6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 578 гр. София, 03.11.2015 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2168 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274 ал.3 т 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] /н./ срещу определение №193/02.12.2014г. по ч.гр.д. №315/14г. на Великотърновски апелативен съд, ГО. С него е потвърдено определение от 19.08.2014г. по т.д. №46/12г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството относно искането по чл.537 ал.1 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №82, том ІІІ, рег.№1548, дело №291 от 26.04.2007г. на нотариус Р. В., рег. №392 от НК, както и в частта относно претенцията [фирма] да бъде осъдено да заплати на [фирма] сумата 8 559 866 евро, представляваща размера на задължението на [фирма] към „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., обезпечено с учредена от [фирма] в полза на „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., договорна ипотека върху недвижимите имоти, прехвърлени от [фирма] на [фирма], с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №46, том ІІІ, рег.№1430, дело №262 от 19.04.2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, които са обуславящи изхода на спора: „ При развалянето на договор за покупко – продажба има ли правен интерес продавачът от предявяване на осъдителен иск спрямо купувача, учредил ипотека върху закупения имот, за получаване на стойността на дълга по ипотеката?” и „Каква е правната квалификация на такъв иск”, като счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа също, че съдът се произнесъл по процесуалноправните въпроси „Чие задължение е определянето на правната квалификация на иска” и „Ако съдът не даде своя квалификация на предявен иск, несъгласието му с дадената от ищеца правна квалификация съставлява ли основание за прекратяване на производството по исковата молба или е основание за оставяне без уважение на така квалифицирания иск?” в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №137/15.11.2011г. по т.д. №927/2010г. на ВКС, І т.о., решение №71/02.02.2010г. по гр.д. №138/2009г. на ВКС, ІІІ гр.о., решение №45/20.04.2010г. по т.д. №516/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №398/25.05.2010г. по гр.д. №738/2009г. на ВКС, ІV гр.о. и други. Също така поддържа,че съдът е разрешил въпроса за допустимостта на иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт /последващ продажбата/ едновременно с иска за разваляне на договора за покупко – продажба, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №101 от 27.04.2011г. по гр.д.№1255/2010г. на ВКС, ІІ г.о. Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. Производството по т.д. №46/12г. на Ловешки окръжен съд, е образувано по предявени от О. 1” О. /н./ срещу [фирма], при условията на обективно съединяване, искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №46, том ІІІ, рег.№1430, дело №262 от 19.04.2007г. и иск за сумата 8 559 866 евро, представляваща размера на задължението на [фирма] към „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., обезпечено с учредена от [фирма] в полза на „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., договорна ипотека върху недвижимите имоти, прехвърлени от [фирма] на [фирма], с договора за покупко- продажба. Ищецът твърди,че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за покупко - продажба и анекса към същия от 10.02.2009г. да заплати сумата от 70 000 евро, както и да инвестира посочените в анекса суми в размер на 950 000 евро и 842 000 евро, в изграждането на инфраструктурата на проекта „Стара Р.”, с което е останал незаплатен остатък от договорената продажна цена в размер на 1 862 000 евро. Твърди,че след покупката на имотите ответното дружество се е снабдило и с констативен нотариален акт за собственост на тези имоти. Също така била учредена договорна ипотека върху имотите в полза на „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., с което било обезпечено изплащането на задължения на [фирма] в размер на 8 559 866 евро, произтичащи от сключен договор за кредитна линия от 21.11.2007г. Поради това моли да бъде развален сключеният договор за продажба поради неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената, да бъде отменен по реда на чл.537 ал.2 от ГПК издаденият констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №82, том ІІІ, рег.№1548, дело №291 от 26.04.2007г. на нотариус Р. В., рег. №392 от НК и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 8 559 866 евро. С определение от 20.05.2014г. Ловешки окръжен съд е оставил исковата молба без движение с указание да бъдат отстранени в едноседмичен срок нередовностите на същата, включително да бъдат изложени обстоятелствата, на които се основава претенцията за сумата от 8 559 866 евро. Съобщение за указанията е връчено на ищеца на 04.07.2014г. С молба от 04.08.2014г. ищецът е посочил,че за да си върне имотите необременени от учредената ипотека и да ги включи в масата на несъстоятелността, ответникът, който е отговорен за ипотечния дълг, следва да му го изплати. С определение от 19.08.2014г. по т. д. №46/12г. Ловешки окръжен съд, е прекратил като недопустимо производството относно искането по чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №82, том ІІІ, рег.№1548, дело №291 от 26.04.2007г. на нотариус Р. В., рег. №392 от НК. Със същото определение съдът е прекратил производството в частта относно претенцията [фирма] да бъде осъдено да заплати на [фирма] сумата 8 559 866 евро, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в срок. Великотърновски апелативен съд е потвърдил прекратителното определение на първата инстанция, като е приел, че ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба в срок. Наред с това съдът е посочил, че искът остава неквалифициран, тъй като не може да се приеме становището в молбата на ищеца, че квалификация му е по чл.80 ал.1 от ЗЗД. Приел е също, че от изложените факти и обстоятелства в молбата се установява, че липсва правен интерес от предявяването на този иск. Посочил е също в мотивите, че ако бъде уважен искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД, развалянето ще има обратно действие по силата на закона, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иск по чл.537 ал.2 от ГПК. Приел е, че правен интерес от иска по чл.537 ал.2 от ГПК би имало едно трето лице, което оспорва собствеността на ответника върху процесните имоти. При така изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че първите четири въпроса относно правния интерес на продавача при развалянето на договор за покупко- продажба, да предяви осъдителен иск срещу купувача, учредил ипотека върху закупения имот за стойността на дълга по ипотеката и за правната квалификация на този иск, съответно за задълженията на съда във връзка с квалификацията на предявения иск, са свързани с предмета на въззивното производство, но не са единствено обуславящи за неговия изход. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба, като правилността на тези преценка би подлежала на проверка едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Доводите относно това, че искът е останал неквалифициран и че липсва правен интерес от предявяването му, са допълнителни аргументи за недопустимостта на производството. Поради това и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване по повод на тези правни въпроси не би могло да се допусне, тъй като тяхното разглеждане от касационната инстанция не би довело до промяна в изхода на делото. Последният формулиран от касационния жалбоподател правен въпрос се явява относим към предмета на спора, като по него е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Определението за прекратяване на производството в частта по искането по чл.537 ал.2 от ГПК е в противоречие със задължителните разяснения в Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г., ОСГК на ВКС, съгласно което констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот подлежат на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК, за разлика от нотариалните актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В този смисъл е и цитираното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решение №101 от 27.04.2011г. по гр.д.№1255/2010г. на ВКС, ІІ г.о.. Поради това следва да бъде допуснато при условията на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на определение №193/02.12.2014г. по ч.гр.д. №315/14г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено определението на Ловешки окръжен съд за прекратяване на производството по искането по чл. чл.537 ал.2 от ГПК. По така поставения процесуалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира следното: Отмяната на нотариален акт / или друг вид охранителен акт/ на основание чл.537 ал.2 от ГПК винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищеца по предявения от него иск за спорното материално право, тоест разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК не установява отделен вид иск, а предвижда последиците от разрешаването по съдебен ред на спора относно правото. В този смисъл са и задължителните разяснения в ТР №178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. №150/85г., ОСГК на ВКС съгласно което предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалният акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. При уважаването на предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. Съгласно Тълкувателно решение №3 от 29.11.2012г. по тълк. д. №3/2012г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове. Следователно нормата на чл.537 ал.2 от ГПК няма да намира приложение по отношение на нотариалния акт, в който е обективирана сделка, когато между страните се развива производство за развалянето на тази сделка поради неизпълнение. Ако сделката бъде отменена или развалена, легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, респективно. е развалена или отменена сделката. Когато обаче след сключването на договора за покупко –продажба, купувачът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същите недвижими имоти, действието на този нотариален акт няма да отпадне с вписването на съдебното решение за разваляне на договора за покупко – продажба. По отношение на този констативен нотариален акт, ищецът- продавач вече се явява трето лице, което не е участвало в охранителното производство, поради което той има правен интерес да иска отмяната на констативния нотариален акт като последица от уважаването на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД. Предвид отговора на поставения правен въпрос, настоящият състав приема, че производството в частта по направеното от жалбоподателя [фирма] /н./- ищец по делото, искане по чл.537 ал.2 от ГПК, е неправилно прекратено от първоинстанционния съд, поради което обжалваното въззивно определение на Великотърновски апелативен съд, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени в тази част, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОТМЕНЯ определение №193/02.12.2014г. по ч.гр.д. №315/14г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, в частта, с която е потвърдено определение от 19.08.2014г. по т. д. №46/12г. на Ловешки окръжен съд, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството относно искането по чл.537 ал.1 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №82, том ІІІ, рег.№1548, дело №291 от 26.04.2007г. на нотариус Р. В., рег. №392 от НК, както и потвърденото в тази част определение на Ловешки окръжен съд. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №193/02.12.2014г. по ч.гр.д. №315/14г. на Великотърновски апелативен съд, в останалата му част, с която е потвърдено определение от 19.08.2014г. по т. д. №46/12г. на Ловешки окръжен съд за прекратяване на производството по предявения от О. 1” О. /н./ срещу [фирма] иск за сумата 8 559 866 евро, представляваща размера на задължението на [фирма] към „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., обезпечено с учредена от [фирма] в полза на „Д ОР холдинг интернешънъл дивижън” С. Л., договорна ипотека върху недвижимите имоти, прехвърлени от [фирма] на [фирма], с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт №46, том ІІІ, рег.№1430, дело №262 от 19.04.2007г. ВРЪЩА делото на Ловешки окръжен съд за продължаване на процесуалните действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.