Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №.229   София,08.06.2010 година                       В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                               ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА       при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  37/2009 г.   Производство по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Р. срещу решение № 103 от 02.10.2008 г. по т.д. № 176/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което се оставя в сила решение № 7 от 05.03.2008 г. по т.д. № 186/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което по предявен от И. С. К. и Ж. С. К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо тях сключеният между касаторката и съпруга й К. Г. Р. от една страна и децата им Е. К. Ж. и Г. К. Р. договор за дарение на апартамент, придобит от дарителите в режим на СИО. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон-чл.135 ЗЗД и на процесуалното правило на чл.339, б.”ж” ГПК (отм.). Ответниците по касация И. С. К. и Ж. С. К. чрез процесуалния си представител а. Н изразява становище за оставяне в сила на въззивното решение по съображения, изложени в писмени бележки и за присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците по касация К. Г. Р., Е. К. Ж. и Г. К. Р. не са изразили становище по наведените с касационната жалба отменителни основания. С определение № 530 от 14.08.2009 г. на ВКС, ІІ т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на обусловилия решаващите изводи материалноправен въпрос легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругъг, който няма качеството на длъжник на ищците е в противоречие с практиката на ВКС (преди дадените с ТР № 1/2009 г. на ГСГТК на ВКС разяснения), обективирана в решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., ІІ г.о. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че на първата ответница в качеството й на едноличен търговец ищците са отдали под наем собствения си недвижим имот за ползването му като аптека, а отделно от това между ищцата и посочената ответница е бил сключен договор за дружество по чл.357 ЗЗД. Ответницата- еднолична търговка не изпълнявала задълженията си по посочените договори и с влязли в сила решения е осъдена да заплати на ищците общо 30 000 лв. Присъдената им сума не била заплатена от ответницата, от което е направен извод, че с извършеното от нея и съпругът й дарение на притежавания от тях в режим на СИО апартамент са увредели интересите на ищците, тъй като те не могат да се удоволетворят от наличното им имущество. Във връзка с релевирания в хода на процеса довод, че съпругът на едноличната търговка не е пасивно легитимиран, тъй като не е длъжник на ищците и може свободно да се разпорежда с неговата ½ ид.част въззивният съд изложил съображения, че първоинстанционният съд аргументирано приложил института на СИО - чл.22 СК, който прави съпругът ответник по иска, тъй като липсва възможност за отделяне на идеални части от това имущество и разпореждане с тях. Повдигнатият в касационната жалба материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване се разрешава противоречиво от съдиликата, вкл. и от отделни състави на ВКС. Освен приложеното към нея Решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., ІІ г.о., според което ако дългът на единия от съпрузите е личен, то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ идеална част от общото имущество на съпрузите, поради което и относителната недействителност не може да обхваща разпореждането и на другия съпруг, на настоящия състав служебно е известно и разрешаването на поставения въпрос в противоположен смисъл с Решение № 1* от 22.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6172/2007 г., ІІ г.о. Според застъпеното с второто решение становище, съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима и разпореждането с нея се извършва съвместно от двамата съпрузи или от единия от тях, но със съгласието на другия според императивното правило на чл.22, ал.2 СК (вече отменен). Застъпено е становището, че прекратяването на СИО върху отделна вещ съпругът-недлъжник може да се защити в изпълнителното производство, като посочи лично имущество на задължения съпруг или друго общо имущество, върху което да бъде насочено изпълнението, както и да участва като купувач в публичната продан , като в противен случай при продажбата на имота той получава половината от стойността му. От това е направен извод, че разпореждането с идеална част води до увреждане на неговите интереси, тъй като от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и от забраната за прекратяването й по време на брака следва, че всяко разпореждане засяга обема права на двамата съпрузи. Това становище е споделено и в Решение № 297 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5149/2007 г., ІV г.о., в което освен това е изтъкнато, че относителната недействителност не може да обхваща частично атакуваната сделка, тъй като СИО е неделима, а в хода на съдебното изпълнение кредиторът ще може да се удоволетвори единствено чрез насочването му върху собствената на съпруга-длъжник ½ ид.ч. от имота. Настоящият касационен състав намира за правилно разрешението по поставения въпрос, съдържащо се в Решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., ІІ г.о. Вярно е, че установената в чл.19 СК (отм.) съпружеска имуществена общност (СИО) представлява особена бездялова съвместна собственост, притежателите на които нямат изразени дялове и обособени лични части в съпритежанието. Именно от този й характер произтича забраната на чл.22, ал.2 и 3 СК (отм.) за извършване на разпореждания с движими и недвижими вещи и права върху тях от единия съпруг без съгласието на другия, т.е. то следва да се извършва само съвместно от двамата. Вярно е освен това, че съгласно чл.25, ал.2 СК (отм.) за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. По argumentum a contrario следва да се приеме, че законодателят допуска разделност на имуществената общност в случаите, в които задължението на единия от съпрузите е лично, т.е. то не е било поето за посрещане на нуждите на семейството. В подкрепа на така направения извод за възможността с имущество в режим на семейна имуществена общност да се обезпечава само солидарно задължение на двамата съпрузи са и разясненията, дадени с т.1, б.”а” и б.”б” на Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК. Според тях ако съпругът едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската си дейност, другият съпруг няма да отговаря солидарно, като за тях освен с цялото имущество, включено в търговското предприятие едноличният търговец ще отговаря и с половината от имуществото - съпружеска имуществена общност, което не е включено в предприятието му. Основанието за възприемане на тази постановка стои в извършеното от ОСГК на ВКС граматическо и логическо тълкуване на материалноправната разпоредба на чл.614, ал.2, т.1 и 2 ТЗ. Вярно е, че непротивопоставимостта на съпружеската имуществена общност на кредиторите на едноличния търговец е коментирана като материалноправно възражение в изпълнителния процес, в рамките на който се проявяват правните последици на решенията по отменителните искове по чл.647 ТЗ и чл.135 ТЗ. Правно несъстоятелно е и не може да бъде подкрепено обаче становището, че въпросът за наличието на изпълняемо в полза на взискателя право срещу съпруга-недлъжник следва да се разреши от съдебния-изпълнител при насочено изпълнение върху вещ от съпружеската имуществена общност, какъвто той не е компетентен да разрешава. На аргумента, че общността върху отделни вещи, които са съпружеска общност се прекратява при принудителното изпълнение върху тях за личен дълг на единия от съпрузите (чл.26, ал.3 СК) следва да се възрази, че спецификата на П. иск е да служи за обезпечение за удоволетворение на вземанията на кредитора, а не да се извършва прекратяване на съпружеската общност преди прекратяване на брака. Решението по него няма вещно-прехвърлително действие, нито създава сила на пресъдено нещо между съпрузите по въпроса за дяловете им в нея, каквато се формира само в отношенията между кредитора и съпруга-длъжник, така че то е непротивопоставимо на другия съпруг при евентуално упражнен от последния иск по чл.28, ал.3 СК (отм.). Следва да се изтъкне, че значението на отменителния иск не се изчерпва само с обезпечаване на вземането на кредитора, тъй като последица на решението, с което този иск се уважава е и обезпечаването на материалноправните предпоставки за законност на последващия изпълнителен процес, каквато е тази за принадлежността на обекта, към който е насочено изпълнението към имуществото на съпруга-длъжник. В заключение настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение приема за правилно разрешението по повдигнатия материалноправен въпрос, дадено с Решение № 655 от 05.07.2007 г. на ВКС по гр.д. № 573/2006 г., ІІ г.о. В посочения по-горе смисъл е и постановеното по новия процесуален ред решение № 967 от 08.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3336/2008 г., І г.о. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че направеният с обжалваното решение извод за основателност на иска по отношение на ½ идеална част от недвижимия имот е незаконосъобразен. Ищците по него се легитимират като кредитори само на ответницата А. Н. Р. по сключени между тях търговски сделки. Следователно задълженията по тях не са поети за задоволяване нужди на семейството, обстоятелство, обуславящо извод за неоснователност на иска за притежаваната от ответника Кfrac12; ид.част от апартамента. Ето защо решението в посочената му част следва да бъде отменено като неправилно, като на основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли иска за ½ идеална част от дарения имот. Разноски по делото не са поискани от касаторката и такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА решение № 103 от 02.10.2008 г. по т.д. № 176/2008 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която се оставя в сила решение № 7 от 05.03.2008 г. по т.д. № 186/2007 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е уважен предявения срещу К. Г. Р. иск с правно основание чл.135 ЗЗД от и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на И. С. К. и Ж. С. К. иск с правно основание чл.135 ЗЗД срещу К. Г. Р. за признаване спрямо тях за относително недействителен договора за дарение, сключен с нот.акт № 49, том Іа, рег. № 6* д№ 47/2007 г. по номерацията на нотариус Д. Р. , с рег. № 278 на Нотариална камара, № 1* том VІ, д. № 1472/2007 г. по номерацията на службата по вписванията, с който А. Н. Р., лично и в качеството й на едноличен търговец с фирма “Е” със седалище гр. С. и К. Г. Р. са дарили на Е. К. Ж. и Г. К. Р. ½ ид.част от апартамент, № 12 в гр. Б., ж.к.”Л”, бл.31, вх.”в”, ет.VІ, със застроена площ 65,19 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение с площ 3,73 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: