Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр. София, 10 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2267 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК e образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. И. К., чрез упълномощения му защитник адв.Г. против присъда № 44/15.10.2013 г. постановена по ВНОХД №568/2013 г. по описа на ОС – Хасково. В жалбата се поддържат и трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК, като са изложени доводи за наличие на конкретни нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Настоява се, че извършеното от подсъдимия представлява по-скоро престъпление по чл.150 от НК, а не такова по чл.152 от НК. Претендира се отмяна на постановена присъда и връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наложеното наказание. В съдебно заседание представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила. Подсъдимият е декларирал, че не желае да участва в касационното производство, като не се явява и упълномощеният му защитник адв.Г.. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С въззивна присъда № 44/15.10.2013 г., постановена по ВНОД № 568/2013 г., ОС - Хасково е отменил Присъда № 62/23.07.2013 г., постановена от РС - Димитровград по НОХД № 403/2013 г., с която Б. И. К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.150 ал.1 и вр. с чл. 54 вр. с чл.58а от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.152 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК. С първоинстанционната присъда районният съд е постановил на основание чл.68 ал.1 от НК К. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му наказание от две години лишаване от свобода с присъда № 28/16.02.2012 г. по НОХД № 2575/2011 г. по описа на РС – Стара Загора. За двете наказания лишаване от свобода на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „строг” режим на изтърпяване, което да бъде осъществено в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като е приспаднат и периода на предварителното задържане. Съдът е осъдил подсъдимият да заплати на гражданския ищец Р. Г. сумата от 1 000 лв. обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.150 от НК, като до пълния предявен размер е отхвърлил иска като неоснователен. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. По протест и жалба на подсъдимия с въззивната присъда ХОС е признал К. за виновен в извършването на престъпление по чл.152 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.18 ал.1 и вр. с чл.54 вр. с 58а от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част. С обжалваният въззивен съдебен акт /втори по ред – след отменително въззивно решение/ окръжният съд е приел, че при събраните от първоинстанционния състав доказателства, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.152 ал.2 т.3 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.18 ал.1 от НК, а не блудствени действия по смисъла на чл.150 ал.1 от НК, както на два пъти е приел районният съд. В жалбата е застъпена тезата, че подсъдимият при проведената процедура по чл.371 т.2 от НПК е признал фактите по делото, но не и правната квалификация на извършеното. Именно признатите от подсъдимия факти, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, ясно очертават упражнената принуда и действията, предприети от К. за осъществяването на полов акт, които действия, както правилно е приел окръжният съд обективират и престъпния умисъл за изнасилване. Въззивният съд аргументирано е отговорил на поставените и сега от защитата въпроси – дали извършените от К. действия могат да се квалифицират като съвкупност от деяния по чл.150 от НК или такива по чл.152 вр. с чл.18 от НК, които доводи се споделят и от ВКС. Осъществената в случая принуда чрез употреба на сила с цел съвкупление, което не е могло да бъде довършено, не дава основание да се приеме, че се касае за блудствени действия. От самото начало активните действия на подсъдимия са били насочени към осъществяването на полов акт с пострадалата. Въпреки проявеното самообладание от страна на св.Г., К. е успял да сломи съпротивата й. Единствено внезапната поява на св.М. е предотвратила довършването на замисленото от подсъдимия, поради което в случая е налице поглъщане на блудствените действия от опита за изнасилване. При индивидуализацията на санкцията за извършеното престъпление въззивният съд не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на практика липсата на отегчаващи такива. Не е взето предвид, че изпълнителното деяние все пак е завършило във фазата на опита. Това предпоставя необходимост от намаляване на наказанието от три години и девет месеца на три години лишаване от свобода, което следва да се редуцира по правилата на чл.58а ал.1 от НК с една трета, т.е. подлежащото на изпълнение наказание е две години лишаване от свобода. Именно с така определения размер на наказанието касационният състав е на становище, че в максимална степен биха се постигнали целите му визирани в чл.36 от НК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.3 вр. ал.2 т.1 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 44/15.10.2013 г. по ВНОХД № 568/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, като НАМАЛЯВА наложеното на Б. И. К. наказание на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: