О П Р Е Д Е Л Е Н И Е N 187 гр. София, 22. 04. 2013 г. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова ч. гражданско дело N 1662/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. М. С. В. чрез пълномощника си адв. Ф.Розов е обжалвал определението на Софийския градски съд, І г.о. от 20.07.2012 г.по ч. гр.д.№ 9650/2012 г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на Софийския районен съд, 48 състав от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 11809/2012г. , с което е отхвърлено като неоснователно заявление вх.№ 3109878 от 07.03.2012г. , подадено от М. С. В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ал.1 т.3 ГПК и за касационното обжалване е приложима разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че за да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК следва вземането да се основава на някой от актовете, изрично посочени в закона. Нормата на чл.417 т.3 ГПК регламентира като несъдебно изпълнително основание договорите с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за плащане на парични суми, а в разглеждания случай се представя декларация с нотариална заверка на подписа на длъжника , която не е предвидена от закона като несъдебно изпълнително основание. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател поставя няколко правни въпроса, от които от значение за делото и относим към правните изводи на съда е този дали следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.3 ГПК на основание нотариално заверена декларация от длъжника по заем, когато тя съдържа всички елементи от договора по чл.240 ал.1 ЗЗД и като се има предвид, че договора е реален, а не консенсуален. Въпросът не е разглеждан в съдебната практика, поради което настоящият състав приема, че има значение за точното прилагане на закона , както и за развитие на правото, поради което касационната жалба следва да бъде допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. За всички основанията по чл.417 ГПК е характерно, че вземането е основано на документ като т.3 се отнася за договорни основания, установени с нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите. Общото за отделните хипотези по т.3 е, че основанието за издаване на заповед за изпълнение е договорно и изрично се изисква подписите на страните по сключения договор да бъдат заверени нотариално. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл.418 ал.2 ГПК , който изисква пред съда да бъде представен оригинала на документа, върху който съдът трябва да направи надлежна бележка за издаване на изпълнителния лист. Едностранна декларация на длъжника, която материализира всички клаузи на договора и изискуемостта на вземането към момента на подаване на заявлението ,доказва съществуване на договор, но за разлика от исковия процес, годно основание по чл. 417 т.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение е самия договор. Разпоредбата не следва да се тълкува разширително и по отношение на едностранни изявления с нотариална заверка на подписа, които възпроизвеждат съдържанието на договора. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, І г.о. от 20.07.2012 г.по ч. гр.д.№ 9650/2012 г. ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, І г.о. от 20.07.2012 г.по ч. гр.д.№ 9650/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: