7 Р Е Ш Е Н И Е № 209 Гр.София, 20.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 2544 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №126/28.04.15г. по т.д. №112/15г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №1132/02.12.14г. по т.д.№1152/14г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място], искове за връщане на сумата 49 772,15 лв., като получена на отпаднало основание, съставляваща цена за достъп до ел.разпределителната мрежа на ответника по 22 бр. фактури, заплатена за периода 17.10.12г. – 13.12.13г., както и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата 166,23 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 14.06.14г. – 25.06.14г. Касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да се отмени и се уважат предявените искове по чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и да му се присъдят разноските по делото. Излага доводи, че възникналото между страните правоотношение е породено от смесен фактически състав с административно правен елемент, какъвто се явява решение №Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР, отменено с решение №9484/25.06.13г. по адм.д.№6473/13г. на ВАС. Твърди,че въззивният съд не е съобразил, че отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила, като отпадането на последиците от отменен административен акт поражда и задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта / чл.301 от АПК/. Поддържа, че като елемент от сложния фактически състав, формиращ основанието за използване на разпределителна мрежа срещу заплащане от присъединен производител, недействителността на който и да е от административните актове за определяне на цени, прогласена с отмяната им, обуславя и недействителност на възникналото задължение за плащане, която действа с обратна сила. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Поддържа, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма], [населено място], чийто правопораждащ юридически факт е именно постигането на съгласие за възмездност на услугата -отправено предложение от изпълнителя с издаването на всяка една от процесните фактури, съответно приемането им от възложителя с извършените от него конклудентни действия - осчетоводяване на фактурите. Поддържа, че дължимата за услугата цена е съществен елемент от договора за достъп, но задължението за нейното заплащане не се поражда от акта на КЕВР за регулирането й. Според него отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но в този случай намира приложение презумпцията на чл.326 ал.2 от ТЗ, тъй като правилата на договора за продажба се прилагат съответно и за договора за изработка. Изтъква доводи,че в облигационното право обратното действие на последиците, настъпващи от един или друг факт в хипотезата на договор с продължително или периодично изпълнение е отречено. Изтъква,че определената с решение №Ц-33/14.09.12г временна цена за достъп определя само рамките на дължимата от производителите на електрическа енергия престация, съобразно законово закрепените регулативни правомощия на комисията, но не представлява основанието за заплащане на цената. Счита,че приравняването на основанията за заплащане на цената за достъп единствено с отменения административен акт, би довело до неоснователно обогатяване на касатора, на когото ответникът вече е предоставил както достъп до електроразпределителната мрежа, така и други съпътстващи услуги във връзка с диспечирането и предоставянето на студен резерв. Третото лице помагач КЕВР, [населено място], не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник, чрез експлоатация на две ветрови електроцентрали, които са присъединени към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с договори от 30.07.2009г. и 20.07.2006г. Приел е за установено, че страните са обвързани и от договор за продажба на ел. енергия, като се е позовал на чл.15 от договорите за присъединяване. Съдът е изложил в мотивите си, че с изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. съгласно чл.84, ал.2 производителят е бил длъжен да сключи в двумесечен срок от влизане на закона в сила договор за достъп с оператора на мрежата, в случая с ответника по иска [фирма], но по делото не са представени доказателства за сключване на договора в определения срок. С решение №Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел. енергия, на основание на което касаторът е заплатил за периода октомври 2012г. – декември 2013г. суми в общ размер от 49 772,15 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп било отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че въпреки, че страните не са били обвързани с писмен договор за достъп, те фактически са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвидени в сключен договор за достъп, тоест реално са били обвързани с договорно правоотношение. Поради това е приел, че отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер. Посочил е, че основанието за плащането на цената са разпоредбите на чл. 84 ал.2 от ЗЕ и чл.104 от ЗЕ, сключеният договор за продажба на ел. енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа на ответното дружество. Приел е, че отмяната на решението не се отразява на валидността на сделката и няма за последица отпадане с обратна сила на основанието за плащане. По тези съображения са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. С определение №504/08.06.16г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса: „Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?”за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Становището на състава на ВКС произтича от следното: След депозиране на касационната жалба по въпроса за действието във времето на решение на Върховният административен съд за отмяна на индивидуален административен акт, е формирана задължителна практика на ВКС: решение № 212/23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение №157/11.01.16г. по т. д. №3018/2014г. на ІІ т.о, решение №155/11.01.16г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение №7/26.04.2016г. по т.д. №3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване са постановени по реда на чл.290 от ГПК и други решения, като решение №75/16.08.2016г. по т.д.№206/2015г. на I т.о., решение №126/16.08.16г. по т.д.№1592/15г. на І т.о., решение №162/04.10.16г. по т.д. №3245/15г. на І т.о., решение № 164/04.10.16г. по т.д.№ 160/16г. на І т.о., решение №138/05.10.16г. по т.д.№2355/15г. на ІІ т.о., решение №137/05.10.16г. по т.д.№ 2327/15г. на ІІ т.о., решение № 136/05.10.16г. по т.д.№ 2727/15г. на ІІ т.о., решение № 171/08.11.16г. по т.д.№ 3046/15г. на І т.о. и други. В тези решения се приема,че решението на ВАС за отмяна на решението на регулаторния орган има конститувно действие, като тази отмяна настъпва с обратна сила спрямо всички и води до заличаване на всички целени от неговия издател правни последици от момента на издаването му, независимо от допускането на предварителното му изпълнение; отсъствието на определена по административен ред цена за услугата води до липса на основание за начисляването й в определения с временните цени размер, а това предпоставя възникване на задължение за съответния оператор за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Настоящият състав на Търговска колегия изцяло споделя практиката на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Въззивното решение не съответства на тази практика и следва да се отмени. Основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, въведени от касатора, както и изложените в отговора на касационната жалба възражения, представляват правни доводи във връзка с характера на възникналото правоотношение, действието на решението на ДКЕВР и съответно за последиците от неговата отмяна по съдебен ред, разрешени в отговора на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Ответникът по жалбата заявява и довод, че отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на извършената услуга, но в този случай намира приложение презумпцията на чл.326 ал.2 от ТЗ, тъй като правилата на договора за продажба се прилагат съответно и за договора за изработка. Съставът на ВКС намира посочения довод за неоснователен. Фактът, че през процесния период на ищеца е бил предоставян достъп до мрежата на ответното дружество, не може да обоснове извод за съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за достъп. На първо място тези фактически действия са извършени в изпълнение на задълженията на ответното дружество по двата сключени между страните договора за присъединяване, поради което не могат да се разглеждат като израз на постигнато съгласие за ново правоотношение. От друга страна въведената със ЗЕВИ и ЗЕ специална нормативна уредба на правоотношенията между операторите на електропреносната и електроразпределителната мрежи и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници изключва възможността за възникване на валидно облигационно правоотношение при нарушено изискване за форма, каквото допуска общото правило на чл.293 ал.3 от ТЗ. Изрично с разпоредбата на пар.197 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. ДВ бр.54, в сила от 17.07.2012г./ законодателят е предвидил възможност до сключването на писмен договор, регламентиращ условията на достъпа, правата и задълженията на страните, при тяхно бездействие да сключат такъв договор и при съществуващо фактическо присъединяване, по искане на операторите правоотношението да бъде уредено чрез намесата на регулаторния административен орган ДКЕВР, с която тези условия да бъдат определени административно. Следователно до сключването на договор между страните, правоотношението се регулира от индивидуален административен акт с временно действие, което изключва възможността за прилагане на правилата на чл.326 ал.2 от ТЗ при определянето на дължимата цена за достъп. Неоснователни по същата причина са и доводите за приложение на разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЗД, която урежда последиците от развалянето на договорите с продължително и периодично изпълнение, тъй като в случая задължението за заплащане на временните цени за достъп не е породено от договор. Не представляват самостоятелен източник на договорно правоотношение и издадените от ответното дружество фактури, независимо,че са били осчетоводени при ищеца, тъй като приложимата нормативна уредба не предвижда възможност за страните да определят свободно помежду си размера на цената за достъп. С оглед изложеното дотук настоящият състав на ВКС приема, че отмяната с обратна сила на административния акт на регулаторния орган, води липса на определена по административен ред цена на тази услуга. Поради това отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР поражда задължение за оператора за връщане на цените за достъп, формирани въз основа на отмененото решение и заплатени от дружеството - производител на електрическа енергия от възобновяем източник, като заплатени на отпаднало основание. По делото са установени релевантните за отговорността по чл.55 от ЗЗД факти и обстоятелства, поради което ВКС следва да разреши спора по същество, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на извършени съдопроизводствени действия. Между страните е безспорно, че за осъществения достъп от оператора на мрежата и по определените с решение № Ц-33/14.09.12г. от ДКЕВР временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, касаторът е заплатил ответника по иска [фирма] за периода октомври 2012г. –декември 2013г. общо сумата от 49 772,15 лв, от които 32 603,57 лева за обект Ветрова Централа с 900 kW и 17 168,58 лева за обект Малка ветрова централа 750 kW. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп е отменено с решение № 9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС, поради което платените суми следва да се върнат на основание чл.55, ал.1 пр.3 от ЗЗД. С отпадане с обратна сила на административния акт за определяне на цената, същата не се е дължала в посочения от регулаторния орган размер и към момента на определянето й, но предвид предварителното изпълнение на административния акт, основанието за връщането й е по реда на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Поради това предявеният иск на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи в размер на сумата от 49 772,15 лв, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. С оглед на този извод е безпредметно обсъждането на оплакванията на касатора - ищец за неправилност на отказа на първоинстанционния и въззивния съд да допуснат изменение на иска, чрез въвеждане на предявен при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД. Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва, считано от 14.06.2014г., когато е изтекъл четиринадесетдневният срок, определен в поканите за плащане, получени от ответното дружество на 30.05.14г. За периода от 14.06.2014г. до датата на предявяване на иска -25.06.2014г., размерът на обезщетението по чл.86 от ЗЗД възлиза на 180,09 лева. Предвид изложеното предявените от [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. По разноските. Касаторът има право на заплащане на направените разноски за производството в трите съдебни инстанции в пълен размер от 11 131,47 лв. по представения списък по чл.80 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №126/28.04.15г. по т.д. №112/15г. на Варненски апелативен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], В. – Т. Е, [улица] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], местност „К.“, в.с.“Г. сити“, бл. Б, ап.1 сумата от 49772,15 лв. (четиридесет и девет хиляди седемстотин седемдесет и два лева и петнадесет стотинки), на основание чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като получена на отпаднало основание (цена за достъп до ел.разпределителната мрежа) по 22 бр. фактури, заплатена за периода 17.10.12г. – 13.12.13г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 166,23 лв. (сто шестдесет и шест лева и двадесет и три стотинки), на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 14.06.14г. – 25.06.14г., както и сумата от 11 131,47 лв. (единадесет хиляди сто тридесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски за производството в трите инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място], [улица] на страната на [фирма], [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.