Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
София, 28.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 18.03.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4291 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. №79 /2019 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 614 от 02.11.2018 г. по гр.д. № 3177 /2017 г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. А. и Р. А. Х. против С. А. К. и Х. С. К. иск за делба на УПИ V- ...., в кв. ....., по плана на [населено място], област Х., с площ от 740 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., индивидуализиран в решението и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши делба на същия имот между страни и квоти, както следва: 1 /5 идеална част за А. А. А., 1 /5 идеална част за Р. А. Х. и 3 /5 идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за С. А. К. и Х. С. К. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на същия имот против А. А. К., Г. И. К. и В. А. Х..
Жалбоподателите А. А. А. и Р. А. Х. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен искът за делба срещу А. К. и В. А. Х. (двама от наследниците) и в частта, с която е определена делбена част на съпрузите С. А. К. и Х. С. К. в размер на 3 /5 идеални части (с която е признато, че са придобили наследствените дяловете на наследниците, по отношение на които искът за делба е отхвърлен). Тези жалбоподатели твърдят, че А. К. и В. А. Х. неправилно са изключени от делбата, тъй като са наследници по закон и въззивният съд е приел, че А. А. К. не е придобил дяловете на останалите наследници по давност, поради което не е следвало да приеме, че ги е прехвърлил на съпрузите С. А. К. и Х. С. К., поради което делбата следва да се извърши между всички наследници.
Насрещните страни по жалбата им С. А. К. и Х. С. К. оспорват жалбата и молят да не бъде допускана до касационно обжалване.
Жалбоподателите С. А. К. и Х. С. К. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е допуснато извършването на делба, като твърдят, че неправилно е уважен искът за делба (че неправилно ищците са признати за съсобственици) и че той следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като тези жалбоподатели са изключителни собственици на процесния имот.
Насрещните страни по жалбата А. А. А. и Р. А. Х. не са подали писмен отговор.
Касационните жалби са допустими, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по иск за съдебна делба, за който в чл.280,ал. 3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
Производството е по иск за делба във фаза по допускането.
Ищците А. А. А. и Р. А. Х. са поискали делба на процесния наследствен имот между петимата наследници по закон – сестра и братя.
В отговор на исковата молба (л.31) ответникът С. А. К. оспорва иска и твърди, че е придобил целия процесния наследствен имот чрез договор за покупко-продажба през 2017 г. по време на брака си с Х. С. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен с неговия брат А. А. К. и съпругата му, които са го придобили по давност, тъй като са го владели явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на десет години, евентуално, че той С. А. К. и съпругата му са придобили процесния имот по давност. В отговор на исковата молба (л.57) ответникът Х. С. К. излага същите възражения като своя съпруг.
В отговор на исковата молба (л.34) другите първоначални ответници В. А. Х. и А. А. К. оспорват иска и твърдят, че А. А. К. и съпругата му са владели и придобили по давност процесния имот. Тези ответници са поискали конституиране като страни по делото на съпругите на А. А. К. и С. А. К. с оглед твърденията за придобивна давност и покупко-продажба.
Безспорно е, че процесният имот е принадлежал на родителите на първоначалните страни (братя и сестра), родителите са починали.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основният спорен по делото въпрос е могли ли са ответникът А. А. К. и неговата съпруга да придобият по давност процесния недвижим имот. От обсъждането на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел извода, че в процесния имот непрекъснато е живяла Х. К., а след 2005 г. свидетелката Р. А., дъщеря на ищеца Р. А., че не е доказано А. К. да е установил фактическа власт върху имота в период от десет години, нито да е отблъснал владението на останалите наследници, а че е доказано обратното: че събраните по делото доказателства категорично оборват твърдението, че А. К. е установил фактическа власт върху целия имот спокойно и необезпокоявано повече от десет години и потвърждават извода, че той не е извършил никакви действия, с които да отблъсне владението на останалите сънаследници и че същото се отнася и до неговата съпруга – Г. К..
Въззивният съд е приел, че тъй като В. А. Х. и С. А. К. не са се противопоставили и признават правата на А. К. и не са оспорили съставения в полза на А. К. констативен нотариален акт № ..... от 29.08.2017 г., следва да се приеме, че А. К. и съпругата му Г. К. са придобили право на собственост върху 3 /5 ид.ч. от процесния наследствен имот – 1 /5 ид.ч. за А. К. по наследство и 2 /5 ид.ч. по давност в съпружеска имуществена общност за частите на В. А. Х. и С. А. К., съответно че констативният нотариален акт следва да бъде отменен в частта над признатите 3 /5 ид.ч. от процесния имот (за частите на ищците, които са го оспорили) и не следва да бъде отменен за частите на В. А. Х. и С. А. К., които не са оспорили к.н.а. и признатите с него права на А. К..
Въззивният съд е приел също, че с извършената с н.а. № ..... от 04.09.2017 г. покупко-продажба на процесния имот А. К. и съпругата му Г. К. са прехвърлили на С. А. К. притежаваните от тях 3 /5 идеални части по време на брака на купувача с Х. С. К., които са придобили тези 3 /5 ид.ч. в съпружеска имуществена общност и че сделката не е засегнала правата на ищците А. А. А. и Р. А. Х., които продавачите не са притежавали, поради което не са могли да ги прехвърлят.
Така въззивният съд е формирал извода, че по отношение на процесния имот следва да бъде допусната делба между ищците А. А. и Р. А. Х. с дялове по 1 /5 ид.ч. и приобретателите съпрузи А. К. и Г. К. с дял в размер на 3 /5 ид.ч. в съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.).
По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците Анше А. А. и Р. А. Х.:
Във връзка с довод за неправилност на въззивното решение поради противоречието в изводите на въззивния съд, който е приел, че по делото не е установено А. К. да е установил фактическа власт върху целия наследствен имот в период от 10 години, нито да е отблъснал владението на останалите наследници, но същевременно е приел, че този ответник и съпругата му са придобили 3 /5 ид.ч. от процесния имот, са изведени следните правни въпроси:
Представлява ли това противоречие очевидно нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на изводите на съда и оттам до очевидна неправилност на постановеното решение?
Възможно ли е след като сънаследникът не е установявал нито за момент фактическа власт върху имота, нито пък го е владял по някакъв начин, да се приеме, че същият е придобил по давност частите на други двама от петимата сънаследници, защото те не били оспорили твърденията му и същите да бъдат изключени от делбата?
При предявяване на иска за делба на наследствен имот, когато един от наследниците се е снабдил без основание с нотариален акт по обстоятелствена проверка, установяването на този факт само ищците ли ползва и между кои наследници следва да се допусне дебата – между оспорилите акта или между всички?
По тези въпроси жалбоподателите не обосновават допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е допуснал противоречие в своите изводи за това дали А. К. е преобърнал държането на частите на останалите наследници във владение, а в съответствие с приетото в ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС е приел, че единствено ищците са оспорили съставения в полза на А. К. констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение на своите права и са провели доказване на несъществуването на признатото от нотариуса по отношение на техните наследствени права, а останалите сънаследници (В. А. Х. и С. А. К.) не са оспорили к.н.а., а признават удостовереното с него от нотариуса, че А. К. е придобил техните наследствени права, поради което въззивният съд е признал обвързващото и легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване в тази негова част.
Поради изложеното няма очевидно нарушение на процесуални права, нито очевидна необоснованост. Не е налице и противоречие, а съответствие на изводите на въззивния съд с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, което се споменава в изложението на жалбоподателите А. А. А. и Р. А. Х..
Поради това не са налице основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на А. А. А. и Р. А. Х..
По предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответниците С. А. К. и Х. С. К.:
Във връзка с довод за неправилност на въззивното решение, с което не е разгледано евентуално възражение на тези двама ответници, че са придобили процесния имот по давност, те извеждат следните въпроси:
Приложима ли е презумпцията по чл.69 ЗН когато съсобствеността произтича от наследяване, за който твърдят, че е разрешен в противоречие с приетото в ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС.
Следва ли въззивния съд при уважаване на искова претенция по първоначалния иск, да разгледа и се произнесе по своевременно направено от ответниците възражение за изтекла придобивна давност, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочени решения на ВКС.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд първият въпрос е обуславящ, разгледан е във връзка с оспорването от страна на ищците на к.н.а. в полза на сънаследника А. К., но не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с приетото в посоченото тълкувателно решение.
Вторият въпрос е обуславящ, тъй като въззивният съд, който е приел, че ответникът А. К. не е придобил по давност правата на ищците и не е могъл да ги прехвърли на жалбоподателя С. А. К. по време на брака му с Х. С. К., не е обсъдил направеното с отговорите на исковата молба на С. А. К. и Х. С. К. (л. 31 и л. 57) евентуално възражение за придобивна давност по отношение на правата на ищците. С това въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в посочените от жалбоподателите решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 5152 /2013 г., на ВКС, І г.о. и решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060 /2014 г., на ВКС, І г.о., че при извод на въззивния съд за неправилност на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът, при разрешаването на спора по същество и извод, че наведеното от ищеца основание на иска е осъществено, въззивният съд следва да разгледа възраженията на ответника срещу основателността на иска, дори и когато то не е разгледано, тъй като искът е отхвърлен на друго основание, и че когато е приет за основателен един от доводите на въззивника – ищец за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения на ответниците, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна.
С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по основания по чл.280,ал.1,т.1 ГПК в частта, с която е допусната делба на имота, тъй като е прието, че ищците притежават дялове в размер на по 1 /5 идеална част от него.
С оглед изхода на производството по касационната жалба на А. А. А. и Р. А. Х. те нямат право на разноски, насрещните страни по тази касационна жалба С. А. К. и Х. С. К. с отговора на тази жалба не са представили списък за разноски, нито доказателства за направени разноски за отговора, поради което за защитата по тази касационна жалба разноски не следва да им се присъждат.
Жалбоподателите С. А. К. и Х. С. К. следва да представят доказателства, че са заплатили по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на касационната им жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
По касационната жалба на С. А. К. и Х. С. К. ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 79 /2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на процесния имот между А. А. А., Р. А. Х., С. А. К. и Х. С. К..
По касационната жалба на А. А. А. и Р. А. Х. не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 79 /2019 г. на Хасковския окръжен съд.
Указва и дава възможност на С. А. К. и Х. С. К. в едноседмичен срок от съобщение да представят по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 (петдесет) лева, като им указва, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
При насрочване да се призоват страните А. А. А., Р. А. Х., С. А. К. и Х. С. К., по отношение на които е допусната делбата.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.