2 Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 10 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, Първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на седми март, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Пламен Петков Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №164 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационна жалба от защитата на подсъдимия С. К. срещу решение №224 от 14.12.2011 г., постановено по ВНОХД №264/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. С атакувания съдебен акт е била изцяло потвърдена присъда №194 постановена на 13.09.2011 г. по НОХД №282/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Ямбол, с която подсъдимият С. М. К. е бил признат за виновен в това, че на 05.05.2009 г. пред Общинска Служба „Земеделие”- „Т.”- Ямбол и ДФ „Земеделие”- Областна разплащателна агенция- Ямбол по реда на чл.32, ал.1 и чл.41, ал.2 и чл.46, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е представил неверни сведения в нарушение на задължението си да предостави такива по ЗПЗП и Наредба №5 от 27.02.2009 г. на Министерство на Земеделието и храните, като е посочил като обработваеми през стопанската 2008-2009 г. 26 блока на земеделско стопанство с обща площ 33, 53 хектара, без реално да ги използва и е получил за тях директни плащания по схема за единно плащане на площ 4 872, 01 лева- средства, предоставени от Европейския съюз и 2 044, 47 лева- средства, предоставени от българската държава, всичко 6 916, 38 лева, като на основание чл.248а, ал.5, във вр. с ал.2 и ал.1 и чл.2, ал.2, във вр. с чл.54 НК му е било наложено наказание една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В жалбата и допълнението към нея са посочени касационни основания: нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 НПК жалбоподателят твърди, че предходните съдебни състави не са отчели естеството на осъществените от подсъдимия действия и незаконосъобразно са приели, че той е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.248а НК. Поддържа, че подсъдимият е бил регистриран като земеделски производител, земеделските земи- предмет на обвинението са били негова собственост и същите са били обработвани от трети лица, с които К. е имал договорни отношения. На тези основания моли да се приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна страна, като осъщественото от подсъдимия деяние не е общественоопасно и противоправно. Наред с това се прави искане да бъде отчетено обстоятелството, че тези земеделски земи не са били заявени, с оглед получаване на субсидия от трето лице и при извършената проверка, във връзка с изплатените средства не са били установени нарушения за предоставянето на субсидиите. Оспорва се и осъществяването на престъплението от субективна страна, като се поддържа, че подсъдимият К. е знаел въз основа на вписвания в публични регистри за процесните земеделски земи, че същите не се стопанисват от други лица и по отношение на тях няма вписани нотариално заверени договори за наем или аренда, както и протоколи за комасация. На това основание се твърди, че подсъдимият не е имал умисъл да заблуди ДФ „Земеделие”, респективно не е осъществил състава на престъплението от субективна страна. По отношение на оплакванията за допуснати съществени нарушение на процесуални правила се поддържа, че те са се изразили в неверен анализ на доказателствената маса и неправилно формиране на вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съд. Твърди се, че предходните съдебни състави е трябвало да изяснят релевантните за изхода на делото факти и да установят дали в действителност по отношение на процесните парцели са били вписани арендни договори, дали същите са били обработвани от трети лица, в това число и от Б. Агро Инвест” ООД- дружеството, чийто сигнал е поставило началото на воденото срещу подсъдимия наказателно производство. На тези основание се моли постановената първоинстанционна присъда и въззивното решение да бъдат изцяло отменени и подсъдимият К. да бъде изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави се алтернативно искане въззивният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. В хода на проведеното касационно съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба и писменото допълнение към нея и предлага въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен и бъде оправдан подсъдимия. Алтернативно се предлага атакуваното съдебно решение да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за разглеждане от друг състав на Апелативен съд-гр.Бургас. Представителят на ВКП поддържа, че касационната жалба е неоснователна и предлага въззивното съдебно решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият К. твърди, че делото му е решено неправилно и моли да бъде оправдан. Върховният Касационен Съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е основателна. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания в касационната жалба са свързани с непълен и неправилен анализ на доказателствените материали, събрани в хода на наказателното производство и направени неверни фактически и правни изводи по отношение на релевантните за изхода на производството факти. Обвинението e за осъществено престъпление по чл.248а, ал.5, във вр. с ал.2 и ал.1 НК, като първостепенният и въззивен съд са приели, че подсъдимият К. го е извършил, като е представил неверни сведения в подадено заявление по чл.32, ал.1, чл.41, ал.2 и чл.46, ал.1 от ЗПЗП. Решаващите съдилища са отразили в мотивите на съдебните си актове, че К. е осъществил състава на това престъпление, като са преценили, че процесните земи са били обработвани от други лица, но тази дейност те осъществявали за своя сметка. Това съждение и в първоинстанционната присъда и във въззивното съдебно решение има декларативен характер и не почива на анализ на доказателствените материали. Единствено въззивната инстанция е допълнила мотивите на първоинстанпционния съд с извода, че няма как подсъдимия да обработва земите си, след като работи като общопрактикуващ лекар. Касационният съдебен състав не възприе изводите на предходните съдилища по отношение на това, че подсъдимият не е обработвал собствените си земи и подаденото от него заявление съдържа неверни твърдения. Предмет на този документ са били двадесет и шест самостоятелни парцела, представляващи обработваеми земеделски площи, всички принадлежащи на К.. Извод, че обсъждания документ съдържа неверни заключения може да бъде направен единствено ако решаващите съдилища бяха установили фактите, относими към реалните отношения между подсъдимия и различните лица (физически или юридически), за които е преценено, че обработват тези парцели. Информация са тези обстоятелства (макар и фрагментарна) се съдържа в част от гласните доказателства и конкретно в показанията на свидетелите И., Д., Н. и Г., от които се установява, че в землището на [населено място] земите масово се обработвали без да е налице договор между собственика им и обработващите ги лица или при наличието на устен договор за използването им. При това положение при постановяване на съдебните си актове предходните съдебни състави е трябвало да съберат доказателства, от които да установят по несъмнен и категоричен начин по отношение на парцелите, включени в обвинението, дали същите са били обработвани, от кого и въз основа на какво споразумение. При неизясняването на тези факти изводите за съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние се явяват голословни и същите не почиват на каквито и да е доказателства. Касационната инстанция категорично не прие изводите на въззивния съд, че след като подсъдимият работи като общопрактикуващ лекар той обективно не може да обработва земеделските си земи. Не е вярно съждението, че собственикът лично трябва да полага труд на земите си и само лицето, което полага такъв има качеството на земеделски стопанин. Напротив, няма пречка собственикът на земята, бил той занимаващ се основно със земеделие или упражняващ друга професия, да сключи договор с трето физическо или юридическо лице и именно то да обработва земята му. Това е единствения начин да бъдат обработвани значителни площи и същият е широко практикуван в страната. Не могат да бъде формално отхвърлена и тезата на защитата, подкрепена от обясненията на подсъдимия и показанията на част от свидетелите, че К. е имал договорни отношения с част от лицата, обработвали земите му и той е бил постигнал договореност да заяви земите си за подпомагане по реда на ЗПЗП, а обработвателите да не му заплащат рента или да не му предават продукцията. Ако тази договореност е била постигната, то тя представлява легален договор и изключва възможността да бъде носена наказателна отговорност по чл.248а НК от страна на К.. Тези обстоятелства не са били изследвани, като нито в мотивите на първоинстанционната присъда, нито във въззивното решение така очертаната теза не е била обсъдена. Касационният съд не възприе и доводите на решаващите съдилища по отношение на това, че процесните земи били обработвани от други лица за тяхна сметка. Този извод не почива на доказателствени материали и по своя характер представлява предположение, почиващо на субективна увереност на съдебните състави, че няма как лекар да обработва земеделски земи. Не на последно място трябва да се отбележи и това, че предходните съдебни състави категорично не са изследвали въпроса за това дали обсъдените земеделски земи са били в действителност обработвани. Същите са били заявени като такива, но видно от приетите по делото писмени доказателства, те не са били избрани за физически контрол и липсват доказателства дали са били обработвани по начина определен в ЗПЗП с оглед получаването на субсидии. Без да бъде установено това обстоятелство не може да бъде направен и извод, че подсъдимият, като тези собственик, е осъществил престъплението от обективна страна. Анализът на нормата на чл. 248а, ал.2 НК дава основание да се прецени, че в нея се съдържа състав на същинско престъпление с предмет средства- принадлежащи или принадлежали на Европейския съюз. Съставът на това престъпление би бил осъществен ако са били получени средства без да са налице основанията за това- ако не са били обработвани земите или ако същите са били обработвани, но средствата са били получени от лице, което няма право да ги получи. При положение, че К. е собственик на тези парцели, той е регистриран като земеделски производител, същите не са били декларирани от друг земеделски производител, основен за съставомерността на инкриминираното деяние е въпросът за това дали те са били обработвани. Ако това е така, следва извод, че паричните средства- предмет на престъплението са били правилно изплатени и липсва основание да бъде направен извод, че престъплението е било осъществено от обективна страна. В заключение трябва да бъде посочено това, че в хода на воденото до момента наказателно производство (нито на досъдебната му фаза, нито в хода на воденото съдебно производство) не са били установени важните за изхода на делото обстоятелства- обработвани ли са земеделските земи- предмет на обвинението, от кого са били обработвани, въз основа на какъв договор и при какви клаузи. Всяко едно от тези обстоятелства е пряко относимо към основания факт на доказване в производството, може да бъде установено и това е трябвало да бъде сторено с оглед преценката на въпросите по чл.301 НПК. Като не е установил тези обстоятелства всеки един от предходните съдебни състави е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е инстанция единствено по правото и за касационният съдебен състав е невъзможно да установи посочените по- горе обстоятелства. Това може да бъде сторено на въззивната инстанция, за която , като инстанция и по фактите, е възможно да проведе допълнително въззивно съдебно следствие, да попълни липсващите доказателства, установи спорните обстоятелства и реши правилно делото. Ето защо именно на тази инстанция трябва да бъде върнато производството, като бъде отменено постановеното въззивно съдебно решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- [населено място]. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.4, във вр. с ал.3, т.2 НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА решение №224 от 14.12.2011 г., постановено по ВНОХД №264/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.