Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр.София, 17 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1365/2012 година Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимия А. В. М. и-чрез повереник- от частните обвинители И. Е. Й. и П. Р. И. против решение № 31 от 2.V.2012 год. по внохд № 56/2012 год. на Софийския апелативен съд. С позоваване на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК,но с доводи, подкрепящи само тези по т.2 и 3,защитникът на подсъдимия иска отмяна на въззивното решение,след което М. или да бъде оправдан,или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. Повереникът на частните обвинители иска отмяна на обжалваното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане като оспорва доказателствения анализ на въззивния съд относно накзанието. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му,както и частните обвинители и техният повереник поддържат възраженията си срещу правилността на обжалвания съдебен акт и искането за отмяната му. Представителят на ВКПр не намира за основателни и двете жалби,давайки заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 337 от 16.ХІ.2011 год. по нохд № 5762/2010 год. на Софийския градски съд,А. В.М. е признат за виновен в това,че на 29.VІІ.2008 год. в С. е управлявал лекотоварен автомобил ФОЛКСВАГЕН КАДИ с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 25,ал.1 и чл. 38,ал.1 ЗДП,при което по непредпазливост е причинил смъртта на 45-годишния Р. И. Йонов,за което и на основание чл. 343а,б.”б” НК-предвид оказаната след деянието помощ на пострадалия-е наказан с 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване за срок от 3 години.На основание чл. 343г НК М. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 година. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена,като лишаването на М. от свобода е намалено на 6 месеца,а лишаването му от правото да управлява моторно превозно средство-на 8 месеца.Освен това изменение подсъдимият е оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 63,ал.2,т.2 ППЗДП. Жалбата от защитника на подсъдимия е неоснователна. За да иска отмяна на въззивното решение с оправдаването-най-вече-на подсъдимия,защитникът счита пострадалия единствено виновен за станалото пътнотранспортно произшествие тъй като същият е бил разположен в лента за насрещно движение,където именно бил настъпил ударът на управлявания от пострадалия мотопед в управлявания от подсъдимия автомобил.В подкрепа на твърдението си защитникът оспорва приетото от въззивния съд,че ударът между двете превозни средства е настъпил в попътна и за двете превозни средства лента,което фактическо положение въззивният съд бил приел „с твърде голяма несигурност”,допълвайки недопустимо мотивите към първоинстанционната присъда,където мястото на удара не било посочено и позовавайки се на данните от протокола за оглед на местопроизшествието,”бегъл поглед” върху който установявал,че ударът бил в насрещна и за двете превозни средства лента за движение.Всичко дотук твърдяно е преди всичко невярно,а оттам-и неоснователно.Първо,именно скицата към огледния протокол /на разтвора между гърба на л.11 и л.12 от досъд. разсл./,където е фиксирано положението на ФОЛКСВАГЕН-а, ясно показва че ударът на мотопеда в него е реализиран в лявата от двете попътни и за двете превозни средства лента с насоченост към [улица].Второ,на л. 232 от първ.д.,където продължават мотивите към първоинстанционната присъда,също така ясно е посочено мястото на удара- при наличие върху платното за движение на 4 ленти,по 2 във всяка посока,ударът е настъпил ”в дясното платно по посока на движението...на около 6 м от десния бордюр”.И трето,ясно е казано и на л.5 от въззивното решение-с предварително заявеното от въззивния съд,че споделя фактическите констатации на първата инстанция относно „механизма на транспортното произшествие...причините за настъпването му,мястото на удара”-че сблъсъкът между двете превозни средства е настъпил в „лявата лента за движение...непосредствено преди навлизането на лекотоварния автомобил...в платното за движение в срещуположната посока”. Също неоснователно-и също преди всичко невярно-е твърдяното в жалбата,че не бил изяснен механизма на пътнотранспортното произшествие.Точно обратното на това твърдение следва от компетентно изготвените първоначална и допълнителна комплексни експертизи,които,след изслушване на изготвилите ги специалисти в проведеното на 26.ІХ.2011 год. съдебно заседание,са били приети без възражения включително от страната на подсъдимия. Следва довод в жалбата за „наличието или отсъствието на спирачен път от двете” превозни средства,който довод,като се има предвид механизма на произшествието и липсата на време от страна и на двамата водачи за реакция,не е ясно защо се изтъква,с какво подкрепя основната теза за невиновност на М. и какъв отговор се очаква от инстанцията,пред която се прави. В подкрепа на твърдяното нарушение на материалния закон не са посочени доводи,свързващи това твърдение с касационното основание по чл. 348,ал.2 НПК.Последното е налице тогава,когато се оспорва не правилността на приетата за установена фактическа обстановка,а правилността на дадената й правна квалификация,докато в жалбата отново се възразява срещу приетите за установени факти,при това с коментираните вече съображения. Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не е посочено,дали твърдяната несправедливост засяга лишаването от свобода,или лишаването от правото да се управлява моторно превозно средство,или и двете.В жалбата са изброени смекчаващите отговорността на М. обстоятелства и е оправен упрек и към двете съдебни инстанции,че „не са казали нито една дума” по приложението на чл. 55 НК въпреки „изрично наведения довод” за това от страна на защитата.За този довод,поначало относим към касационното основание по чл. 348,ал.3,т.1 във вр. с чл. 339,ал.2 НПК,място за изтъкване обаче няма,тъй като нито в съдебните прения пред първоинстанционния съд,нито във въззивната жалба или в пледоарията си пред втората инстанция,защитата се е спряла на възможността,наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл. 55 НК,за да изисква отговор на въпрос,който не е поставила и който не е сред поставените в чл. 301,ал.1 НПК. Без уважение ще следва да се остави и жалбата от частните обвинители, макар да са основателни възраженията срещу част от съображенията на въззивния съд за изменяване на първоинстанционната присъда. Едното съображение на въззивния съд за намаляване наложената на М. кумулативна санкция е с наблягане върху експертно установения факт,че в момента,когато подсъдимият е подал ляв пътепоказател,мотопедът е отстоял от мястото на удара на 45-46 м.В този момент,според въззивния съд,за пострадалия мотопедист е възникнала опасност за движението,на която опасност той е можел-при опасна зона на спиране от 32 м-и е бил длъжен съгл. чл. 20,ал.2 ЗДП да реагира с намаляване на скоростта и спиране.Тези изводи на въззивния съд основателно са оспорени от повереника,не се споделят и от касационната инстанция.На първо място е некоректно позоваването на експертното заключение само относно отстоянието от 45-46 м,откъснато от контекста на казаното от вещите лица в отговор на четвъртия от допълнително поставените им въпроси.Действително отстоянието съдът точно е цитирал,но е пропуснал да цитира и изключително същественото допълнение,че това отстояние представлява „опасна близост...при която неминуемо настъпва ПТП” /на л. 146 от досъд. разсл./.На второ място,въззивният съд без всякакво основание е вменил на пострадалия нарушение на чл. 20,ал.2 ЗДП поради липсата на реакция към подадения от подсъдимия ляв пътепоказател.Последният не е представлявал никаква индиция за опасност,а само указание за включване на лекотоварния автомобил в дясната по посока на движението лента,докато пострадалият е бил разположен в лявата и нито е могъл,нито е бил длъжен да предполага намерението на водача за обратен завой с навлизане в неговата,на пострадалия, лента за движение.От значение за приемането или отхвърлянето на съпричиняване от пострадал е наличието или отсъствието на допуснати от него нарушения на правилата за движение,които нарушения да са в причинна връзка с настъпилия резултат.Установено е,и така е прието,че Р.И..Й. е управлявал мотопеда със скорост около 45 км/ч,далеч под разрешената от 60км/ч и при липса на ограничения под нея за района на ПТП,в попътна за движението си лента.Установено и прието е още,че когато лекотоварният автомобил е започнал да навлиза в лентата,в която мотопедът се е движел,отстоянието между двете превозни средства от около 25-26 м е било недостатъчно Й. да спре преди мястото на удара.При тези данни, за настъпването на ПТП са без значение както неправоспособността на пострадалия,така и пияното му състояние-два също установени и приети факта-и тяхното отчитане като принос на Йонов за собственото му увреждане е незаконосъобразно.Неправоспособността и/или пияното състояние на водач на МПС,участник в пътнотранспортно произшествие,сами по себе си не могат да обусловят търсене нито на наказателна отговорност,нито на съпричиняване,ако този водач не е допуснал други нарушения,в причинна връзка с произшествието,каквито нарушения от страна на пострадалия Й. няма.Неустановено,а от устните разяснения на експерта М.М.Г. се вижда,че не е и установимо,доколко задължителната за мотоциклетисти и мотопедисти предпазваща главата каска би смекчила последиците за тази част от тялото при челен удар.Освен че приемането от предходните съдебни инстанции на това фактическо положение-пострадалият да е бил без каска- е твърде спорно /в жалбата си повереникът на частните обвинители е мотивирал,защо/,то няма приписаното му от съдилищата значение още и защото смъртта на пострадалия е настъпила вследствие получената при пътнотранспортното произшествие съчетана-не само черепна,но и гръдна и коремна-травма.Първоинстанционният съд не е разсъждавал така,но обсъждането от него на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието са довели в крайна сметка до определянето му в по-справедливи размери. Второто съображение на апелативния съд е свързано с продължителността на наказателното производство и то именно налага оставянето на въззивното решение в сила. Първоинстанционната присъда е постановена близо 3 години след извършването на престъплението, който срок сам по себе си не сочи на някаква прекомерна продължителност. Общата продължителност на процеса, обаче, надхвърля към настоящия момент 4 години, а при връщане на делото за ново въззивно разглеждане и, евентуално, повторна касационна проверка, допълнително ще се удължи. Преценяйки наново тази подължителност, въззивния съд вече основателно би могъл да го счете като повод за намаляване на наказанието. С това целяната от частните обвинители справедливост няма да се постигне, а влизането в сила на постановената срещу М. осъдителна присъда – ненужно ще се забави. Ето защо и на основание чл. 354,ал.3,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 2.V.2012 год. по внохд № 56/2012 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: