касатора в т. 2 от изложението към касационната жалба правен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора – за преценката дали „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД са превели по банкова сметка на „Буларко“ АД процесните суми по договорите от 12.06.2007г. и от 20.07.2007г. По този въпрос не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в посочените от касатора съдебни актове, както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 12/25.02.2010г. по т. д. № 181/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/04.02.2011г. по т. д. № 326/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 29/07.05.2008г. по т. д. № 535/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, съгласно чл. 305 ТЗ плащането се смята за извършено със заверяването сметката на кредитора, като този факт следва да се установи със съответните допустими от закона доказателствени средства. В конкретния случай фактическият извод, че „Блу Уотър Интернешънъл“ ООД, Великобритания и „Блу Уотър Холдинг“ ЕООД са превели по банкова сметка на „Буларко“ АД процесните суми по договорите от 12.06.2007г. и от 20.07.2007г., е направен в съответствие с константната практика на ВКС след обсъждане на всички събрани по делото относими и допустими доказателства, включително като са съобразени представените банкови документи от сметката на „Буларко“ АД /н./ в „Райфайзенбанк България“ ЕАД – кредитно авизо, съдържащи конкретни вальори на заверяване на сметката на „Буларко“ АД с получените суми, а не само въз основа на представените нареждания за валутни преводи и счетоводните записвания в счетоводствата на страните.
По отношение на третия формулиран от касатора правен въпрос не е налице твърдяното допълнително основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС. В константната практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора решение № 86/18.07.2011г. по т. д. № 682/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., е прието, че съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД; привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица; съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените – относителна симулация; при относителната симулация се прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност. Въззивният съд в съответствие с константната съдебна практика е обсъдил всички относими и допустими доказателства във връзка с твърдяната от ищеца симулативност на договорите за цесия и е изследвал обстоятелствата по делото досежно волята на страните относно правните последици на сделките. Преценката дали направеният извод от въззивната инстанция, че договорите за цесия не са симулативни не може да бъде извършена в производството по чл. 288 ГПК, и релевираните в тази насока оплаквания представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченото от касатора решение № 240/29.03.2018г. по т. д. № 1102/2017г. на ВКС, ТК, I т. о. не обуславя извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като направеният в този съдебен акт извод за нищожност на сключения между „Юробанк България“ АД /цедент/ и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД /цесионер/ договор за цесия като симулативен /абсолютна симулация/ на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е обусловен от конкретни факти и доказателства, различни за всеки отделен правен спор.
Предвид изложените съображения и липсата на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер 30 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 31.10.2020г. по в. т. дело № 3018/2019г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 15 състав
ОСЪЖДА „Булбилд БГ“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], СО - район К. село, [улица], ет. 3, ап. 5 да заплати по сметка на Върховен касационен съд на Република България държавна такса в размер 30 лв. /тридесет лева/ на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.