Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 28 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИАНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №450/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета. Образувано е по искане на осъдения Щ. К. А., чрез упълномощеният му защитник, за възобновяване производството по внохд№4640/12 год. на Софийски градски съд, отмяна на постановеното по делото решение №1318/26.11.2012 год. ( което е тълкувано с решение от 13.02.2013 год. по същото дело), както и отмяна на потвърдената с него присъда от 10.07.2012 год. по нохд№15336/09 год. на Софийския районен съд. В искането се изтъкват основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК – неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, в подкрепа на които се навеждат доводи. Твърди се, че липсва състав на престъплението кражба, тъй като на инкриминираната от обвинението дата вещите на пострадалия- предмет на кражба, са намерени от А. в ползваното от него шкафче в мъжката съблекалня, а не са отнети от него чуждо владение. Няма доказателства за използване от осъдения на техническо средство – ключ. Алтернативно се иска изменение в правната квалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 НК, поради ниската стойност на инкриминираното имущество или прилагане на чл. 197, ал. 1 НК, тъй като вещите са предадени доброволно от осъдения на органите на 04-то РПУ, където е проведено досъдебното производство. Развиват се и доводи за квалификация на деянието по чл. 218б НК с налагане на административно наказание. В съдебно заседание осъденият А. редовно призован не се явява. Процесуалният представител адвокат В. Т. поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно и претендира оставянето му без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна в срока по чл. 420, ал. 2 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяване на наказателните дела. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО, поради следните съображения: С присъда от 10.07.12 год. по нохд№15336 /2009 год. на РС - гр.София подсъдимият Щ. К. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че за времето от 19.45 часа до 20.00 часа на 19.10.2009 год. в гр.София, бул."Арсеналски" N24, в спортен комплекс "С.", от шкаф номер 14 в съблекалня, чрез използване на техническо средство /ключ за шкаф номер 14 /, отключил същия и отнел чужди движими вещи: парична сума 3 ООО /три хиляди/ унгарски форинта, при курс на БНБ към 19.10.2009год. от 7.340880 лева за 1 ООО унгарски форинта, общо в размер 22.02лв., парична сума в размер на 200лв. /двеста/ лева, мобилен апарат марка "Нокия", модел "6030", на стойност 55.00лв. /петдесет и пет лева/, ведно със СИМ карта на унгарски оператор в същия, мобилен апарат марка "Нокия", модел "1110", на стойност 40.00лв. /четиридесет лева/, ведно със СИМ карта на български оператор на стойност 12.00лв. /дванадесет лева/ за преиздаване на нова дубликат с обща стойност на вещите 329.02лв., от владението на унгарския гражданин П. З., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, НК е осъден вр. чл.55, ал.l , т.l, вр. с чл.З6 НК на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от единадесет месеца и на основание чл. 66, ал.1 НК на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Приложен е чл. 59, ал. 2 НК . На основание чл.189, ал.З НПК подсъдимият Щ. К.А. е осъден да заплати разноски по делото в размер на 630 лева. Вещественото доказателство - диск от охранителна камера е постановено да остане по делото. С решение №1318/26.11.2012 год.по внохд№4640/12 год. на СГС (образувано по въззивна жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата) въззивната инстанция е потвърдила присъдата. Не са допуснати нарушения на закона. Правилни са изводите на решаващите съдилища, че установените фактически данни обуславят признаците на извършено престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 4, предл. 2 НК. Въз основа на проверката и съвкупна оценка на показанията на свидетелите: П. З. - пострадал, Х., Т. и В., заключението на СТЕ ; изследваните данни от видеозаписа от камерите на фитнес-залата в комплекса на датата 19.10.2009 год., приет като веществено доказателство по делото; от писменото доказателство -протокол от 22.10.09 год.. за доброволно предаване от осъдения А. на инкриминираните вещи, е безспорно установено деянието и неговото авторство. Макар и косвени, доказателствените факти, изведени от тези доказателствени средства са убедително анализирани в логическа връзка, която очертава авторството на подсъдимия А. в извършване на инкриминираното деяние като единствено възможният извод. Съдилищата са кредитирали показанията на свид.П. З., че докато е бягал на „пътеката”, е изпуснал ключа №14 от шкафчето, в което на инкриминираната дата е съхраняват личните си вещи и малко по-късно е констатирал липсата му, а след това и липсата на вещите ,инкриминирани като предмет на кражба в обвинителния акт. Свидетелката Х. е посочила в показанията си лични и непосредствени впечатления от поведението на пострадалия П. Зала и на подсъдимия Щ. А., които е възприела на инкриминираната дата и три дни по-късно. Въз основа на видяното от свидетелката на видеозаписа от 19.10.09 г. на видеокамерите в залата за фитнес в спортния комплекс „С.” е установено присъствието на подсъдимия и на пострадалия по едно и също часово време в залата за фитнес. Свидетелката Х. е категорична, че лицето, заснето от видеокамерите на 19.10.09 г. по същото часово време на присъствието и на двамата във фитнес-залата в момент „да се навежда и взима нещо от пода и веднага след това да излиза от залата”, е подсъдимият А.. Съдебните инстанции са установили, че показанията й кореспондират с данните от видеозаписа. Свид.В., в показанията си е посочил, че на 22.10.2009 г., когато подсъдимият отново е дошъл във фитнес-залата, свид.Х. го е разпознала като лицето, заснето от видеокамерите на 19.10.09 г. в момент - да взима някакъв предмет от пода и след това да излиза от залата. Тези данни са анализирани съвкупно с изводите от съдебно-техническата експертиза, че изображението във видеоматериала на лице, което е филмирано как се навежда и взима предмет от пода на фитнеса и излиза от залата, е със сходни на подсъдимия лицево-идентификационни белези като ръст, телосложение, форми на главата и косата, прическа. Съставът на ВКС споделя констатациите и изводите на решаващите съдилища за механизма на извършване на кражбата. Никой не е разполагал с достъп до личните вещи на свид.Зала и единственият начин те да се намират във владението на подсъдимия на същата дата 19.02.09 год., тъй като и той е ползвал шкаф в съблекалнята по същото време (дата и час), е снабдяването му с намереният от него в залата за тренировка ключ№14 и използването му за получаване на достъп до чуждите вещи. Безспорно е установено, че достъпът до инкриминираните вещи е бил единствено възможен чрез отключването на шкафа с ключ№14, както и че ключът е бил изпуснат от свид.З. , непосредствено преди отнемането им, във времето докато е тренирал. Безспорно е установено, че вещите са отнети от владението на свидетеля З.на същата дата, на която е изгубил ключа си. В разрез със съвкупно проверените и оценени доказателствени източници подсъдимият и защитата твърдят, че инкриминираните вещи са били намерени от А. в шкафчето на подсъдимия в мъжката съблекалня. Съставът на ВКС изцяло споделя съжденията на решаващите съдилища, че инкриминираните вещи са попаднали във фактическата власт на подсъдимия не поради „намирането им в шкафчето, ползвано лично от него”, а поради отнемането им от шкафа на свид.З.с автор - подсъдимият. Такава теза би могла да има смисъл ако от фактическа страна беше установено, че Зала е изгубил не ключът от шкафа , а вещите си. Показателен за извършеното отнемане с намерение за своене на чуждите вещи, е фактът, че те не са били изгубени от свид.З., поради което не е било възможно попадането им в шкафчето на подсъдимия, без преди това те да бъдат отнети оттам с помощта на изгубеният от свид.З. ключ, попаднал у дееца по начина, установен от свидетелите Х., В. и от записа на видеокамерите. ВКС се солидаризира с изводите на решаващите съдилища относно приетата правна квалификация на деянието. Неоснователно се твърди от защитата, че случаят е маловажен. Маловажността е юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца. В случая, по арг. от чл.195, ал.4 НК, такава отговорност не е предвидена за състава на престъплението по чл. 195, ал. 1,т. 4, пр.второ НК. Стойността на предмета на посегателство е приета съгласно СИЕ в размер на 329,02 лева, която макар и невисока, е над размера на една минимална работна заплата за страната към 2009-та година и не може да попадне в категорията на деянията със занижена степен на обществена опасност. Актът на доброволно предаване от А. на предмета на деянието, три дни след извършването му, е документиран с писмено доказателство – протокол за предаване, приобщен по делото. От неговото съдържание е установено, че възстановяването на отнетото имущество е непълно, тъй като не е върната на собственика сумата от 3 000 унгарски форинта с равностойност 22,02 лв. и двете Сим-карти към отнетите два броя мобилни телефони с марка „Нокия”, чието преиздаване е оценено от експертизата от по 12 лева за всяка от тях. Следователно липсват предпоставки и за прилагане на по-леко наказуемия състав чл.197, ал.1, т.3 НК. Съставът на ВКС отчита и факта, че при индивидуализацията на наказанието това обстоятелство е оценено правилно и от двете решаващи инстанции като смекчаващо вината на осъдения. Квалификацията на деянието изключва възможността за прилагане на административно-наказателна отговорност по чл. 218б НК , тъй като престъпленията по чл. 195, ал. 1 НК не са в кръга на тези видове посегателства срещу собствеността, при които размерът на предмета на престъплението, редуциран до две минимални работни заплати, е кумулативно предвидено условие наред с лимитативно изброените в тази норма видове престъпления, обуславящ приложението на друг вид отговорност за дееца - административно-наказателна. Наказанието е справедливо, тъй като е отмерено в съответствие с предвиденото в закона за извършеното престъпление и с данните за обществената опасност на деянието и дееца, които не са завишени. Основателно съдилищата са намерили място за приложението на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК. Правилно наказанието при тази хипотеза е определено под законоустановения минимум. Отлагането на изпълнението на наказанието е в съответствие с правилото по чл. 66, ал. 1 НК, тъй като, освен формалните предпоставки, налице е и извод, че деецът може да бъде поправен и предупреден и без да бъде изолиран от обществото. Воден от тези съображения, ВКС, трето наказателно отделение съгласно чл. 425 и чл. 426 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Щ. К. А. за възобновяване на производството по внохд№4640/12 год. на Софийски градски съд и за отмяна на постановеното по делото решение №1318/26.11.2012 год. (тълкувано по реда на чл. 414, ал.1,т.1 НПК с решение от 13.02.2013 год. по внохд№4640/12 год. на СГС), с което е потвърдена присъда от 10.07.2012 год. по нохд№15336/09 год. на Софийския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :