Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
С.,21.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 98 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. О. М., В. К. Г.,К. О. А.,М. Т. А.,М. Б. Т.,Н. В. Б., П. В. Т.,Р. О. А.,С. В. А. и Ц. Ж. Т. срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 28.10.2009г. по гр.д.№1239/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях иск за признаване право на възстановяване на собствеността върху гори и земи по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ, находящи се в землището на[населено място] като неоснователен.
С определение №425/26.04.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на записванията в емлячния регистър в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон-неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост в производство по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ не може да бъде доказано с препис-извлечение от емлячен регистър,след като това изрично е предвидено в чл.13,ал.3 от същия закон. Поддържат,че в представените от тях доказателства ясно е посочен собственикът /общият им наследодател/,имотите,местността и тяхната площ,както и че разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ следва да намери приложение и в производството по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ. Молят решението да бъде отменено и вместо това претенцията им бъде уважена.
Ответниците по касационна жалба О. с. “З.”-О. к..,Д. Г. С.-С. и Р. Д. Г.-С. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.13.,ал.2 ЗВСГЗГФ наследниците на Т. Д. Б. са предявили иск за признаване правото на възстановяване върху земи и гори.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представените извлечения от емлячен регистър не са достатъчни доказателства за установяване правото на собственост. Прието е също така,че липсват доказателства процесните гори да са били отчуждени по някои от нормативните актове,визирани в чл.2 ЗВСГЗГФ.
По въпроса за доказателственото значение на препис-извлечението от емлячен регистър като писмено доказателство, съдържащо данни за принадлежността на правото на собственост върху земи и гори,включени в държавния горски фонд,в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика .
В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на С. районен съд,32 състав,постановено по гр.д.№11823/2007г., решение №120/31.10.2007г. на С. районен съд,42 състав по гр.д.№6497/2007г. и решение от 28.12.2007г. на С. районен съд,43 състав по гр.д.№11845/2007г.,в които е прието,че записванията в емлячните регистри са годни доказателства,удостоверяващи правото на собственост по аргумент от чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от С. градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение на С. районен съд,32 състав,постановено по гр.д.№11823/2007г., решение №120/31.10.2007г. на С. районен съд,42 състав по гр.д.№6497/2007г. и решение от 28.12.2007г. на С. районен съд,43 състав по гр.д.№11845/2007г. като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ правото на собственост върху горите и земите от горския фонд се възстановява на български физически и юридически лица,от които те са били отнети или на техните наследници и правоприемници. Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСЗГЗФ изрично предвижда, че принадлежността на правото на собственост към патримониума на определено лице се доказва не само с нотариални и крепостни актове,нотариално заверени писмени договори,вписани протоколи за делба и съдебни актове,но при липса на такива и с емлячни и данъчни регистри,протоколи от комисиите по Т.,удостоверения за дялово участие в кооперации,стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства,допустими от ГПК. Принадлежността на правото на собственост с оглед нуждите на ЗВЗСГЗФ следователно е допустимо да бъде установена на първо място чрез доказателства,удостоверяващи факта на придобиване на право на собственост посредством определен придобивен способ, извършено в предвидената в закона форма за действителност /нотариални актове,крепостни актове, делбени протоколи и съдебни актове/. На второ място изрично е предвидено,че принадлежността на правото на собственост може да бъде установена и посредством съставени по предвидения в закона ред документи /официални и частни/, удостоверяващи отбелязвания за принадлежността на правото на собственост върху имота,извършени преди отчуждаването му или съставени именно по този повод,както и по повод създаването на горските стопанства по отменените закони за горите /емлячни регистри, данъчни регистри,протоколи на комисиите по Т.,стопански карти и списъци към тях/,които създават обосновано предположение за принадлежност на правото на собственост,което законодателят е счел за достатъчно с оглед характера на производството по възстановяване на собствеността. Законът допуска установяване правото на собственост и чрез извлечение от емлячен регистър,т.е. чрез отбелязване,удостоверяващо факта на деклариране на имота и записването му на името на определено лице независимо от момента на придобиване на собствеността и основанието за това,поради което следва да се приеме,че препис-извлечението от емлячен регистър е достатъчно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на отчуждаването и включването му в Държавния горски фонд.
В същия смисъл е и изразеното становище в решение №473 от 26.05.2010г. на ВКС,І ГО по гр.д.№612/2009г.,решение №521/23.12.2010г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№1419/2009г.и решение №245/2010г. по гр.д.№281/2009г. на ІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290-293 ГПК.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на включването му в Държавния горски фонд посредством отчуждаване, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представени два броя препис-извлечения от емлячен регистър за имотите в[населено място] ,издадени от С. община,район В.,кметство В.,че имотите,предмет на исковата претенция,са заведени в емлячен регистър стр. 314,партида №230 на името на Т. Д.. Емлячният регистър представлява писмено доказателство, годно да удостовери факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. С оглед характера на това доказателство/официално удостоверяване факта на деклариране на имота/ и на обстоятелството,че в закона изрично е предвидено,че същото е достатъчно за установяване на релевантния факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността, неправилно въззивният съд е приел,че същото не е достатъчно,за да установи притежаване правото на собственост от наследодателя.
Неправилно е прието също така,че заявилите претенцията за признаване правото на възстановяване лица следва да установят,че процесните имоти са били отчуждени по някои от нормативните актове, визирани в чл.2 ЗВСГЗГФ. При липса на спор,че имотите са включени в държавния горски фонд,респ. при липса на твърдения да са били отчуждени по реда на други нормативни актове,различни от посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ,следва да се приеме,че отчуждаването е извършено по начин,даващ правото да се иска възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Още повече,че и представените препис-извлечения от емлячен регистър не сочат за наличие на проведено отчуждаване по реда на Закона за горите от 1922г. или Закона за горите от 1925г. Освен това в настоящия случай от показанията на разпитания по делото свидетел Й. Л. се установява,че към 1958г. притежаваните от Т. Д. имоти били внесени в ТКЗС, а горите станали държавни,т.е. че одържавяването е извършено в посочения от ЗВСГЗГФ период.
Описаните в исковата молба имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВЗСГЗГФ и принадлежността на правото на собственост е установена чрез изброените в чл.13,ал.2 от същия закон доказателства,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на Т. Д. Б..
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 28.10.2009г. по гр.д.№ 1239/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. С. “З.”-О. к.,гр.С.,Д. Г. С.-С. и Р. Д. Г.-С.,че наследниците на Т. Д. Б., починал на 29.12.1947г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗВСГЗГФ върху нива в горския фонд,находяща се в местността “Р.”,с.В.,цялата с площ от 1.1 дка; ливада от горския фонд в местността “Б.”,землището на[населено място] с площ от 2 дка; гора в местността “Г.”,землището на[населено място] с площ от 4 дка; гора в местността “С. к.”,землището на[населено място] с площ от 0.400 дка; гора в местността “Д.”,землището на[населено място] с площ от 1 дка; ливада в горския фонд в местността “Р.”,землището на[населено място] с площ от 2.6 дка; гора в местността “Л.”,землището на[населено място] с площ от 4 дка; гора в местността “Б. у.”,землището на[населено място] с площ от 2 дка; гора в местността “П.”,землището на[населено място] с площ от 1 дка и гора в местността “Р.”,землището на[населено място] с площ от 2 дка.
Председател:
Членове:
|