О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №449 София,30.12. 2008 г.   Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на     двадесет и седми ноември   през две хиляди и осма година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ:              АЛБЕНА БОНЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1430  по описа за 2008 г. взе предвид следното:   Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от Л. Н. П., действащи чрез адв. Д от АК - П. срещу определение № 1858/07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1754/2008 г., с което е оставено в сила определение на РС П. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимирано лице, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по частната жалба М. на о. , Поделение 32040 К. чрез главен юрисконсулт К. К. възразява в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя приложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая намира приложение хипотезата на чл. 280, т. 3 ГПК, на която Л. П. основава допустимостта на касационната проверка. Дължимостта на такси и разноски от кадрови военнослужещи по искове с правно основание чл. 135 ЗОВСВРБ е от значение за правилността на определението по чл. 100, ал. 1, съответно по ал. 2 ГПК /отм./, т.е, засяга допустимостта на исковото производство, поради което се явява от съществено значение за конкретния спор, а и за правоприлагането с оглед принципния му характер. За целта се налага тълкуване на чл. 5, б. „в” ЗДТ, което е от значение за точното прилагане на закона. Ето защо, частната жалба следва да се допусне до разглеждане по същество. Л. Н. П. е предявил на 26.02.2008 г. иск срещу МО в качеството си на кадрови военнослужещ, назначен в поделение 32040, К. за заплащане на сумата от 16408,80 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2005 г. – 31.12.2007 г. Първостепенният Пловдивски районен съд е оставил производството без движение с указание за внасяне на държавна такса. Ищецът е депозирал молба, с която излага съображения, че е освободен от заплащане на държавна такса по аналогия от чл.5, б. „в” ЗДТ. Съдът е приел, че има неизпълнение, поради което е върнал исковата молба, на осн. чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ и е прекратил производството пред себе си. С обжалваното определение, въззивният съд е оставил в сила това на първата инстанция. Изложил е съображения, че приложението по аналогия на чл. 63, ал. 1 ГПК /отм/ и чл. 5, б. „в” ЗДТ е недопустимо, защото материалното правоотношение, предмет на иска не е трудово и разширително тълкуване не може да се извърши. Съдът също така, е посочил, че в специалния закон липсва норма, включително препращаща, която да води на извод, че за ищеца в случая, производството е безплатно. Определението е неправилно. Правоотношението, от което извлича права за себе си ищеца, не е трудово и в този смисъл окръжния съд правилно го е квалифицирал. Вземането, обаче, произтича от задължение за заплащане на възнаграждение за положен труд, а съгласно чл. 5 ЗДТ по тези искове, предявени от субекта, на когото се дължи плащане на заплата /и работниците, и служителите/, са освободени от внасяне на държавна такса. В тази група, макар и да не са изрично посочени, попадат и кадровите военнослужещи. В заключение, обжалваното определение следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, съдът   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 1858/07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 1754/2008 г. ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: