Р Е Ш Е Н И Е № 546 [град София], 27.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Даниела Атанасова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Бубалова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 507 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената П. Г. К. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2168/09 г. и отмяна на решението от 9.07.2010 г. на Софийския градски съд. Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК с доводи за допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1-2 НПК. Застъпена е тезата, че Софийският градски съд е допуснал съществено процесуално нарушение, защото е преквалифицирал деянието по обвинителния акт от престъплението присвояване в престъплението документна измама, за което осъдената не е имала възможност ефективно да се защитава. Подчертава се още, че сам по себе си фактът на съставяне на счетоводни документи не означава осъдената да е установила фактическа власт върху парите. В съдебно заседание защитникът на осъдената (адв. А.) поддържа искането за възобновяване на наказателното дело с аргументацията, залегнала в него. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пледира искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С присъда от 13.03.2009 г. по н. о. х. д. № 2994/07 г. Софийският районен съд е признал подсъдимата П. Г. К. за виновна в това, в периода от 31.08.1999 г. до 31.01.2000 г. в[населено място], С. община, район „И.”, при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – касиер-счетоводител в посочената служба, да е присвоила чужди пари в размер на 6 459 лева и 14 ст., собственост на С. община, район „И.”, поверени й в това качество да ги пази и управлява, като присвояването е улеснено чрез извършване на друго престъпление – в кръга на службата си е съставила официални документи (месечни рекапитулации на ведомости за заплати), в които удостоверява неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани документите като доказателство за тия обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, и присвоените пари са внесени преди приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 2 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 311, ал. 1 вр. чл. 201, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като е оправдал подсъдимата за част от сумата, включена в предмета на престъпление по повдигнатото обвинение. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът е привел в изпълнение условното наказание на подсъдимата К. от десет месеца лишаване от свобода по н. о. х. д. № 935/98 г., което е постановил да изтърпи при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото. С въззивно решение от 9.07.2010 г. по в. н. о. х. д. № 2168/09 г. Софийският градски съд е изменил първоинстанционната присъда, като е преквалифицирал деянието на подсъдимата П. Г. К. в престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК, изменил е основанието за индивидуализиране на наказанието на чл. 54 НК и режима на изтърпяване на наказанието по присъдата от четири месеца лишаване от свобода и на приведеното в изпълнение условно наказание от десет месеца лишаване от свобода на основание чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. При собствена оценка на доказателствата и заключението, че те по несъмнен начин потвърждават инкриминираното в обстоятелствената част на обвинителния акт, Софийският градски съд е възприел същите факти и обстоятелствата, които е установил по делото и първоинстанционният съд. Въз основа на изяснената фактическа обстановка и отчитайки разграничителния критерий между престъпленията присвояване и документна измама (т. 12 от ПВС №3/70 г., изм. и доп. ПВС № 9/75 г. и № 7/87 г.) - в чия фактическа власт се намира предметът на престъплението, съдът законосъобразно е отчел, че предметът на престъплението не е бил във фактическа власт на подсъдимата в качеството й на длъжностно лице (не й е бил връчен в това качество да го пази и управлява). Във всеки от инкриминираните случаи от продължаваното престъпление тя е извършвала съответното деяние именно за да получи фактическа власт върху чуждото имущество – посредством използване на документи с невярно съдържание (съставените от нея като касиер-счетоводител месечни счетоводни ведомости по фонд „Работна заплата”, в които съзнателно е отразила завишен размер на сумата за заплати отколкото е изчислила като действително необходима за тяхното изплащане цел да бъдат използвани като доказателства за обстоятелствата, предмет на лъжливото документиране пред работодателя) подсъдимата К. е изградила неправилна представа у своя работодател (упражняващ разпоредителна власт върху паричните средства в банката) относно правното основание за конкретното имуществено разпореждане (да бъде изтеглена съответно завишената парична сума за заплати на служителите), действайки с намерение за присвояване на чуждото имущество, инкриминирано като предмет на престъплението. Затова няма съществено процесуално нарушение, когато в рамките на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, които включват всички признаци на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 1 вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и по които на подсъдимата К. е била осигурена възможност ефективно да се защитава, Софийският градски съд по силата на правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК е приложил закон за по-леко наказуемото престъпление - поначало теза, представена от защитника, която въззивният съд е възприел. Липсват и неизяснени факти с определящо значение, поради което доводите в този аспект също са неприемливи. Съдът обстойно е отговорил и на решаващите аргументи, които са приведени по делото от осъдената и нейния защитник. При това положение искането за отмяна на решението по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената П. Г. К. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 2168/09 г. и отмяна на въззивното решение на Софийския градски съд от 9.07.2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: