Ключови фрази
Частна касационна жалба * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба * несъстоятелност-установителен иск * установителен иск в производство по несъстоятелност * списък на предявени вземания

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68


гр. София, 08.02.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2116 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2609 от 28.07.2016г. по ч.гр.д. № 3516/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 17.06.2016г. по т.д. № 3186/2016г. на СГС. С потвърденото първоинстанционно определение е върната на основание чл.130, изр.1 ГПК искова молба с вх. № 59029/27.04.2016г., във връзка с която е образувано делото, в частта, с която са предявени евентуалните установителни искове и е прекратено производството по тези искове.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тй като въззивният съд неправилно е приел, че синдикът на ответното дружество [фирма] се е произнесъл само по заявеното като главно договорно основание, но не и по евентуалните основания на предявеното пред него вземане. Твърди, че изготвяните от синдика списъци на приетите и неприетите вземания по чл.686 ТЗ са „отговор” на молбите за предявяване на вземанията на кредиторите, като легалните им реквизити са уредени в чл.686 ТЗ и мотивите за включване на дадено вземане в списъка на неприетите вземания и претендираното основание не са такъв реквизит и са без правно значение. Поради това счита, че не може да бъде обоснован извод за „непълнота” на списъка на неприетите вземания въз основа на тълкуването на „реквизит” на списъка, който не е уреден в закона. Поддържа още, че след като вземането е включено в списъка на неприетите вземания, то за синдика това вземане не съществува на каквото и да било основание. Счита, че чл.686, ал.1, т.3 ТЗ не изисква в списъка на неприетите вземания да бъде посочвано основанието на вземането, тъй като несъществуващото вземане не би могло да има „основание”. Поддържа, че след като предявеното от него вземане не е включено в списъка на приетите вземания, а единствено в този на неприетите, е очевидно, че синдикът не е приел вземането изцяло – на всички предявени основания и не е налице непълнота на списъка, а според синдика вземането изобщо не съществува такова, каквото е предявено – нито на договорно, нито на извъндоговорно основание. Поддържа още, че релевираните от него извъндоговорни основания на вземането също са фактически и юридически свързани с договора за строителство, защото дори при тази квалификация процесните СМР са извършени поради съзнанението за наличието на действащ договор за строителство и поради това счита, че от използвания от синдика израз „Неизплатени СМР по договор за строителство/01.03.2012г.” не може да бъде направен еднозначен извод за произнасяне единствено по договорното, но не и по извъндоговорните основания за вземането. Поддържа, че този извод се подкрепя от мотивите на синдика за неприемане на вземането, свързани с липсата на доказателства за извършените СМР. Представя изложение по чл.284, ал.3 ГПК, с което поддържа наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Дали посочването на правното основание на предявеното вземане е легален и правно релевантен реквизит на списъка на неприетите вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ или – за разлика от списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ – правното основание на вземането не е легален реквизит на списъка на неприетите вземания и е без правно значение?
2. Включването на дадено предявено вземане в списъка на неприетите вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ означава ли, че вземането не е прието на никое от предявените основания или отрицателното произнасяне на синдика е ограничено до посоченото от него в списъка правно основание на вземането?
3. Налице ли е частична непълнота на списъка на неприетите вземания /частична липса на произнасяне по предявеното вземане/ и съответно – недопустимост на иска по чл.694 ТЗ относно евентуалните вземания, ако синдикът е посочил в списъка на неприетите вземания само главното правно основание на предявеното вземане, но не е посочил евентуалните основания за вземането?
Поддържа, че нито практиката на ВКС, нито чл.686 ТЗ дават ясен отговор на формулираните въпроси, с което обосновава наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че за допустимостта на иска по чл.694, ал.1 ТЗ е необходмо не само кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, но и да има произнасяне на синдика по това вземане. Приел е, че в процесния случай в молбата си по чл.685 ТЗ кредиторът изрично е посочил, че претендира вземането си на договорно и извъндоговорно основание, като първата претенция е предявена като главна, а останалите – като евентуални. Счел е, че в изготвения от синдика списък на приетите и неприетите вземания в производството по несъстоятелност на [фирма] вземането на ищеца [фирма] от 1 212 935 лева без ДДС не е прието, но синдикът не е приел само главното вземане, основано на договор за изработка, но не се произнесъл по евентуалните. Посочил е, че това е пречка кредиторът да направи възражение по чл.690, ал.1 ТЗ пред съда по несъстоятелност, който да го разгледа по същество, и е достигнал до крайния извод за недопустимост на производството в частта по предявените евентуални искове.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два въпроса следва да бъдат уточнени с оглед изложените от частния жалбодател твърдения в следния смисъл: Включването на дадено вземане, предявено в производството по несъстоятелност на няколко основания при условията на евентуалност, в списъка на неприетите вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, означава ли, че вземането не е прието на никое от предявените основания или отрицателното произнасяне на синдика е ограничено до посоченото от него в списъка правно основание на вземането? Този въпрос е релевантен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото. С оглед липсата на формирана постоянна съдебна практика по уточнения релевантен правен въпрос, следва да се приеме, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Отговорът на поставения трети процесуалноправен въпрос е обусловен от отговора на формулирания по-горе релевантен въпрос, поради което по него съдът ще се произнесе при произнасяне по същество на частната касационна жалба.
По поставения правен въпрос настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.685 ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в посочения в разпоредбата срок, като посочат основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представят писмени доказателства. В 7-дневен срок от изтичането на срока по чл.685, ал.1 ТЗ синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването, както и списък на неприетите предявени вземания. Разпоредбата на чл.685, ал.1, т.3 ТЗ не съдъжа изисквания относно реквизите на списъка на неприетите вземания, каквито са предвидени в т.1 по отношение на списъка на приетите вземания. Независимо от това, доколкото произнасянето на синдика по предявеното вземане е от значение за реда, по който кредиторът може да упражни правата си в случай, че вземането не е прието, то също следва да бъде посочено в списъка на неприетите вземания по начин, който да е достатъчен за индивидуализирането му. Ако кредиторът е предявил в производството по несъстоятелност повече от едно вземания и в частност - вземания в един и същи размер, но претендирани на различни основания в условията на евентуалност, синдикът е длъжен да се произнесе по всяко едно от тези вземания. Ако в списъка на неприетите вземания синдикът е включил вземането, посочвайки само едно от предявените основания, произнасянето му се отнася само до това вземане, индивидуализирано с основанието му, доколкото размерът на предявените вземания е един и същи. В този случай следва да се приеме, че синдикът не се е произнесъл по останалите предявени от кредитора вземания.
По тези съображения настоящият състав намира, че ако кредиторът е предявил в производството по несъстоятелност вземания в един и същи размер, но претендирани на различни основания в условията на евентуалност, произнасянето на синдика чрез включването на дадено вземане в списъка на неприетите вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ е ограничено до посоченото от него в списъка правно основание на вземането.
По същество на частната касационна жалба:
Частният жалбоподател [фирма] е предявил в производството по несъстоятелност на [фирма] вземания в размер на 1 212 935 лева, представляващи стойност на извършени от него в периода март 2012г. – юни 2014г. СМР. Посочил е като главно основание, на което предявява вземането си, сключен между страните договор за строителство/01.03.2012г., а като евентуални основания – в случай, че по каквато и да било причина синдикът или съдът приемат, че договорът за строителство не е породил правно действие и/или че предметът му не покрива предявените с молбата СМР, фактическият състав на чл.61 ЗЗД и субсидиарният такъв по чл.59 ЗЗД. Синдикът е включил в списъка на неприетите вземания предявеното от този кредитор вземане за сумата 1 212 935 лева без ДДС – неизплатени СМР по договор за строителство от 01.03.2012г., поради липса на безспорни доказателства за действителното извършване на описаните СМР, поради това, че претендираната стойност на описаните СМР не са признати от длъжника и не фигурират като задължение на [фирма] и поради това, че няма надлежен документ – основание за плащане на претендираната сума.
Настоящият състав, съобразявайки съдържащото се в списъка на неприетите вземания описание, приема, че синдикът не е приел и трите вземания, предявени от частния жалбоподател в условията на евентуалност. И трите вземания са за сумата 1 212 935 лева, представляваща стойност на извършени СМР, като твърдението на кредитора за наличие на сключен договор за строителство е изложено във връзка и с трите поддържани основания. Поради това, съобразявайки молбата по чл.685 ТЗ и съдържанието на изготвения списък на неприетите вземания, настоящият състав приема, че синдикът се е произнесъл и по трите вземания, предявени от кредитора, обосновавайки неприемането им с липсата на доказателства за извършени от кредитора СМР и приемането им от длъжника.
По изложените съображения настоящият състав намира изводите на въззивния съд за недопустимост на предявените евентуални искове по чл.694, ал.1 ТЗ за неправилни, поради което обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводсвените действия по предявените искове.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 2609 от 28.07.2016г. по ч.гр.д. № 3516/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение и потвърденото с него определение от 17.06.2016г. по т.д. № 3186/2016г. на СГС.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: