Ключови фрази
Делба * съсобственост * съпружеска имуществена общност * публична продан * самостоятелен обект * разпределение на наследствените имоти без теглене на жребий


Р Е Ш Е Н И Е

№ 98
гр. София, 06.04.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т. Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 899/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба В. П. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 697 от 12.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 546/11г. на Пловдивския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата по жалбата Ц. И. И. от [населено място] изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените от касатора основания, намира следното:
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 503 от 21.12.10г. по гр.д.№ 5/08г. на Карловския районен съд в частта, с която на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./е изнесен на публична продан апартамент № 6, находящ се на третия етаж на жилищната сграда на Ж. “И.”, построена в УПИ ІІ, в кв.116 по плана на [населено място], ведно с принадлежащите му таванско помещение № 5, избено помещение № 8, склад № 2 и гараж № 2.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че делбата на апартамента и гаража е допусната между В. П. Д. и Ц. И. И. (бивши съпрузи) при квоти 13169,5/21386 ид.части за първия и 8216,5/21386 ид.части за втората. Прието е също, че в случая не са налице два имота, а един реално неподеляем имот, тъй като до делба е допуснат жилищен имот с принадлежащите му помещения – таванско, избено, складово и гараж. Изложени са и съображения, че след като гаражът е част от самата сграда, а не представлява самостоятелна постройка със самостоятелно право на строеж върху дворното място, той и има обслужващо предназначение за жилищния имот и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 1100 от 30.11.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда.
Във връзка с отговора на поставения от касатора правен въпрос, настоящият състав на ВКС приема, че гаражът е самостоятелен обект на правото на собственост, а не представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда – етажна собственост и същият може да бъде притежаван от дадено лице, без то да притежава и жилище в същата сграда, както и да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Неговото предназначение не е за обслужване на жилищни нужди, каквито нужди задоволяват сервизните помещения към жилищата, а и има друго предназначение - за съхраняване на транспортни средства. Следователно гаражите са отделни обекти със самостоятелно значение и не са по необходимост свързани с ползването на жилищата, респ. не са тяхна принадлежност. Този извод съответства, както на действащите разпоредби – чл. 38, ал.1 ЗУТ, вр. с § 5, т.39 ДР на ЗУТ, чл.23, т.3 ЗКИР, вр. с § 1, т.1 ДР на ЗКИР, чл. 1 и чл.17, т.1 ЗЖСК, чл.106 от Наредба № 7/03г. за Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и др., така и на отменените - ЗТСУ, ППЗТСУ, ЗСГ, Наредба № 5 за ПНТСУ от 1995г., Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977г., Строителни правила и норми за изграждане на населени места от 1959г. и др.
С оглед на казаното за правилна следва да се приеме практиката, обективирана в Р № 237 от 29.05.96г. по гр.д.№ 60/96г. на ВС, І г.о.
Предвид изложеното по-горе във връзка с отговора на поставения правен въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приел, че гаражът не е самостоятелен обект на правото на собственост, а обслужващо помещение към апартамента, респ. че предмет на делбата е един имот. Без значение за този извод е обстоятелството, че в решението по допускане на делбата гаражът е посочен като принадлежащо към жилището помещение, наред с таванско, избено и складово помещение. При наличие на два имота и двама съделители делбата следва да се извърши така, че всеки от тях да получи реален дял в натура. Тъй като в случая с оглед неравността на квотите на съделителите и на стойността на имотите (според заключението на изслушаната по делото техническа експертиза стойността на апартамента, ведно с таван, изба и склад е 65 781 лв., а на гаража – 6 206 лв.) тегленето на жребий е невъзможно, делбата на имотите следва да се извърши чрез разпределение по чл.292 ГПК/отм./ съгласно дадените с ППВС № 7/73г., т.5, б.”б” разяснения. Това разпределение обаче не може да се извърши от настоящата инстанция, тъй като в нотариалния акт за собственост № 25/89г. припадащите се към двата имота идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото са посочени общо в размер на 12,64 % и изслушаната пред районния съд техническа експертиза не е определила тези идеални части за всеки от тях, респ. ни ги е взела предвид при оценката на имотите, а въззивният съд в нарушение на чл.157, ал.1 ГПК /отм./ и дадените с ТР № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т.10 разяснения не е поставил допълнителна задача на вещото лице за изясняването на тези въпроси, което следва да бъде сторено при повторното разглеждане на делото. Същите са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като при разпределяне на дяловете на съделителите следва да се посочат и припадащите се към всеки имот идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а имотите следва да бъдат оценени по действителната им стойност.
С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.1-3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК разноски от настоящата инстанция не следва да се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.


Р Е Ш И :


О т м е н я въззивно решение № 697 от 12.05.11г., постановено по в.гр.д.№ 546/11г. на Пловдивския окръжен съд.
В р ъ щ а делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: