2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60306 гр. София, 02.08.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в открито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА АННА БАЕВА катоизслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 937 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. И. Д., представляван от адв. С. Я., срещу определение № 28 от 08.02.2021г. по т.д. № 779/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане подадената от него касационна жалба срещу решение № 5050 от 18.11.2019г. по в.гр.д. № 613/2019г. на Плевенски окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с процесуалните норми. Счита за неправилен извода на състава на ВКС, че делото е търговско с цена на иска 14 854 лева и поради това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Намира, че относимо към преценката за допустимост на касационната жалба е тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС, поради което прави искане за спиране на делото до произнасяне по посоченото тълкувателно дело. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС за произнасяне по касационната жалба. Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съставът на ВКС е взел предвид, че се обжалва въззивно решение, постановено по предявен от Гаранционен фонд против касатора Н. Д. иск с правно основание чл.288а, ал.3 вр. ал.1, т.1 и чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. пар.28 ПЗР на КЗ за сумата 14 854 лева, представляваща изплатено обезщетение на пострадало лице от Обществения гаранционен фонд МПС на Кралство Б. вследствие на ПТП, настъпило на територията на Н., в което виновен участник е ответникът по иска Н. Д.. Приел е, че цената на разглеждания осъдителен иск е под очертания в закона минимум, съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Определението е правилно. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването ѝ и последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ѝ към нововъзникнали обстоятелства. Предмет на предявения по делото иск е ангажиране на регресната отговорност на ответника като делинквент по отношение на Гаранционен фонд за заплатеното от него обезщетение за претърпени вреди от настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000 лева. Действително Гаранционният фонд не е застраховател и задължението му за заплащане на обезщетение възниква по силата на закона, а не поради наличие на застрахователен договор. Независимо от това, правният режим на отговорността на Фонда е аналогичен с този на застрахователя, установен в КЗ - редът за ангажиране на отговорността му и нейният обем са идентични с тези на застрахователя на делинквента при настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това, доколкото спорът е свързан с настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на виновния водач, т.е. с едно застрахователно правоотношение, независимо от източника, който го поражда /закон или договор/, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. В този смисъл е трайноустановената практика на ВКС: определение № 245 от 24.10.2011г. по т.д. № 865/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 98 от 25.05.2011г. по т.д. № 434/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 327 от 04.12.2012г. по т.д. № 1027/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 88 от 08.04.2013г. по т.д. № 1647/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 386 от 30.12.2013г. по т.д. № 4673/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 9 от 16.01.2014г. по т.д. № 3786/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 308 от 28.10.2014г. по т.д. № 455/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. Не би могла да се приложи и разпоредбата на чл.113, ал.1, изр.3 ГПК, доколкото частният жалбоподател – ответник по предявения иск, няма качеството потребител на застрахователни услуги по смисъла на §1, т.1 ДР на КЗ /отм./. Искането за спиране на настоящото дело до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2018г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. Посоченото тълкувателно дело е образувано по въпроса: „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“. Разрешаването на този въпрос не е от значение за произнасянето по разглежданата частна жалба с оглед предмета на делото, по което е постановено обжалваното въззивно решение и с оглед обоснованата по-горе неприложимост на разпоредбата на чл.113, ал.1, изр.3 ГПК По изложените съображения изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената касационна жалба е съобразен с процесуалния закон, поради което обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото до приключване на тълк.д. № 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. ПОТВЪРЖДАВА определение № 28 от 08.02.2021г. по т.д. № 779/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: