Р Е Ш Е Н И Е            № 1035/09                               София, 20.05.2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Ч. Маргарита С. Г. Г. ва   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2435/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 131/08 от 29.12.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 463 от 28.03.2008 г. по в. гр. д. № 514/07 г. на Смолянския окръжен съд. Касаторът Г. И. К. поддържа оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация О. ”З” гр. С., О. , Д. л. и Р. дирекция по г. с. гр. не са взели становища по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 426 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 1012/06 г. на Смолянския районен съд, с което са отхвърлени предявени от Г. И. К. искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване за установено, че наследниците на И. Т. К. , б. ж. на с. М., починал на 17.02.1970 г., имат право да им се възстанови собствеността върху недвижими имоти в землището на с. М., подробно описани. За установяване на правото на собственост ищецът е представил извлечение от емлячния регистър от 1929-1935 г., страница 215, партида № 1* при кметството с. М., от което е видно деклариране на името на наследодателя И на имотите, претендирани по т.т. 1-10 от исковата молба, и писмен договор от 10.02.1939 г. за покупко-продажба на имота по т. 11 от същата. Представени са и данни за деклариране през 1949 г., в което липсват претендираните и декларирани в 1929-35 г. имоти. Оттук въззивният съд заключил, че наследодателят не е останал собственик и затова правото на възстановяване на собствеността не може да бъде признато. Изводът е формиран и с оглед целта на закона - да бъде възстановена собствеността, притежавана към момента на национализационните закони, по чието тълкуване и прилагане са изложени подробни съображения. Останалите доказателства, сред които такива за гори, попадащи в частния ревир “Х”, и данни за членство в Г. производителна кооперация “К”, са преценени като непотвърждаващи довода на ищеца, че посочената категория гори са били одържавени изцяло в 1948 г. и затова не можело да се декларират в 1949 г. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите за правните последици от невписването в декларациите към емлячните регистри от 1949 г. на имот, деклариран през 1929-35 г., и за доказателствената сила на представените по делото писмени доказателства по искове за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и гори. С. чл. 291, т. 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна тази съдебна практика, според която неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот, при наличието на предходно деклариране, не съставлява само по себе си правопрекратяващ за правото на собственост юридически факт, освен ако това не е изрично предвидено в нормативен акт, нито съставлява доказателство за извършено от страна на собственика разпореждане с имота. В разпоредбите на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ емлячните регистри са посочени като вид писмени доказателства, допустими в процеса на възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и върху гори и земи от горския фонд. Историческият преглед на законодателството сочи, че терминът “емлячни регистри”, без да е имал легално определение, е намирал употреба в закони от различни периоди със значение на данъчни регистри, чието основно предназначение е описанието, категоризацията и оценката на недвижимите имоти за данъчни цели. Като синоними са използувани данъчна - емлячна книга; данъчна - емлячна оценка. Такива са например: Закон за гражданското съдопроизводство от 1930 г. - чл. 791 /985/, ал. 2; Закон за уреждане недвижимата собственост в земите, присъединени към Ц. 1913 и 1915 години /от 1941 г./ - чл. 2, забележка, и др. Известни са емлячни регистри от 1911, 1929, 1935 години, а за Ю. Д. - 1940 г. Извлеченията от емлячните и данъчните регистри /книги/ принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства, на които, с оглед отдалечения момент на придобиването на собствеността и състоянието на документацията, е придадена доказателствена стойност с цел улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им, по съображения, че те съставляват документи, съдържащи индиции за правото на собственост. Декларирането от 1949 г. е по силата У. № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г. за задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти /Обн., ДВ, бр. 122 от 31.05.1949 г., изм., бр. 163 от 18.06.1949 г., изгубил значение/, с който е създадено задължение за пререгистриране на всички частни и обществени земеделски непокрити имоти. Съгласно Окръжно № 694 от 30.05.1949 г. след свършване на декларирането се назначава комисия, която да сравни декларациите със стария емлячен регистър, като установените недекларирани земеделски имоти се вписват в списък по образец на декларацията. Съгласно пар. 5 от У. укритата земя остава в полза на държавния поземлен фонд само ако притежателят й съзнателно не е декларирал имота си в предвидения срок и истинския му размер, като включването в този фонд става със заповед на министъра на земеделието, на основание мотивирано решение на съответния народен съвет, утвърдено от околийския народен съвет. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Порокът на решението произтича от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е тълкувал и прилагал законодателната уредба, която налага да се приеме, че при спор за собственост липсата на декларация, подадена в съответствие със законоустановените изисквания, не променя правилата за разпределяне на доказателствената тежест, установени с процесуалния закон. С оглед нормата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и при зачитане на доказателствената сила на документа, свидетелствуващ за деклариране в емлячните регистри от 1929 и 1935 г., следва да се приеме, че в тежест на ответниците е да представят доказателства за извършено последващо разпореждане с имотите, ако твърдят преминаване на правото в лицето на друг правен субект предвид неподаването на декларация по У. от 1949 г. От заключението на вещото лице инж. Ст. Б. е установено, че в периода 1940-1948 г. в землището на с. М. са обособени няколко ревира. В картите на ревир “М” /старо име “К”/ и на ревир “Х” са записани местностите “Х”, “А”, “Ю” и “К”, които са част от местностите по исковата молба. В тези местности има както площи, включени в ревирите, така и площи със селскостопанско предназначение. Стопанският план на частния ревир “Х” с карта към него, представени по делото, също са предвидени като надлежни доказателствени средства в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него съдът следва да прецени писмените доказателства съобразно изложените по-горе съображения по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ и да съобрази, че част от претенцията на ищеца е за имоти, които, ако попадат в ревир, възстановяването на собствеността е при условията на чл. 3, ал. 2 или ал. 3 от ЗВСГЗГФ. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ въззивното решение № 463 от 28.03.2008 г. по в. гр. д. № 514/07 г. на Смолянския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: