1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 540
гр.София, 24 ноември 2010 г.
В името на народа
Върховният касационен съд трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева
с участието на прокурора Д. Генчев
и при секретаря Л. Гаврилова,
разгледа докладваното от съдията Борислав Ангелов
наказателно дело 589/2010 година.
Производството е образувано по искане на осъдената Ю. К. И. /Соколова/ за възобновяване на внохд № 329/2010 год. на С. окръжен съд и отмяна на решение № 86 от 16.07.2010 год., както и на присъда № 478 от 19.05.2010 год. по нохд № 2148/2009 год. на С. районен съд, като бъде призната за невинна, или делото се върне за ново разглеждане.
В саморъчно изготвената жалба /искане/ за възобновяване на делото и представенената писмена защита от осъдената И. се твърди, че липсва годен предмет на документно престъпление, тъй като по делото не е представен и изследван оригинала на медицинското свидетелство, а копие, което не представлява документ по смисъла на закона и не може да породи правни последици.Поради това се счита, че деянието е несъставомерно и следва да бъде оправдана.Позовава се на идентичен случай при който е ползвала такъв документ за прекъсване изпълнението на наказанието, при който досъдебното производство е било прекратено поради недоказаност.В медицинското свидетелство за отразени реални заболявания, била е в критично състояние, потвърдено и от д-р П. и с оригинален печат от „П.”.Присъдата и решението почиват на предположения.Прави се искане за отмяна на решението и оправдаване на осъдената, или делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.Служебната защита поддържа искането и представя писмени бележки в които доразвива тези доводи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за възобновяване на делото.Освен графологичната експертиза са събрани и гласни доказателства, които обективират фактическата обстановка по делото.Материалният закон е приложен правилно.
ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното:
С присъда № 478 от 19.05.2010 год. по нохд № 2148/2009 год. на С. районен съд, подсъдимата Ю. К. И. /Соколова/ е призната на виновна в извършено престъпление по чл.316, вр. с чл.309 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор.
С. окръжен съд с решение № 86 от 12.06.2010 год. по внохд № 329/2010 год. е потвърдил присъдата.
Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл.421 ал.3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 НПК първоинстанционния съд е изложил достатъчно съображения, въз основа на кои доказателства приема за установени фактическите положения, както и защо отхвърля недостоверните твърдения на осъдената И., че медицинско свидетелство № 19051 от 23.06.2008 год./което е ползвала за прекъсване изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”/, е истинско, защото го е получила от лекарите подписани в него, изведено и с положен лечат на „П.”, като в него са отразени действителните заболявания от които страда.Те са напълно опровергани от показанията на двамата лекари-д-р П. и д-р Т., които са категорични, че такъв документ не са издавали и не са подписвали, и че поначало няма практика да се сформира ЛКК за лица които не са лежащо болни и то от трима лекари с различни специалности.Освен това те такива бележки не издават и не са попълвали и подписвали текста, че е негодна да изтърпява наказание лишаване от свобода.В този смисъл за и показанията на д-р Иванов-разпитан от съда по искане на осъдената.От приложените писмени доказателства по делото е видно, че свидетелство с този номер и от тази дата не е издавано от болничното заведение, в журнала е записано само извършен преглед на 23.06.2008 год., без да е издавано медицинско свидетелство и, че не е преглеждана на 18.06.2008 год.Дори да се изключи от доказателствената съвкупност съдебно-графологичната експертиза за изследване на копие от документа, посочените са достатъчни за несъмнен извод за съзнателно ползване на неистински частен документ, независимо от усилията на осъдената да възпрепятства и затруднява разкриването на обективната истина, като укрива оригинала на документа и отказва да представи сравнителен материал от почерка си, за графологично изследване.При прегледа в „П.” за да предизвика съчувствие се явила облечена в монашески дрехи, с молба да и се издаде медицинска бележка, която да и послужи пред Синода, че е болна, за да и бъде намерен заместник.Издадено е медицинско направление за изследване, а не медицинско свидетелство.От представеното копие приложено по делото ясно се вижда и без експертно изследване, че последните два реда от ръкописния текст „Не годна да изтърпява наказания в условията на затвора и арестите” е изписан с друг почерк и пишещо средство и извън оформените редове, което сочи, че са добавени.Приетите факти от предмета на доказване относно деянието и дееца и правните изводи от тях са направени в изпълнение на законовите изисквания по чл.14 и чл.107 ал.3 НПК.Въззивният съд не е имал основание да не приеме тези фактически констатации, защото се основават на обстоен, задълбочен и обективен анализ на доказателствените източници.В мотивите на решението е отговорено по реда на чл.339 ал.2 НПК на всички доводите на защитата, които са идентични с направените и в касационната жалба и не се налага да бъдат повтаряни, само защото не удовлетворяват защитната теза.Спазени са процесуалните норми по събирането, проверката и оценката на доказателствената съвкупност и вътрешното убеждение на съда е основано на обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.Налице е непрекъснато логическо и фактическо единство на доказателствените източници, водещо до еднозначен и непоколебим извод относно авторството на деянието.Посочени са достатъчно фактически и правни съображения за наличието както на обективния, така и на субективния състав на престъплението по чл.316, вр. с чл.309 ал.1 НК.Това прави решението законосъобразно по определената квалификация на престъпното деяние.
По тези съображения няма причини за отмяна на съдебните актове по реда на възобновяването, с оправдаване на И., или връщане на делото в предишен процесуален стадии.
Не са налице основанията за по чл.342 ал.1, т.5, вр. с чл.348 ал.1, т.т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.424 ал.1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на ІІІ н.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Ю. К. И. /Соколова/ за възобновяване на производството по внохд № 329/2010 год. на С. окръжен съд и ОТМЯНА на решение № 86 от 16.07.2010 год., както и за отмяна на присъда № 478 от 19.05.2010 год. постановена по нохд № 2148/2009 год. на С. районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: