Р Е Ш Е Н И Е № 125 Гр. София, 04 април 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора М. Бенчев разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 123/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Р. Д. – защитник на подс. С. М. К. и на адв. С. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец В. Х. Л. против присъда № 55/20. 09. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 330/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив (ПОС). С жалбата на защитника са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като наред с това са изложени и доводи за необоснованост на съдебния акт. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с доводи за недопустими предположения относно лицето, изпратило инкриминираните текстови съобщения на пострадалата; за превратно интерпретиране на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство и неправилното им отнасяне към всички инкриминирани деяния; за необсъждане на доказателствата за пространна кореспонденция между подсъдимия и бившата му съпруга; за игнориране на установеното при първото разглеждане на делото обстоятелство, че К. и Л. са живеели заедно през част от инкриминирания период, както и на факта, че въпреки получените от нея текстови съобщения пострадалата не е променила начина си на живот. Поддържа се, че деянието е несъставомерно, тъй като отправените към пострадалата изрази не са годни да предизвикат основателен страх. При условията на алтернативност защитникът настоява за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимия. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец релевира всички касационни основания, но в писмено допълнение към жалбата развива единствено оплакванията си за явна несправедливост на наложеното наказание и за нарушение на закона, като последното е отнесено към справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Направено е искане за изменение на въззивния съдебен акт, като наложеното наказание и размерът на присъденото обезщетение бъдат увеличени. В съдебно заседание повереникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира да бъде оставена без уважение жалбата на защитника като излага доводи за нейната неоснователност. Частният обвинител и граждански ищец В. Л. не се явява и не изразява становище по основателността на подадените касационни жалби. Защитникът поддържа подадената от него жалба и настоява за оправдаване на подсъдимия. Подс. С. К. не участва лично в касационното производство и не изразява становището си във връзка с депозираните касационни жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 260034/12. 02. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 2020/2017 год., Районният съд – Пловдив, е признал подс.С. М. К. за невинен в това в периода 14. 05. 2011 год. – 30. 01. 2012 год., в [населено място] при условията на продължавано престъпление да се е заканил с убийство на В. Х. К., като тази закана да е могла да възбуди основателен страх у пострадалата, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло предявения от В. Л. против подсъдимия граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на подсъдимия и по жалба на частния обвинител и граждански ищец с настояване подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде уважен предявеният граждански иск като е отменен частично с присъда № 55/20. 09. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 330/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. Подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, включващо деяния, осъществени на 14. 05. 2011 год., на 23. 09. 2011 год., на 28. 12. 2011 год., на 06. 01. 2012 год. и на 17. 01. 2012 год., като при условията на чл. 55 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: - по чл. 42а, ал.2, т. 1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; - по чл. 42а, ал.2, т. 2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител срок от една година. Въззивният съд е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и времето, през което спрямо същия са били прилагани мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Присъдата е отменена и в гражданската ѝ част, като подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца обезщетение за претърпените от престъплението вреди в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17. 01. 2012 год. до окончателното изплащане на главницата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер като неоснователен и недоказан. В останалата му част, отнасяща се до оправдаването на подсъдимия за деяния, извършени на 15. 05. 2011 год., 11. 09. 2011 год., 14. 09. 2011 год., 29. 11. 2011 год., 29. 01. 2012 год. и 30. 01. 2012 год, първоинстанционният съдебен акт е потвърден. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданския иск, както и разноските, направени от частния обвинител и граждански ищец за възнаграждение на повереник. По касационната жалба на защитника на подсъдимия: Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от легитимирана страна и е насочена против подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не по всички съображения, изложени от защитата. Преди всичко следва изрично да се подчертае, че очертаното по-горе процесуално развитие на делото изключва възможността настоящият съдебен състав да отговори на аргументите за необоснованост на проверяваната присъда. По правило касационната инстанция е съд единствено по правото и не проверява дали фактическите положения, изведени от долу стоящия съд, се подкрепят от събраните по делото доказателства. При първо разглеждане на делото, какъвто е настоящият казус, в правомощията ѝ е единствено проверката за спазване на процесуалните правила, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. С оглед така направеното уточнение приоритетно разглеждане следва да получат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото тяхната основателност обезсмисля обсъждането на останалите възражения за неправилно приложение на материалния закон. На първо място, прочитът на проверявания съдебен акт дава основание за извод, че ПОС се е дистанцирал от изискванията на процесуалния закон за съдържанието на мотивите към присъдата. Съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК в тази част от своя акт съдът е следвало да отрази наред с изводите си по правото и по наказанието установените от него фактически обстоятелства, свързани с деянието, механизма на осъществяването му и неговия автор. Въззивната инстанция се е задоволила единствено да възпроизведе констатациите на първостепенния съд по фактите без да посочи ясно и недвусмислено какви са собствените ѝ изводи относно правно значимите обстоятелства. Следва изрично да се подчертае, че подобен подход поначало е процесуално допустим, но само когато втората инстанция се солидаризира със заключението на първата такава относно фактите, приети за безспорно доказани. В случая това условие очевидно не е изпълнено при положение, че като основен аргумент за оправдаване на подсъдимия районният съд е изтъкнал отсъствието на доказателства за това от кого са изпращани инкриминираните текстови съобщения до пострадалата Л.. Именно поради това във фактологията, описана в първоинстанционната присъда, отсъства заключение за активно поведение от страна на подсъдимия, с което той да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НПК. Извън тези за влошените отношения между вече бившите съпрузи изводите на районния съд се изчерпват с възпроизвеждане съдържанието на протоколите за оглед на ползваните от пострадалата мобилни телефони, а констатацията, че след фактическата раздяла кореспонденцията между С. К. и В. Л. е продължила в епистоларна форма по никакъв начин не е обвързала инкриминираните текстови съобщения до частната обвинителка с целенасочени действия на подсъдимия. Отделно от това контролираната инстанция е съсредоточила усилията си в обосноваване законността на извършените претърсвания и изземвания в помещенията, обитавани и ползвани от подсъдимия и децата му от първия му брак, което безспорно е било наложително след като районният съд е приел, че тези действия са несъответни на изискванията на процесуалния закон. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени акуратно задълженията по чл. 14 и чл. 305 от НПК, защото протоколите за коментираните действия по разследване не са анализирани в съдържателен план. Не е обсъдено какви са откритите и иззети предмети и по-специално намерени ли са SIM карти или картодържачи, съответстващи на номерата, от които са изпратени инкриминираните текстови съобщения. Подобен анализ е бил абсолютно задължителен не само с оглед изискванията на НПК, но и защото съобщенията до пострадалата Л. са били изпратени от множество различни номера, за всеки от които е следвало надлежно да се обоснове връзка с подсъдимия. В основата на изводите си за авторството на деянието ПОС е поставил обясненията на подс. С. К. от досъдебното производство, които е приобщил към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279 от НПК. Възприемането им като достоверни безспорно е суверенно право на въззивния съд, но констатацията за истинност и обективност на всяко едно доказателствено средство, в това число и на обясненията на подсъдимия, следва да се предшества от две други стъпки, които не се съдържат в проверявания понастоящем съдебен акт. Първата от тях е свързана с преценка относно съществуването на процесуални пречки пред ползването на съответния източник на информация като доказателствено средство, т. е. дали то е допустимо и годно по смисъла на НПК, а втората – дали допустимото доказателствено средство се отличава с яснота, конкретност и изчерпателност. Пречупен през призмата на настоящия казус, първият от така очертаните етапи при оценката на обясненията на подсъдимия е изисквал да бъде обсъдено с оглед на какво обвинение са направени неговите изявления на досъдебното производство и дали фактическите параметри на това обвинение се различават съществено от обвинението, за което е внесен обвинителен акт в съда. При положение, че към момента, към който е депозирал тези обяснения – 02. 05. 2012 год., подсъдимият е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, извършено в периода 31. 12. 2011 год. – 31. 01. 2012 год. (виж постановление от 10. 02. 2012 год. на л. 93, т. 1 от ДП), а съгласно постановление за привличане от 28. 06. 2012 год. заканата за убийство е била осъществена с общо единадесет деяния за времето от 14. 05. 2011 год. до 31. 01. 2012 год. и именно този последен вариант е залегнал в обвинителния акт, е безспорно, че прокурорът съществено е изменил обстоятелствената част на обвинението. Това обстоятелство е задължавало въззивната инстанция да изрази ясно позицията си дали разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НПК, забраняваща приложението на чл. 279 от НПК по отношение на обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение, касае единствено изменение на обвинението по време на съдебното следствие или се отнася и за извършено ново привличане в досъдебната фаза. Отговорът на този въпрос, който е останал извън вниманието на контролираната инстанция, е от съществено значение за извода допустимо ли е приобщаването към доказателствената съвкупност на коментираните обяснения на подсъдимия. В зависимост от разрешението на така поставения процесуален проблем следващата стъпка е обсъждането на обясненията от гледна точка на тяхното съдържание с акцент дали признанията на подсъдимия са достатъчно ясни и конкретни и обхващат ли всички деяния, включени в инкриминираната продължавана престъпна дейност. Едва след такъв анализ и разбира се, след внимателно съпоставяне на всички доказателства по делото съдът би могъл да достигне до извод изпращал ли е подсъдимият текстови съобщения със заплашително съдържание на бившата си съпруга, колко на брой са били те и какво е било тяхното съдържание. Така констатираните пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд са съществени и тъй като не могат да бъдат отстранени от настоящия съдебен състав присъдата следва да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд. Тъй като отстраняването на част от нарушенията на процесуалните правила е свързано и с нов разпит на подсъдимия стадият, от който следва да започне разглеждането на делото е този на допускане на доказателства. По касационната жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец: Необходимостта от отмяна на присъдата и от връщане на делото на въззивния съд прави невъзможно произнасянето по доводите на касатора за явна несправедливост на наказанието и за неправилно приложение на материалния закон при определяне размера на присъденото обезщетение. Тези аргументи би следвало да бъдат обсъдени при новото му разглеждане от второстепенния съд. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 55/20. 09. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 330/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на допускане на доказателства. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.